Дали всеки, който казва тези думи изобщо си дава сметка какво говори и какво ще последва в живота му, ако се възползва от този така наречен „свещен, свободен избор“, даден му по ПРАВО? А дали се питаме кой ни е дал това ПРАВО или кога и как сме го получили? Дори тези, които живеят в „атеистични“ общности, живеят под закон. В тези общности всъщност хората сами са си богове или се кланят на себеподобните си - „Аз разчитам само на себе си; лейди Гага е издигната в култ; всички обожаваме рока, Бийтълс, Ролинг стоунс“ и т.н.
Когато законът, постановен от някаква „демокрация“, от някакво „мнозинство“, от тоталитарен водач или по какъвто и да е друг начин забранява да се краде, да се убива, да се лъжесвидетелства и куп друг неща, къде пише, че някой има право да „избира“ да се подчини или да не се подчини?
Нима в законите на една държава е записано: „Всеки гражданин има свещено право на свободен избор – да краде или да не краде; да убива или да не убива, да лъжесвидетелства или не“? Ако наистина човек има такова „свещено право“, защо законът определя съд за лъжата, кражбата и убийството? Не произтича ли напълно естествено от „свободното“ и то „свещено“ право на избор хората да не бъдат никога за нищо съдени и обвинявани? Между другото това вече се случва и то във все по-големи мащаби по целия свят – бил той „демократичен“ или „недемократичен“. Като проява на най-голяма наглост и липса на каквато и да е съвест все повече не се спазват писаните закони или пък така се променят от законодателната власт, че до вчера напълно неморални и незаконни действия да станат поне „законни“, та да не могат определени хора да бъдат съдени и така да имат „чиста съвест.“ Нали самите съдии, прокурори и адвокати, от които всички чакат някаква справедливост и по този начин и някакъв ред в обществото, ни убеждават, че законът стои по-високо от морала.
Излиза, че моралът може да си бъде непроменен като същност, а законът да позволява на хората да вършат все повече неща, осъдени от същия този морал. Какво се получава накрая? Моралът напълно се изключва от обществения живот, от отношенията между отделните личности, между тях и институциите, които трябва да обслужват нуждите им и така изчезва напълно от човешката същност и живот.
Ето затова се лутаме в ужаса на ежедневието си и напразно търсим виновните за нещастията и „несправедливостите“, които ни сполетяват. В този живот няма нищо несправедливо, нищо, което да не сме си заслужили! От корумпираните правителства, през децата, превърнали се от най-ранна възраст в престъпници, бунтуващи се срещу всичко, включително и срещу собствените си родители; от учителите, лекарите, работодателите, топлофикация, енергоснабдяване та до самите нас - „обикновените“ граждани-демократи, от които нищо не зависи.
Не искам никой да умира, да се самоубива – било то поради лично отчаяние или за да изкаже протест срещу някого или нещо в защита на други хора и права (всъщност и двете са израз на протест и безумие; само че едното самоубийство обявяваме за „правилно“ и достойно за „уважение“ и за „ден на траур“, а другото – не); протест, който си мислим, че ще накара някого да се почувства гузен и виновен за нещастията, мъките и страданията и като изчезне от обществения живот, всичко ще се оправи. Какво се получава всъщност? Какво се получи и в последния месец на протести?
Слушах изказване по телевизията на приятелка на Пламен от Варна, която цитира написаното от него на „някаква стена“ в Интернет. Смисълът беше: „Много хора протестират, но протестът им е скучен, те протестират като роби.“
Не „принадлежа“ към Фейсбук, не съм прочела това лично, но още тогава не можах да разбера защо, когато хората страдат и протестират от мъката си, това трябва да не е скучно? Пламен е решил, че неговият протест не е скучен и не е робски. Обаче същите тези, чиято оставка искаше (общинските съветници), са предложили на правителството в оставка да обяви ден на траур в памет на младия мъж. Може би наистина е мислел, че постъпва достойно и не като роб, но в момента тези същите хора се подиграват с „жеста“ му; а той дори вече никога няма да има възможност да ги опровергае, да ги накара да спрат да манипулират и да се гаврят с „обикновените“ граждани.
