Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Как човек отива при Бога?

 

Нашият Господ Исус Христос казва, че ако не се родиш отново „отгоре”, не можеш да влезеш в Божието царство. Нека да прочетем два цитата от Библията, за да разберем дали всъщност сме новородени от Духа. Възможно е да смятаме, че след като сме произнесли „молитвата на грешника”, вече сме на небето, защото някой ни е научил, че Исус е умрял за да бъдем спасени чрез Неговата милост, а не чрез нашите дела. Такива хора има и в църковните институции, и между тези, които казват, че не принадлежат нито на Тялото Христово, нито на определена „деноминация.”

 

Йоан 16:8
„И Той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съд.”

Матей 3:1-17
1. В онези дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня, като казваше: 2. Покайте се, понеже наближи небесното царство. 3. Защото този беше, за когото се е говорило чрез пророк Исая: "Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя на Господа! Прави направете пътеките за Него!" 4. А този Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си; а храната му беше акриди и див мед. 5. Тогава излизаха при него от Йерусалим, цяла Юдея и цялата Йорданска околност 6. и се кръщаваха от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си.
7. А като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идваха да се кръстят от него, каза им: Рожби на ехидната! Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?
8. Затова принасяйте плодове, достойни за покаяние; 9. и не мислете да казвате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тези камъни да издигне деца на Авраам. 10. А и брадвата лежи вече при корена на дърветата. И така, всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огъня. 11. Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Онзи, Който идва след мен, е по-силен от мен и на Него не съм достоен да поднеса обувките. Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън. 12. Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти хармана Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън.
13. Тогава дойде Исус от Галилея на Йордан при Йоан, за да се кръсти от него. 14. А Йоан Го възпираше, като Му казваше: Аз имам нужда да се кръстя от Теб, а Ти ли идваш при мен? 15. А Исус му отговори: Остави Ме сега, защото така подобава да изпълним всичко, което е право. Тогава Йоан Го остави. 16. И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и ето, отвориха Му се небесата и видя, че Божият Дух слиза като гълъб и се спуска на Него; 17. и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение.

 

И в двата цитата виждаме един и същ процес. За да може Исус Христос да мине по пътеките, някой трябва преди това да ги направи „прави” (Матей, стих 3 – „прави направете пътеките за Него”; Йоан – „ще обвини света за грях”).

За какви „пътеки“ става въпрос? За начина на живот на всеки човек – мислите, желанията, постъпките. За какво „изправяне“ се говори в този случай? За покаяние вследствие на изобличение; покаяние от предишния ни начин на живот – живот в грях - и поемане по правия път (Исус) – нов Живот с праведни мисли, желания и дела. Старозаветните Писания потвърждават думите на Йоан Кръстител:

 

„И ще се рече: Изравнете, изравнете, пригответе пътя, Отмахнете спънките от пътя на Моите люде. Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свето място, Още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, За да съживявам духа на смирените, И да съживявам сърцето на съкрушилите се, Защото няма да се съдя с човеците вечно, Нито ще бъда винаги гневен; Понеже тогаз биха примрели пред Мене Духът и душите, които съм направил. Поради беззаконното му лакомство се разгневих и го поразих, Отвърнах лицето Си и се разгневих; Но той упорито последва пътя на сърцето си. Видях пътищата му, и ще го изцеля; Още ще го водя, и пак ще утеша него и наскърбените му. Аз, Който създавам плода на устните, казва Господ, Ще река: Мир, мир на далечния и близкия; И ще го изцеля“ (Исая 57:14-19).
„Аз издигнах него с правда, И ще оправям всичките му пътища; Той ще съгради града Ми и ще пусне пленниците Ми, Без откуп или подаръци, казва Господ на Силите“ (Исая 45:13).
Те не знаят пътя на мира, И няма правосъдие в стъпките им; Сами си изкривиха пътищата; Никой, който ходи в тях, не знае мир“ (Исая 59:8).
„А ония, които се отклоняват в кривите си пътища, Тях ще отведе Господ заедно с ония, които вършат беззаконие. Мир на Израиля!“ (Псалм 125:5).
„От ония, които оставят пътищата на правотата, За да ходят по пътищата на тъмнината, - На които прави удоволствие да вършат зло, И се радват на извратеността на злите, - Чиито пътища са криви И пътеките им опаки,“ (Притчи 2:13-15).
„Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието“ (Притчи 17:23).
„Нечестив човек прави дръзко лицето си, А праведният оправя пътищата си“ (Притчи 21:29). „Ето, Аз ще направя ново нещо; Сега ще се появи; не ще ли внимавате в него? Да! ще направя път в пустинята, И реки в безводната земя“ (Исая 43:19); и много други стихове!

 

Жертвата на Христос е валидна тогава, когато е предшествана от истинско, горчиво разбиране (откровение) за греха и за това как той изглежда в Божиите очи; от осъзнаването от страна на всеки един човек на собствената му греховност и нужда от прошка; от покаяние - истинско, разтърсващо, унизително за стария, но радост за новия човек. Ако това липсва, прошката и спасението са блокирани, те не стигат до никого! Ето защо заблудата, че ще получиш прошка просто ей така, само защото Исус е искал и е бил „длъжен” да умре за човечеството, се превръща в ужасно закоравяване, от което няма спасение! Искам да подкрепя думите си с примери.

