Моята или Твоята сила?

 

Бог се прославя в живота на малките и беззащитните. Сам ги довежда до слабост и отваря очите им, за да признаят, че са слаби. И им дава собствената си победа. Той воюва вместо тях.

Овчарчето Давид може да убие великана Голиат.

Израиляните могат да съборят стените на Ерихон с един вик.

Могат да победят без да се бият, защото най-силното им оръжие е хвалението. Така беше във времето на “око за око, зъб за зъб”.

Днес “борбата ни не е срещу плът и кръв”, а на плътта и кръвта обръщаме другата буза. Днес сме още по-малки и смирени – спасени без да го заслужаваме.

Най-младият християнин може да прогони княза на Персия. Защото Божият дух е в него.

Може да се изправи срещу бившия Луцифер и за пореден път да го стъпче в пепелта от собственото му падение. Когато вярва.

Църквата съсипва делата на дявола по примера и със силата на своя Господар и Любим. Когато се подчинява.

Защото Църквата е пълна с хора, които са признали слабостта си, за да блести Божията сила.