Хора, не се поддавайте на манипулации, на внушения за „велики идеи“, не отнемайте това, което не ви принадлежи – както живота си, така и възмездието. Те са на Бога! Живеем ли, умираме ли, ние принадлежим на Бога, а не НА нашите страсти и желания. Нима сами сме избрали да се родим? Защо тогава си позволяваме да избираме кога и как да умрем?
В този момент като вярващ християнин, желаещ преди всичко да се смирявам, искам да оставя на мира властите и всички, които се обявяват за атеисти, невярвящи пък дори и тези, които казват, че вярват (особено в „православната църква“), присъстват на литургии и „богослужения“ на всякакви други деноминационни църкви, целуват ръце на попове, палят свещи, кръстят се и като поглеждат към небето, към „началника“ (?????) благодарят на Брюксел. На тях Йоан Кръстител отдавна е казал:
„Тогава излизаха при него Ерусалим, цяла Юдея и цялата Иорданска околност, и се кръщаваха от него в реката Иордан, като изповядваха греховете си. А като видя, че МНОЗИНА ОТ ФАРИСЕИТЕ И САДУКЕИТЕ идеха да се кръстят от него, рече им: РОЖБИ ЕХИДНИНИ! (или: рожби на змия) Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв? Затова, принасяйте ПЛОДОВЕ достойни за ПОКАЯНИЕ; и не мислете да думате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама. А и БРАДВАТА ЛЕЖИ вече при корена на дърветата; и тъй ВСЯКО ДЪРВО, което не дава добър плод, ОТСИЧА СЕ И В ОГЪНЯ СЕ ХВЪРЛЯ. Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Оня, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да поднеса обущата; Той ще ви кръсти със СВЕТИЯ ДУХ И С ОГЪН. Лопатата е в ръката Му, и Той здраво ще ОЧИСТИ ГУМНОТО Си, и ще събере житото Си в житницата, а ПЛЯВАТА ще изгори в НЕУГАСИМ ОГЪН“ (Матей 3:5-12). Тях Бог ще ги съди, а не ние вярващите.
Бог не ни е дал никакво право на избор, още по-малко СВОБОДЕН и СВЕЩЕН!!! Той издаде ЗАПОВЕД, когато каза на Адам и Ева: „И Господ Бог ЗАПОВЯДА на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще УМРЕШ“ (Битие 2:16,17). Значи, за да живееш (защото си създаден за живот) трябва просто да изпълниш ЗАПОВЕДТА, а не да правиш ИЗБОР!!!
Къде тук виждаме „СВЕЩЕНОТО ЧОВЕШКОТО ПРАВО НА СВОБОДЕН ИЗБОР“? Или пък тук:
„Защото ако проповядвам благовестието, нямам с какво да се похваля. ДЛЪЖЕН съм да върша това. ГОРКО ми ако не благовествам. Ако сам си бях
ИЗБРАЛ да благовествам, бих имал ПРАВО на заплата (похвала); но тъй като ми е заповядано да върша това, аз само изпълнявам задължението,
което ми е поверено и с което съм натоварен. Каква заплата (похвала, награда) имам (бих могъл да имам) в такъв случай? Удовлетворението,
че проповядвам безплатно (безвъзмездно) благовестието, без да се ползвам докрай от правата, дадени ми от него“ (1 Коринтяни 9:16-18).
Единственото ПРАВО, което имаме е да ОБИЧАМЕ Бога и признавайки Неговата власт и любовта Му към нас като наш Творец и Спасител, от ОБИЧ да Му се покоряваме. Всичко друго за нас е смърт – бавна, сигурна и вечна, съпроводена от всякакви страдания, болести и мъки, от които съвсем естествено е да не виждаме изход. Защото ИЗХОДЪТ, вечният живот, краят на земните ни мъки, предизвикани от греховете ни и от обявената от нас война на Бога, от чиято милост сме създадени и по чиято милост живеем, е самият ТОЙ – ИСУС ХРИСТОС, който умря за всички нас, грешниците.
Юлия Борисова, март 2013 година