„Милост искам, а не жертва.“
Това е призивът на Бога още от старозаветни времена, когато всичко, което беше разрешено и заповядано на хората, беше само преобраз на бъдещите истински неща (освен сам Бог разбира се. Той никога не присъстваше „преобразно“; винаги беше там, където действаше Неговата сила – в Египет чрез Мойсей, през Червено море, в облака и в светлината, когато водеше народа си избран по плът).
Тогава проява на милост ли е в днешни времена да построиш църковна сграда, параклис или е някакъв вид „жертва“, с която искаме да очистим гузна съвест (... принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника, колкото за съвестта му, съвършено чист, понеже се състоят само в ядене, пиене и разни умивания - плътски постановления, наложени до едно време на преобразувание...; … Защото, ако кръвта от козли и от юнци... освещава за очистването на тялото...; Евреи 9:6-27), да проявим някаква криворазбрана вяра в Бога и жертвата на Исус, като „помогнем“ на Бог за собственото си спасение, със собствени сили и дела?
Повод за тези разсъждения ми даде поредната „похвална“ постъпка, обявена по светските новини (по-точно в случая по национална телевизия).
Една възрастна жена отглеждала селскостопанска продукция и в последните три години събирала парите от продажбата й, за да ги дари за построяване на параклис в селото. Нека си спестим подробностите и да видим какво ни казват Писанията.
“ТАКА КАЗВА ГОСПОД: НЕБЕТО МИ Е ПРЕСТОЛ, и ЗЕМЯТА Е МОЕ ПОДНОЖИЕ; КАКЪВ ДОМ ИСКАТЕ ДА ПОСТРОИТЕ ЗА МЕНЕ? И какво ще бъде мястото на Моя покой? ЗАЩОТО МОЯТА РЪКА Е НАПРАВИЛА ВСИЧКО ТОВА, и по тоя начин всичко това е станало, казва Господ; Но пак, на този ще погледна, на оня, който е сиромах и съкрушен духом, и който ТРЕПЕРИ ОТ СЛОВОТО МИ. Който коли вол е както оня, който убива човек. Който жертвува агне е както оня, който пресича врат на куче, който принася хлебен принос - както оня, който принася свинска кръв, който кади възпоменателен ливан - както оня, който благославя идол. Да! Както те са избрали своите пътища, и ДУШАТА им се НАСЛАЖДАВА В ГНУСОТИИТЕ ИМ” (Исая 66:1-3).
Човек винаги е мечтал да направи „за Бога“ нещо повече от това, което Бог е разрешил и заповядал; и то не за БОЖИЯ ПРОСЛАВА, а за СВОЯ. Виждаме, че в старозаветни времена Бог разреши и заповяда на израиляните да направят скиния за Неговото присъствие, за да общува с Мойсей. Това стана, защото народът не искаше доброволно и с любов към Него да върши нещата, които Той като негов Баща заповядваше. Иначе Бог няма нужда от нищо: “ТАКА КАЗВА ГОСПОД: НЕБЕТО МИ Е ПРЕСТОЛ, и ЗЕМЯТА Е МОЕ ПОДНОЖИЕ; КАКЪВ ДОМ ИСКАТЕ ДА ПОСТРОИТЕ ЗА МЕНЕ? И какво ще бъде мястото на Моя покой? ЗАЩОТО МОЯТА РЪКА Е НАПРАВИЛА ВСИЧКО ТОВА, и по тоя начин всичко това е станало, казва Господ...” На Бог ли му трябват сгради или на родения по плът човек?Нима Му трябваше Скиния, за да води народа си?
„Но аз ви рекох: Да се не ужасявате и да се не боите от тях. Господ вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както стори за вас пред очите ви в Египет и в пустинята, гдето ти видя как Господ твоят Бог те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, догде стигнахте на това място. А относно това вие не повярвахте на Господа вашия Бог. Който ВЪРВЕШЕ ПРЕД ВАС В ПЪТЯ, за да ви търси място, где да поставяте стан, НОЩЕМ С ОГЪН, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, А ДЕНЕМ С ОБЛАК. А Господ чу гласа на думите ви, и като се разгневи закле се, казвайки: Ни един от човеците на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви“ (Второзаконие 1:29-35).
Бог беше милостив към избраните и родени по плът хора от народа си и по-късно, когато им разреши да построят в земята, където ги беше установил да живеят вече непреносим, неподвижен храм от камък и дърво. За построяването му всеки можеше да жертва нещо материално, но ние отново разглеждаме тези жертви и постройки не като дела на плътта, на собствената си сила, плът и желания, а като преобраз на бъдещите духовни неща – делата след новорождението от Духа, определени предварително от Бога да вършим.
Този храм, построен от Соломон, беше и преобраз на истинските Божи храмове, които, разпъвайки се заедно с Исус на кръста, вярващите щяха да изградят в собствените си тела, отстъпвайки мястото на своя характер на характера и същността на Исус Христос.
„Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене“ (Галатяни 2:20).
