Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

Какао

 

Току-що изпих половин чаша мляко с какао. Никога не съм била толкова благодарна както когато получих тази чаша.

Аз съм на 22 години. Досега в живота си винаги съм била в тежест на семейството и на работодателите си. Въпреки, че съм пълнолетна, съвсем доскоро смятах работата за нещо, без което мога. Хоби, загуба на време, която зависи от снизхождението ми. Известно време работих в чужбина и освободих семейството си поне от всекидневните разходи. Откак се върнах обаче нежеланието ми да работя и безотговорността ми ставаха все по-явни.

Благодаря на Господ за способностите, които ми е дал. Но напуснах две работни места по собствено желание – защото се страхувах от конфликт с началниците си. Защото не желаех да настоявам условията, при които работех, да се променят. Два пъти напусках без предварително да съм намерила друга работа, без да се замисля за това кой ще ме издържа. А след това никак не се стараех да си намеря нова работа.

Най накрая майка ми и баба ми заявиха, че за тях е непосилно да ме издържат и че е срамно за човек на 22 години да не работи. Добре разбрах това, което ми казаха. Време е да се променя, да поискам да се издържам сама и освен това да спра да преяждам на техен гръб. Днес е 4 февруари 2006. След разговора реших, че в двата дни, оставащи докато си получа последната заплата, ще ям само когато ми се наложи и ще ползвам електроенергия само след 22 ч. Не носех нищо вкъщи, а живеех като принцеса. След въпросния разговор с майка ми отидохме до магазина и тя купи мляко и какао. Когато се върнахме си свари мляко и сипа какао в чашата си. Аз се прибрах в стаята си да чета. Докато мислех над книгата, майка ми влезе, даде ми чаша какао и каза: “Искаш ли?”. Аз се надигнах, поех чашата и си припомних решението си. Но преди да намеря думи, с които да й го обясня (понеже не исках да кажа “Не искам”), тя се обърна и излезе. Не очакваше отговор и затова не ми даде време. Погледнах чашата и моето решение “Който не работи не трябва да яде”, се сблъска с жертвата на майка ми. “Аз не заслужавам”, казах си, и изведнъж заплаках. Държах какаото и пълнех чашата със сълзи. Разбрах колко трябва да съм благодарна на мама и на Бог за всичко, което не заслужавах. Поисках да имам това, което тя имаше – дарът да даваш.

Не обичайте за да ви отвърнат в обич. Не обичайте защото така трябва. Обичайте с дела.

Не бъдете в тежест на никого по никакъв начин.