Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Праведна душа


След девет години четене на Божието слово, искрен и ежеминутен стремеж да търся Бога, да Го обичам все по-силно и по-силно, опознавайки Го все по-добре, чрез това, което сам Той ни разкрива за себе си чрез Духа си, не мислех, че „праведната ми душа“ може още по-силно да се огорчи и потресе от човечеството и неговия живот в грях. Както по принцип, така и от всяко човешко същество поотделно (независимо дали става въпрос за мене или за който и да е друг човек).

„...но избави праведния Лот, комуто бе досадил развратния живот на нечестивите; (защото тоя праведен човек, като живееше между тях измъчваше от ден на ден праведната си душа, като гледаше и слушаше беззаконните им дела)” (2 Петър 2:7,8).

Поставям „праведната ми душа“ в кавички, не защото не вярвам, че Исус е умрял вместо нас и е възкръснал, за да може да ни обяви за праведни; не защото се съмнявам, че обичам Бога и желая Неговото освещаване, както и това семето на новорождението ми „от горе“ да пребъдва в мен, за да устоя и един ден да видя лицето Му. Обаче, дори и съвестта ми да не ме осъжда, не искам сама себе си да съдя и оставям това в Неговите ръце. Той знае най-добре колко е праведна душата ми.

„Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни. При туй, което тук се изисква от настойниците е, всеки да се намери верен. А ЗА МЕНЕ Е ТВЪРДЕ МАЛКО НЕЩО ДА БЪДА СЪДЕН ОТ ВАС ИЛИ ОТ ЧОВЕШКИ СЪД; ДАЖЕ АЗ НЕ СЪДЯ САМ СЕБЕ СИ. Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото ГОСПОД Е, КОЙТО ЩЕ МЕ СЪДИ. Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога“ (1 Коринтяни 4:1-5).

Относно дявола и неговите слуги не съм имала никакви съмнения, че са крайно и необратимо закоравени, че изобщо не може да става въпрос при тях за някаква съвест, която да ги разобличи и да ги „жегне“. Явно обаче, за хората не съм смятала, че е точно така и че все пак дори и на езичниците им е останала някаква съвест и чувство за отговорност, както за самите тях, така и пред собствените им деца, роднини, приятели и всички себеподобни.

И как да не мисля така, след като дори предателят Юда, за когото вече беше ясно, че няма връщане назад, няма прошка и спасение, оцени собствената си постъпка и си призна греха:

„А на сутринта всичките главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Исуса, да Го умъртвят. И когато Го вързаха, заведоха Го и Го предадоха на управителя Пилата. Тогава ЮДА, който Го беше предал, като видя, че Исус бе осъден, РАЗКАЯ СЕ и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза: СЪГРЕШИХ, ЧЕ ПРЕДАДОХ НЕВИННА КРЪВ. А те рекоха: Нам що ни е? Ти гледай. И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде и се обеси“ (Матей 27:1-5).

А какво чувам и виждам от моите сънародници (роднини по плът) днес, когато остава един ден до референдума и няколко месеца до изборите за парламент?

Когато става въпрос за гласуване за кметове, общински съветници и парламент, никой избирател не казва, че е НЕКОМПЕТЕНТЕН да гласува. Въпреки че после много добре знае, че всички тези хора, които е избрал, ще вземат „компетентни“ решения за всяка област от живота на обществото. Обикновено тези, които казват, че няма да гласуват, изтъкват други причини: нищо не зависи от гласа ми; вероятността да бъдат фалшифицирани изборите е сигурна, всички политици лъжат, за да ги изберем и след това не изпълняват обещанията си, а гледат само собствените си интереси и тези на „кръгове от фирми“; на роднини и близки, и т.н.

А какво говорят сега тези, които казват, че няма да гласуват на референдума? Ще ви цитирам само две изказвания.

Ето думите на възрастна жена. Цитирам по памет: „Аз съм инженер-химик и не съм толкова елементарна, за да гласувам за нещо, което не разбирам. Нека този въпрос да го решават компетентните, тези „горе“ (управляващите).“

Ето какво каза и един мъж: „Аз съм инженер енергетик и не се чувствам компетентен да решавам този въпрос и да гласувам на подобен референдум.“

???????????????????????????????????????????????????????????????????????

