Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

За завистта и освещаването

 

 

„Тогава доведоха при Него едного от бяс хванат, който беше сляп и ням: и го изцери, тъй че слепонемият прогледа и проговори” (Матей 12:22).

3. О, дяволска злобност! Заградила и двата входа, чрез които човек би могъл да получи вяра – зрението и слуха. Но Христос отворил и единия, и другия. „И целият народ се чудеше и думаше: да не би Този да е Христос, Синът Давидов? А фарисеите, като чуха това, рекоха: Той не изгонва бесовете, освен чрез Веелзевула, бесовският княз” (Матей 12:23,24). Би могло да се предполага, че народът казал важното. Обаче, фарисеите и това не претърпели. Така се мъчат те винаги, както отбележих по-горе, от благодеянията, оказани на ближните, и нищо не ги огорчава толкова, колкото спасението на човеците….

Такава е завистта!... Свинята обича да се търкаля в калта, демоните – да ни вредят; така и завистливият се радва на нещастието на ближния. Когато се случи с ближния нещо неприятно, той е спокоен и весел, като счита чуждите нещастия за свое щастие, благополучието на другите – за свое нещастие, и търси не това, което би могло да му бъде приятно, но това, което може да наскърби ближния…. Завистта превръща човека в дявол и го прави лют демон. От нея произлязло първото убийство, поради нея е презряна природата, от нея е осквернена земята, поради нея по-късно земята, като се разтворила, погълнала живи Датана, Корея и Авирона и починал целият онзи народ….

Но може би някой ще каже: да се порицава завистта, е нещо леко, а трябва да се погрижим за това, как да се избавим от тази болест. Как пък можем да се освободим от този порок? … И тъй, плачи и скърби, въздишай и моли Бога; научи се да се отнасяш към нея като към тежък грях, и да се разкайваш за него. Ако постъпиш така, скоро ще се излекуваш от този недъг. (Тълкувание на Евангелието от Матея, Беседи 1- 44, беседа 14, стр. 675-677, Св. Йоан Златоуст, издателство „Захарий Стоянов”).

 

След новорождението, никой не е оставен в този живот, за да продължава да греши без да се притеснява, понеже знае, че е спасен по благодат, а не чрез дела по закона; нито просто за да си поживее спокойно, или за да върши добри дела и да заслужи мястото си на небето.

Освещаването, за което Бог говори, не е само някакво състезание между светии, желаещи да излязат едни гърди пред другите. Бог е казал да бъдем святи, защото той е Свят. Още тук и в настоящето ние трябва да променим склонността на сърцата си от зло към добро, защото е написано: „А колкото до страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудните, чародейците, идолопоклонниците и всички лъжци – тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и сяра. Това е втората смърт” (Откровение 21:8).

Нека не се залъгваме, че както физическото тяло в миг на окото ще се промени, така и душата при смъртта ще стане изведнъж свята и съвършена. Добрите дела не са ни необходими за да се хвалим с тях, а за да се променим коренно! Те могат да бъдат израз единствено на любовта ни към Бога и на желанието ни да бъдем като Него. „…за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява над злите и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните” (Матей 5:45). Добрите дела ни подготвят и настройват за живот, за който преди дори не сме мечтали, а още по-малко сме знаели, че съществува. Който не разбира това, всъщност не желае да отиде на небето! На когото плътта не е умряла заедно с желанията си, той няма как да прилича на Христос. Затова Павел казва в края на живота си: „Аз се подвизавах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата, който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в онзи ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явяване” (2 Тимотей 4: 7,8), след като преди това е казал: „…за да покаже Исус Христос в мене, главния грешник…” (2 Тимотей 1:16).

Щом бесовете вярват, треперят и се покоряват на Бога когато Той ги допуска до хората, какво да кажем за себе си? Вярно е, че те продължават да вършат зло, но се покоряват! Как си разрешаваме ние, които наричаме себе си деца на Бога и се обръщаме към Него, наричайки Го Отче, да не се покоряваме на заповедите Му? Бесовете, които не Го обичат, се подчиняват безпрекословно, а ние, които толкова убедено твърдим, че Го обичаме с цялото си сърце, абсолютно съзнателно не се покоряваме! Какво удивително безгрижие! Какво умопомрачение у тези, които трябва да имат ума Христов! Необходимо е да си припомним какво означава да Го обичаме. „Ако ме любите ще пазите Моите заповеди” (Йоан 14:15; още Йоан 15:10; 1 Йоан 5:2,3; 1 Йоан 2:3).

Това поведение ни води към нещо още по-страшно - измисляме си учения уж взети от Библията и ги следваме: щом сме спасени, не е необходимо освещение - когато Бог дойде, ние изведнъж ще възкръснем съвършени; щом Библията казва, че никой не е безгрешен, да продължим спокойно напред и да не се тревожим за греховете си; щом не можем да загубим спасението си, най-добре изобщо да не се опитваме да спазваме Божиите заповеди, без това е трудно и все някоя няма да успеем да спазим. Къде остава свободната воля, изборът добро или зло, покаянието и живота в светлина?

Тогава с какво се отличаваме от бесовете, които също вярват? Само с това, че сме хора? Всъщност, не. Ние само говорим, че вярваме в Исус. Мнозина изобщо не са познали истинското покаяние, истинската скръб по Бога, продължават да смятат себе си за „добри” и не вярват, че могат бъдат наказани след смъртта. Бесовете вярват и знаят, че Исус е Бог и е дошъл да спаси не тях, а погиналото човечество; знаят със сигурност какво ги чака и самите тях. Не си позволяват да се заблуждават! А какво ли си мисли Бог за „вярващите”, за които разсъждавахме до сега? Какво закоравяване; по-лошо от това на бесовете!

Ето защо Исус казва, че ще бъдат съдени от Содом и Гомор, Ниневия и южната царица!

Моля ви братя и сестри, в името на нашия Господ, нека се вглеждаме в себе си, съвестта ни да ни осъжда и да изберем да използваме свободната си воля, за да се освещаваме и така да не бъдем съдени с другите.

 

Юлия Борисова

Октомври 2008