“Принуден съм да се хваля, при все че не е за полза; но сега ще дойда до видения и откровения от Господа. Познавам един човек в Христа, който, преди четиридесет години, (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае), бе занесен до третото небе. И такъв човек, познавам, (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае), който бе занесен в рая, и чу неизразими думи, които на ЧОВЕКА НЕ Е ПОЗВОЛЕНО ДА ИЗГОВОРИ. С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля; освен с немощите си. (Защото, даже ако поискам да се похваля за други неща, не ще бъда безумен, понеже ще говоря истината; но въздържам се, да не би някой да помисли за мене повече от каквото вижда, че съм или каквото чува от мене). А ЗА ДА НЕ СЕ ПРЕВЪЗНАСЯМ ПОРАДИ ПРЕМНОГОТО ОТКРОВЕНИЯ, ДАДЕ МИ СЕ ТРЪН В ПЛЪТТА, ПРАТЕНИК (ангел) ОТ САТАНА ДА МЕ МЪЧИ, ТА ДА НЕ СЕ ПРЕВЪЗНАСЯМ. Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене; и Той ми рече: ДОВОЛНО ТИ Е МОЯТА БЛАГОДАТ; ЗАЩОТО СИЛАТА МИ В НЕМОЩ СЕ ПОКАЗВА СЪВЪРШЕНА. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила. Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен (2 Коринтяни 12:1-10).
“ДОВОЛНО ТИ Е МОЯТА БЛАГОДАТ; ЗАЩОТО СИЛАТА МИ В НЕМОЩ СЕ ПОКАЗВА СЪВЪРШЕНА.” Какво означават тези думи? Ако ОБИЧАМЕ Бога и наистина ТЪРСИМ само Него, ще бъдем честни и няма да тълкуваме този стих, изваждайки го от съпътстващия го текст, както и от откровението, което получаваме като цяло от Библията.
ПЪРВО, явно според Всемогъщия Творец, най-голямата МИЛОСТ (благодат) след като сме вече родени от небето, от Духа, е да ни изпрати „трън в плътта“, тоест немощ. Както личи и от самия стих, Божията сила си е Божия сила – винаги еднаква, винаги славна, винаги истинска и съвършена. Но тя може да се „покаже“ съвършена в очите на грешния човек и той да я види и оцени най-добре в цялата й сила, когато е проявена в „немощни“ съдове. Второ, за да не се възгордее някой, на когото са дадени множество видения и откровения, с цел да ги сподели с другите за Божия прослава и за да не ги представи за собствени, крадейки Божията слава, а също и за да не се сбъднат думите на Павел (... но въздържам се, да не би някой да помисли за мене повече от каквото вижда, че съм или каквото чува от мене), той има нужда да бъде „немощен.“
„Но ЗНАНИЕТО ВЪЗГОРДЯВА, а ЛЮБОВТА НАЗИДАВА. Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал както трябва да познава. НО, АКО НЯКОЙ ЛЮБИ БОГА, ТОЙ Е ПОЗНАТ ОТ НЕГО“ (1 Коринтяни 8:1-3). Тук идва мястото на следващите стихове, които често не успяваме добре да разберем и осъзнаем: „Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла” (Матей 5:29). Или с други думи – бъди немощен, за да бъде Бог силен и да те спаси!
„Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно“ (Марк 14:38; Матей 26:41).
Всички виждаме, че след третата молитва на Павел Бог да премахне този трън, Той му обяснява защо няма да го отнеме от него, а Павел приема с покорство и тръна, и обяснението. Можем да си представим какво би могло да стане, ако не беше направил това, а беше продължил да се моли и да настоява на своето – Бог можеше да изпълни молбата му, но заедно с това да му изпрати друг „дар“ - МЪРШАВОСТ на душата.
„Тогава ПОВЯРВАХА думите Му, пееха хвалата Му. Но скоро ЗАБРАВИХА делата Му, не чакаха изпълнението на намерението Му, но се полакомиха твърде много в пустинята, и изпитаха Бога в безводната страна; и Той им даде това, което искаха; прати, обаче, МЪРШАВОСТ на душите им” (Псалм 106:12-15).
Нека тогава внимаваме как тълкуваме стиховете: „Възлюбений, моля се да благоуспяваш и да си здрав във всичко, както благоуспява душата ти. Защото много се зарадвах, когато дойдоха някои братя и засвидетелствуваха за твоята вярност, според както ти ходиш в истината” (3 Йоан 1:2,3). Нима да „благоуспяваш“ и да си „здрав във всичко“ означава да имаш съвършено здраве, да си обичан от всички, да си богат, да имаш светска и „църковна“ власт и то тук на земята, където „роденият по плът“ винаги ще преследва „родения по Дух“ в тебе? Как и кой ще те предпази в такъв случай от „превъзнасяне“, от самовъзвеличаване и от това, докато проповядваш благовестието, сам ти да не „отпаднеш“ от него?
Да не забравяме как живяха Лазар и богаташът: „Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му, като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха и лижеха раните му... Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш” (Лука 16:20,21,25).
Юлия Борисова, ноември 2012 година