За такъв храм „преобразно“ говори и пророк Агей:
„Така говори Господ на Силите, казвайки: Тия люде думат: Не е още времето, което щяло да дойде, времето да се построи Господният дом. Затова Господното слово дойде чрез пророк Агея и рече: Време ли е сами вие да живеете в своите с дъски обковани къщи, докато ТОЯ ДОМ ОСТАВА ПУСТ?“ (Агей 1:1-4).
Нека сравним тези стихове със стихове от новозаветните писания:
„И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете НЕГОВОТО ЦАРСТВО и НЕГОВАТА ПРАВДА; и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:31-33).
А дали помним думите на Бога в книгата на Исая (глава 58) за истинския пост? Щом в старозаветните Писания преди да дойде истинската жертва на Исус, Бог ни призовава да живеем така, тогава какво да кажем за след това? Опитвам се да си спомня къде Бог призовава да строим нови домове, за да се събираме в тях като християни 1-2 пъти в седмицата и след това да забравяме за построените сгради (църкви) и за Него? До следващия път, до следващото събиране „в Негово име“. Сетих се единствено за стиха: „Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк. Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме. Казва й Исус: Жено вярвай Ми, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят“ (Йоан 4:19-24).
Ще кажете: Да, обаче юдеите си имаха сгради - синагоги. Да, обаче те си останаха за невярващите в Христос юдеи и апостолите влизаха там само за да обявят благата вест и да спасят ако е възможно нови юдейски души, а не за да събират ТЯЛОТО ХРИСТОВО в тях. Никъде няма свидетелство, че християните са събирали пари, за да строят сгради, в които да се събират. Няма цитирана и такава заповед от Бог Отец и Исус Христос. Навсякъде се говори за съвсем други неща; неща, макар и материални, но касаещи храненето и нуждите на бедните, а не строеж на „църкви“ (някакви си църковни сгради, където да командват някакви си уж много „духовни“, „избрани“ специално свещеници, които да приемат „по милост“ в тях някакви миряни, стоящи много по-долу от тях „избраните“).
„Момъкът Му казва: Всичко това съм пазил [от младостта си]; какво ми още не достига? Исус му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, ПРОДАЙ ИМОТА СИ И ДАЙ НА СИРОМАСИТЕ; и ще имаш съкровище на небесата; дойди и Ме следвай. Но момъкът, като чу тая дума, отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот“ (Матей 19:20-22).
“И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте; защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това. Но търсете [Божието] царство и [всичко] това ще ви се прибави. Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството. ПРОДАЙТЕ ИМОТА СИ И ДАВАЙТЕ МИЛОСТИНЯ; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда. Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви” (Лука 12:29-34).
„А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях НЕ КАЗВАШЕ, ЧЕ НЕЩО ОТ ИМОТА МУ Е НЕГОВО, но всичко им беше общо. И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях. Па и никой от тях не беше в лишение; защото ВСИЧКИ, КОИТО БЯХА СТОПАНИ НА НИВИ ИЛИ КЪЩИ, ПРОДАВАХА ГИ И ДОНАСЯХА ЦЕНАТА НА ПРОДАДЕНОТО, и слагаха я при нозете на апостолите; и РАЗДАВАШЕ СЕ НА ВСЕКИГО СПОРЕД КОЛКОТО ИМАШЕ НУЖДА. Така Иосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи син на увещание), левит, родом кипрянин, като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите” (Деяния 4:32-37). Това явно в никакъв случай не означава, че всички продаваха всичко, което имаха, защото Павел казва, че никой не трябва да мързелува, а да работи сам за прехраната си:
„Ако някой не иска да работи, той не трябва и да яде.“ (2 Солунци 3:10)
Между другото по този повод се сещам и за един „брат“ - християнин „протестант“, който ми обясняваше, че домашните групи (клетки), като части от голяма деноминационна църква, която има своя отделна сграда, могат да се събират в дома на един човек, но той да го предоставя на друг, който да бъде „лидер“ на домашната група. Не става ли прекалено? На „обществено“ място (отделна „църковна“ сграда) да те командват хора и у дома ти, който си посветил на Бога, а не на хора, отново да те командва друга плът и да вършиш неща, които могат да бъдат и в повечето случаи са небогоугодни? Как да предоставиш на друг човек, особено ако той е лъжеучител, дом, който Бог ти е дал, за да посветиш на Него?
Страшно е, когато не внимаваме какво ни казва Бог, какво пише в Библията, а просто си измисляме и правим неща, от които сме доволни, които поставят усмивки на лицата ни и цял ден, седмица или година сме доволни от себе си и от това, което правим или веднъж сме направили, като нещо голямо и значимо. Забравяме, че можем да отпаднем от Божията милост, от спасението; че можем дори и само веднъж да съгрешим. Така се увличаме в собствената си праведност, не усещаме изобличенията, не се покайваме, не искаме прошка от Бога и закоравяваме сърцата си. Къде остава тогава твърдението, с което Бог ни говори, че сме само безполезни слуги? Накъде „пътуваме“ ние в този живот?
„Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим“ (Лука 17:10).
Бог да ни е на помощ!
Юлия Борисова, декември 2012 година.