Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Демокрация или диктатура – не е ли едно и също?


Дори да приемем за миг, че демокрацията (управлението на народа) означава и носи свобода както за отделния човек, така и за цели общества от хора, няма как някой да оспори, че „демокрация“ за едни означава диктатура за други. За да е някаква демокрация изобщо, то решенията в рамките на определено съжителство (държава, племе, обединение на държави и т.н.) би трябвало да се вземат с някакъв консенсус, тоест, поне със съгласието на всички, пък макар и някои да са се съгласили, изразявайки особено мнение – съгласни, ама все пак по-малко съгласни от другите.

Понятието „народ“ включва всеки един член на дадено общество (държава): добър, „лош“, образован, необразован, грамотен, неграмотен, специалист в дадена област на живота или неспециалист в нея. Може ли тогава да наречем демокрация едно общество, в което някои хора, които са наречени „прости и неуки“ от други хора, трябва да бъдат изключени от процеса на самоуправление на народа? Може ли да бъде демокрация управлението при което, дори при равни други условия се приема, че при гласуване на избирателите 51 срещу 49 процента на избори за президент, парламент, референдум или за каквото и да е друго, ще има „истинска“ власт на целия народ? Не. Петдесет и един процента ще бъдат „диктатори“ за останалите четиридесет и девет процента.

Например се гласува за това децата ни да се отглеждат от съвсем малки в комуни, отделени от родителите си (простете, според сегашен проектозакон имах предвид „държавни“ детски градини); или се направи в бъдеще референдум (или закон) за задължително гласуване, или за задължително сключване на хомосексуални бракове от всички хора в определена държава. Ще кажете звучи абсурдно, ти си луда, изкривяваш смисъла на демокрацията, искаш да зарибиш хората с небивалици и да ги плашиш с несъществуващи заплахи!

Не, това не е вярно и всички политици много добре разбират това, което пиша. Нима някой може да спи спокойно, отричайки с чиста съвест, че изборите, провеждани при така наречените „истински“ демокрации не са винаги купени? Обикновено говорим за „купуване на избори“, когато става въпрос за конкретни избори в конкретна година. При тяхното провеждане се подаряват кебапчета, дават се пари, заплашват се хора с уволнение от работодатели, ако не гласуват за определени партии или личности, чиято власт по някакъв начин ще бъде изгодна за тях и т.н. Това е най-видимото, извратено, пряко купуване на гласове, което всеки може веднага да забележи.

Защо никой не говори обаче за истинското и много по-мащабно и мерзостно купуване на гласове (по-точно на хора, още по-точно на техните души, тяхната същност, съвест, съзнание)? Имам предвид купуване на избиратели с икономически и политически платформи, с обещания за бъдещи (които, оказва се никога не се осъществяват – не стават настоящи) справедливост, просперитет, високо качество на живот, истински „свободи“, спокойствие и други подобни неща. При това бъдещите „народни избраници и слуги“ (всъщност диктатори, властници, търсещи прослава и изгода за себе си и защитаващи собствените си и на избран кръг от хора около себе си интереси) използват чара и „харизмата“ си, за да спечелят; флиртуват с църкви и религии и с всички похоти на човешките сърца – от алчност за пари и преяждане до противоестествено използване на човешката същност и тяло – секс със самите себе си, с животни, с човеци от същия пол и т.н. Вижда се съвсем ясно, че някои управници се опитват да флиртуват и направо с Бог (онзи, “началникът“, който е „горе“), Творецът на всичко и всички и с Неговия Син, дошъл да спаси и тях от греховете им. Като че ли могат да Го накарат и Той да гласува за тях и така да ги постави дори и над САМИЯ СЕБЕ СИ!!!

Става ясно, че човек не може да живее без да бъде управляван от някого. Също така е ясно обаче, че този „някой“ не може да е всеки или, иначе казано, който и да е от хората. Не може да има хиляди пътища за излизане от криза, за благоденствие, спокойствие и свобода от престъпници и тирани и те да се прилагат в зависимост от желанията и „разбиранията“ на управляващите в определен момент „избраници“ на народите. Има „поговорка“: „Това, което не се купува с пари, се купува с много пари.“ Да, това важи за хората. Не важи единствено за Бога, защото само Той не зависи от хора. Ние имаме нужда един от друг, пък било то и само, за да живеем на гърба на по-слабите, тоест, на по-малко алчните, на по-малко злите, на по-малко арогантните и безсъвестните. Бог не зависи от никого – нито от ангелите, нито от сатана, а най-малко от нас, хората.

Тогава, нека да се замислим: Кого да слушаме, на кого да се подчиняваме, на кого да вярваме за идващи бъдещи добрини, блага, живот?

Бог да благослови всички ни: и управляващи, и управлявани; нека ни даде комуто каквото е потребно.

„Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно“ (Псалм 22:26).

„Но Той дава една по-голяма благодат; затова казва: "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“ (Яков 4:6).

„...Облечете смирението; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат” (1 Петър 5:5).


Юлия Борисова, 2013 година