Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

13. Но Ирод не отдаде славата на Бога…

 

Зная какво е правилно да чувствам към Роналд Павадона (Рони Дио), Винсънт Фърниър (Алис Купър), Джон (Ози) Осбърн. Аз преминах от царството на дявола към царството на Исус. Обожанието се изпари и когато се случи да ги видя по телевизията, се моля за тях. Не зная какво е решил Бог за вечния живот на всеки от тях, но се моля, защото донякъде ги познавам.

Какво тогава трябва да чувствам към Крис Томлин, Пол Балош и Кастинг Краунс? Откак съм в царството на Исус слушам техни песни на български и на английски, но през последните години те приеха с радост толкова много аплодисменти и награди, че се чудя дали се замислят какво става с тях. Това, че POD или Stryper получават хорското признание, не ме кара да си задавам въпроси. Но тези, които пяха на Бог с Дух и истина? Или съм се заблуждавала?

Съм сигурност не искам да участвам в строежа и поддържането на машината, която ги води към ада. Не искам да си купувам техни албуми, да ходя на концерти и фестивали, да ги гледам по телевизията. Гледам как Пол Балош поема поредната награда “Дав” на американската асоциация за госпъл музика и си мисля за това, което се случи на цар Ирод в Деяния 12:21-23:

 

Ирод определи един ден, в който да се срещне с тях, облече си царската мантия, седна на престола и започна да им говори. Хората завикаха: “Това е глас на бог, а не на човек!“ Но Ирод не отдаде славата на Бога и Господен ангел внезапно го порази. Ирод умря, изяден от червеи.

 

Това, че човекът не умира на място докато народът го хвали, проява на милост ли е или допълнително осъждение? С мигновена смърт се наказваха хората на свято място: насред скинията (Левит 10:1-3), сред святия Божи народ – Израил в Стария Завет и сред Църквата в Новия Завет (Деяния 5:1-11). Тълпата от фенове на християнската музика не е свято събрание и това може да е една от причините. Но какво показва Бог с това търпение?

Ако Бог показва, че награденият изпълнител никога не е бил негово дете, не е ли тъжно да служи като Каяфа, който пророкува за смъртта на Исус само защото беше първосвещеник? Пееш истината на света, а сам не я разбираш и не вярваш в нея… “Не на нас, а на твоето име да бъде славата” – Крис Томлин, носител на поне 14 награди „Дав”.

Може би Бог проявява търпение към сина си, знаейки че той ще се покае за това, че се е радвал на човешка хвала. Може би Майкъл У. Смит един ден ще натовари статуетките си в два чувала и ще ги върне в Асоциацията, която му ги е дала, предупреждавайки ги да оставят греха си, за да не загинат. Може би един ден Дон Моън ще свали от сайта си списъка с номинации и награди… но кога? Когато стане на 80 ли? Колко дълго можеш да се къпеш в блясък, пари, крещящи тълпи и автографи преди да се закоравиш безвъзвратно?

У нас вече имаме награда за най-добър госпъл клип на годината, да не говорим за това, че поне една трета от посетителите на църквите практикуват музикално християнство (т.е. са фенове на хвалителите). Напред към американското бъдеще! Съвсем скоро хора, които лично познавам, може да се окажат на показ на някоя българска церемония за награждаване. Може заблуденият народ, който не си чете Библията, да се окаже залят от техни снимки и песни. Известността е опасна. Дали Исус ще ги остави да тъпчат славата му дълго? Ще ги гледаме ли по Шоуто на Слави как се отричат от вярата както в Америка гледат Били Греъм при Лари Кинг?

Ще се опитам да обясня защо грехът да си раздаваме награди е толкова тежък. С две думи, тежък е защото обижда Святия Дух. Как точно го обижда? Журито на конкурса за християнски песни, членовете на академията, които решават при кого да отидат статуетките, публиката в “църквата”, която ръкопляска на госта, удостоил я с присъствието си, християнските вестници, които оценяват книгите, докторите по теология, които удостояват поредния доктор с дипломата му – всички заявяват с действията и думите си, че в един човек Святият Дух се е справил по-добре, отколкото в друг. Дрипавият африканец, който рискува живота си като казва благата вест на съселяните си, заслужава по-малко почит от наградените. Исус прави точно обратния избор по отношение на това кой заслужава награда на небето и слава, както личи от собствения му живот и от учението за блаженствата. Тъй наречените християни не само се заблуждават, че могат да отдават слава на себеподобните си, а и правят напук на Господа.