А как се получава така, скъпи сънародници, че се чувствате, АБСОЛЮТНО КОМПЕТЕНТНИ да гласувате за парламент, общински съветници и кметове? Нима ги познавате лично, нима познавате техния морал, техния опит като специалисти, професионалисти; или пък можете ли, след като не познавате тези, за които гласувате, да бъдете сигурни, че те ще назначат на определени длъжности хора с необходимата компетентност, които вместо вас ще решават всички въпроси, по които ВИЕ не сте компетентни?

Това се случва в наши дни, когато е изключително съмнително какъв професионалист се крие зад една диплома, дори и за законно придобито и признато образование; да не говорим колко от дипломите на „компетентните“ специалисти са фалшиви или колко техният опит е действително добър.

Как в такъв случай да не се чувствам потресена, възмутена и огорчена от изказвания като горепосочените: „Аз съм инженер-химик и не съм толкова елементарна, за да гласувам за нещо, което не разбирам. Нека този въпрос да го решават компетентните, тези „горе“ (управляващите).“ „Аз съм инженер енергетик и не се чувствам компетентен да решавам този въпрос и да гласувам на подобен референдум.“

Какво ако не цинизъм, нежелание за поемане на отговорност, обида, презрение и омраза към всички, които ще отидат да гласуват (пък и към тези, които няма да отидат) на референдума се крият особено зад високомерието на думите, изказани от възрастната жена инженер-химик? Какво бягство от отговорност, какво нежелание за „демократично“ управление, за което всички претендират, че искат!!! „Най-добре е ние да си живеем в нашата малка „кочинка“, в нашия „малък“ егоизъм, да сме абсолютно „невинни“ за собствената си „зла“ орис и да продължаваме постоянно да обиждаме корумпираните си управници.“

Каква проява на индивидуално ОГРОМНО ЛИЦЕМЕРИЕ обаче всъщност е това! „Ние сме добри, невинни; политиците ни са гадни, корумпирани, не мислят за нас. Долу политиците, нека влязат в затвора, нека отговарят за всичко, което се случва в живота ни!“

Толкова сме станали зли, че сами си желаем злото: все едно казваме: нека да ни управляват лошо, нека да ни мразят; ние също ги мразим. Ще бягаме от всякаква отговорност в живота си и ще ругаем само тях, и ще оправдаваме всяка наша постъпка само и единствено с тях: банки, министри, Народно събрание, кметове, партии. А къде остава нашата отговорност? На основата на какво определяме техния и особено нашия МОРАЛ?

Докато не признаем, че сме същите като управниците си, че всички сме грешници, независимо на какво стъпало сме в обществената или държавно-административна йерархия, докато не определим границите на човешкия морал според Божиите критерии, няма да видим добро за себе си. Затова винаги и навсякъде има и ще има недоволни – както всред бедните, така и всред богатите; навсякъде има бунтари, крадци, лъжци и самоубийци – както всред бедните и гладните, така и всред богатите и задоволените на този свят.

Може много да се говори и пише по тази тема; може да се приведат много примери от живота. Това обаче е излишно, щом всичко може да се обобщи накратко: всички сме грешници, всички вършим похотливите си развратни дела и развлечения според греховните си и неправилни, дори вредни за нас желания.

Независимо от тежкия живот, от несправедливостите и от всяко зло, дано все пак все повече хора да чуват призива на Бога, да се замислят за себе си и да се спасят поне за вечността, където:

„Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невеста украсена за мъжа си. И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях. ТОЙ ЩЕ ОБЪРШЕ ВСЯКА СЪЛЗА ОТ ОЧИТЕ ИМ, и СМЪРТ НЕ ЩЕ ИМА ВЕЧЕ; НИТО ще има вече ЖАЛЕЕНЕ, НИ ПЛАЧ, НИ БОЛКА; първото премина” (Откровение 21:2-4).

“И тъй не се БЕЗПОКОЙТЕ, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете НЕГОВОТО ЦАРСТВО и НЕГОВАТА ПРАВДА; и всичко това ще ви се прибави. Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. ДОСТАТЪЧНО е на деня ЗЛОТО, което му се намери” (Матей 6:31-34).


Юлия Борисова, януари 2013 година