Един журналист, смятащ себе си за нещо като „будна съвест” на обществото, прави множество остри, обвинителни предавания за хора, постъпващи неморално. В същото време, той също като тях обявява, че постъпва и ще постъпва в живота си както си иска! Отива и по-нататък като казва: „Аз вярвам, че Христос ме обича и е умрял, за да ме спаси от греховете ми.” Значи признава, че има някакви грехове (та кой ли няма!), обаче не казва, че те са ужасни и че се покайва, а най-спокойно заявява, че е спасен, защото Исус е решил така!

Разбира се, дори само това е страшно! По-страшно е обаче когато човек, изповядващ Христос, говори така и още повече, живее с подобни мисли. Разговаряла съм с хора от различни църкви, които казват: „Аз и преди да повярвам, не съм имал кой знае какви грехове. Не виждам какво толкова имам да поправям в себе си”  или: „Извън църквата познавам хора, много по-добри от мен, но каква полза – те не са спасени като мен?!” Най-страшното е, че за това им състояние имаме принос всички ние, които казваме, че сме техни братя и сестри; всички тези, които претендират, че са им водачи и учители, а всъщност събират „овце” за деноминациите, превърнали се в „техни” църкви. Същото се отнася за невярващите „православни” миряни, които не искат да знаят нищо повече от това, че Исус Христос ги е спасил! (В повечето случаи и това не искат да знаят.)

В посочените по-горе цитати се откроява ясно това, което Бог ни казва за пътя към спасението:

1. Изобличение за грях.

2. Осъзнаване на греха и в частност на собствения грях и нищожност.

3. Покаяние. (Не това на фарисеите, които осъзнавайки греховността си, като „рожби на ехидната” искаха просто „да бягат от идещия гняв”, а това, което е последвано от истинските си дела – „плодове, достойни за покаяние”!)

4. Получаване на прошка.

5. Приемане на оправданието.

6. Очистване и устояване. (Исус да живее в нас, след като сме се разпънали с Него и да произвежда делата на вярата, които ние да извършваме ревностно, от любов към Него.)

Това е. Ако някой каже нещо друго, не е от Бога и лъже! Никой не може да твърди, че е приел Христос от страх! За какъв страх става въпрос? За този на фарисеите, бягащи от идещия гняв или изпълняващи закона? Господ казва, че най-важната заповед е: „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”, а не „Страхувайте се от Бога.” Никой не обича този, от когото се страхува, дори го мрази. Как тогава ще се подчинява винаги, и то доброволно? Бунтът е неизбежен! Не е възможно Святият Дух първо да те заплаши с ада, след това да ти каже добрата новина и да очаква да се покаеш преди да те е изобличил за грях. Дори когато действието Му е започнало от изобличението, малцина го приемат и извървяват целия път! Още повече, че единствено Той е упълномощен да извършва това! Хората нямат право да „спасяват”. Затова привличането на хора към църквите често се превръща в мерзост пред Бога. Особено когато и те откликват по неправилния начин на призива на евангелизаторите – без да проверяват в Писанията дали това, което им казват, е вярно. Последствията от това са пагубни за много новоповярвали. Следвайки само човешки поучения, те не допускат Святият Дух да ги завладее напълно и да ги упътва за всичко. Това води не само до извършване на еднократни грехове, а до заблуди и закоравяване. Хората не могат да предотвратят това нито в себе си, нито у другите. Нека да се молим Бог да направи сърцата ни меки, за да може изобличенията Му да стигат до съвестта ни; за да може единствено Святият Дух да чете това, което Бог е написал на сърцата ни и да продължава да пише върху тях! Искам да си припомним някои цитати, които ни водят и трябва да ни водят към тези разсъждения.

 

Йоан 14:16, 26

„И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва във вас довека.”… „А Утешителят, Святият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.”

 

Йоан 15:26

„А когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще ви свидетелства за Мене.”

 

Йоан 16:13-15

„А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви възвести за идните неща.Той мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява. Всичко, което има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето, като взема, ще ви известява.”

 

Евреи 8:10,11, 12 (Еремия 31: 33, 34, 35)

„Защото ето завета, който ще сключа с Израилевия дом след онези дни, казва Господ: ще положа законите Си в ума им и ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ; и няма вече да учат всеки съгражданина си и всеки брат си, като му казват: Познай Господа; защото всички ще Ме познават, от малък до голям между тях. Защото ще покажа милост към неправдите им, и греховете им (и беззаконията им) няма да помня вече.”

 

1 Йоан 2:20, 21, 24а, 27

„А вие сте помазани от Святия и знаете всичко. Пиша ви не защото не знаете истината, но защото я знаете и разбирате, че никаква лъжа не е от истината… А колкото за вас, онова, което сте чули отначало, нека пребъдва у вас…а колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, пребъдва във вас и нямате нужда да ви учи някой; затова, както Неговото помазание ви учи на всичко и е истинно, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както и ви е научило да правите.”