И тъй, тази година Святият Дух е написал по-хубави песни чрез Иван Георгиев, отколкото чрез Георги Иванов. Иван ще получи статуетка, а Георги – само номинация. Браво, Святи Душе, в този албум си се справил много добре. В другия обаче според моя вкус нещо ти куца, затова ще го оставя на второ място. С албума на Гергана Петрова съвсем си се изложил, даже няма да го номинирам. Вземи си поука за следващата година… и вземи че дай нови песни на Илия Михайлов, че гласът му много ми харесва, а не съм го чувал от години.

В днешните християнски “църкви” ласкаенето е по-опасно оръжие от насилието и обидата. Едното му предимство е, че звучи добре в грешните човешки уши. Другото предимство е, че изглежда добронамерено. Третото е, че въвлича в грях и двете страни: ласкателя в идолопоклонство, а поласкания – в гордост (Притчи 29:5). По обидите и насилието веднага се разбира, че не обичаш брат си и никой няма да се присъедини към теб. Само започни да ръкопляскаш обаче и ще видиш как всички бързо се включват.

 

Който изобличава човека, после ще намери по-голямо благоволение,

отколкото онзи, който ласкае с езика си. (Притчи 28:23)

 

Заради кривото разбиране за любов рядко ще намериш хора, които да приемат изобличение. Когато ти посочат някой, когото смятат за добър християнин, а ти познаваш лошите му плодове и се изкажеш за тях, бързо ти затварят устата с думите: “Кой си ти да оценяваш работата на Святия Дух в този човек? Да не би да искаш да кажеш, че се справя с освещението на Мартин по-зле, отколкото с освещението на Мария?” Но точно това правим с любимите си и по-малко любими проповедници и музиканти. Сякаш тогава ни е позволено да оценяваме работата на Духа.

Всички знаем, че не бива да се хвалим, нито да хвалим други хора, защото е писано:

Кой казва, че ти си по-добър от останалите? И кое от това, което имаш, не ти е било дадено? А след като всичко ти е било дадено, защо тогава се гордееш така, сякаш не ти е било подарено?

(1 Коринтяни 4:7)

 

Кой е упътил Духа Господен, Или като съветник Негов Го е научил? С кого се е съветвал Той, И кой Го е вразумил и Го е научил пътя на правосъдието, И Му е предал знание, и Му е показал пътя на разума? Ето, народите са като капка от ведро, И се считат като ситен прашец на везните; Ето, островите са като ситен прах що се дига. Ливан не е достатъчен за гориво, Нито стигат животните му за всеизгаряне. (Исая 40:13-16)

 

Единствено учителят е в правото си да оценява постиженията. Единствено този, който е дал даровете, може да каже кой ги използва добре и кой не. Тъй като Бог е единственият ни учител и от него сме получили всичко, с което си служим, само той има право да съди, оценява и награждава.

 

Когато Бог поиска да изпрати Мойсей да говори на народа, Мойсей се самооцени като некадърен:

 

“Моля ти се, Господи, аз не съм бил красноречив нито в миналото, нито, откакто си почнал да говориш на слугата Си, а съм бавен в своя език и реч.” Но Господ му отговори: “Кой е направил човешките уста? Или кой прави човек да бъде ням или глух, да има зрение или да е сляп? Нали Аз, Господ? И така, иди; и Аз ще бъда с устата ти и ще те науча какво да говориш.” (Изход 4:10-12)

 

Мойсей настояваше, мислейки че мисията му зависи от собствения му талант: “Моля ти се, Господи, прати някой друг вместо мен”. Накрая Бог му се ядоса (“гневът Господен пламна против Моисей”, ст. 14). Защо ще се разгневи Бог на един толкова скромен човек? Защото се държи така, сякаш Всемогъщият няма достатъчно сила и качества в себе си, за да го подкрепи. Защото не приема истината, че всички дарове са от Бога.

Ако тези, които раздават награди, смятат, че награждават песни, вдъхновени от Духа, добре е да се замислят кого всъщност оценяват. Ако пък смятат, че заслугите, които награждават, са човешки и че важно е изкуството, този текст се отнася точно за тях: “Те замениха истината за Бога с лъжа и се покланяха и служеха на създаденото, а не на неговия Създател, който е благословен завинаги. Амин.” (Римл. 1:25) И в двата случая Бог е много ядосан. Толкова, че често е намирал за правилно на момента да изтрие от лицето на земята тези, които крадат от славата му или я омаловажават.

 

Юлия Борисова и Лора Добрева

Юли 2008

 

Free Web Hosting