 

Във всички цитирани стихове Исус не говори за хора – учители, утешители, водачи. Единственият, за когото става въпрос е Святият Дух! Той е Бог, няма да говори от „себе си” (както правят много хора), ще прославя единствено Исус (не „друг Исус”), всичко, което ще известява, е от Христос. Само чрез Него Бог пише в сърцата ни, защото като сме вече зрели, а не под настойници, да няма нужда никой да учи брата си, а всички, от малък до голям да познават Бога! Дори Йоан в посланието си пише, че не иска да учи никого на истината „защото я знаете и разбирате.” „…А колкото за вас, помазанието (т.е. Святият Дух), което приехте от Него (т.е. Бога), пребъдва във вас и нямате нужда да ви учи никой…”

Не искам да бъда разбрана погрешно. Чух от доста хора, че това води до проблем с „подчинението”, че се противопоставя на „властите в църквата” и какво ли още не. Бог не си противоречи. Истинските вярващи наистина са едно тяло, с една „глава”. Те трябва да са на един Дух (Божия), да растат заедно във вярата, да се назидават, учат и предпазват. Но само чрез обитаващия във всеки един от тях Свят Божи Дух! Истината излиза наяве и чрез множество противоречащи си доктрини. Например, едни водачи казват, че християните трябва да са богати и да се възползват максимално от този свят. (Павел учи друго, но тава не ги притеснява!). Други се придържат към учението на Исус, което струи от Евангелието и посланията на апостолите. Някои от първите дори си позволяват да представят борбата между Давид и Голиат като „битка между (бизнесмена) Давид и (войника) Голиат”!?! Ето защо ми се иска да прочетем нещо от Йоан Златоуст:

 

Собствено ние не би трябвало да имаме нужда от помощта на Св. Писание, а по-скоро да водим такъв чист живот, че благодатта на Св. Дух да заема в нашите души мястото на св. книги, и както те са изписани с мастило, така и нашите сърца да бъдат изписани със Св. Дух. Но тъй като ние сме отхвърлили тази благодат, да се възползваме поне от втория път. Че първият път, разбира се, би бил по-добър, това Бог е показал и с думи, и с дела. Така с Ноя, Авраама и неговите потомци, както и с Иова и Мойсея Бог беседвал не чрез писания, а лично, защото намирал чисти техните сърца. Когато пък целият еврейски народ паднал в най-дълбока пропаст на греха, тогава Той им дал писания, скрижали и наставление чрез тях.
Това ставало не само със светиите във Вехтия завет, но, както е известно, и с тези на Новия. Така Бог не дал на апостолите нищо написано, а обещал да им изпрати вместо писания благодатта на Св. Дух… И ап. Павел посочвал на това предимство, когато казвал, че бил получил закон (написан) „не върху каменни скрижали, а върху плетени скрижали на сърцето” (2 Коринтяни 3:3). Но след като с течение на времето едни (от християните) се отклонили от истините на вярата, други от добродетелния живот, отново се появила нуждата от наставление чрез Писанията. („Тълкувание на Евангелието на Матея”, Беседи 1-44, издателство Захарий Стоянов 2007, беседа първа, стр. 14)”

 

Бог винаги е знаел, че човешкото сърце е станало измамно и много болно чрез греха, че винаги ще има лъжепророци и лъжеучители и винаги хората ще са предразположени да ги приемат. Затова е написал новия завет на сърцата ни, освен това ни е дал  Писания на хартия чрез Неговите верни хора и накрая и Сина Си в плът. Исус не иска да ни остави без Утешител, когато се връща на небето, но не оставя хора за тази цел, а отново идва Сам Бог, този път направо за да живее в нас! Не можем да пренебрегнем написаното в Евреи и да поставим хората пред Господ: „…дотолкова на по-добър завет Исус стана поръчител. При това поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си, но Той понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на други” (Евреи 7:22-24).

Ето какво казва Исус за хората:

 

Йоан 12:42,43

Но пак мнозина и от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата; защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога.”

 

Йоан 2:23-25

„И когато беше в Ерусалим, на Пасхата, през празника мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията, които вършеше. Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци и защото Той нямаше нужда да Му свидетелства някой за човека, понеже сам знаеше какво има в човека.”

 

Ако Исус не вярваше, че всички хора са повярвали в името Му, как ние да вярваме, на всички, които казват, че са християни? Затова Той ни помазва – защото свидетелството на човек може да бъде фалшиво, но на Духа – никога! Затова е важно да не се оставяме по течението, като не полагаме усилия и да внимаваме за себе си и за другите.

 

Яков 5:19,20

„Братя мои, ако някой от вас се отклони от истината и един го обърне, нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път, ще спаси душа от смърт и ще покрие множество грехове.”

 

 

Юлия Борисова
Ноември 2008

 

Free Web Hosting