Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

74. Твърде сериозно, за да е истина

 

Това чух в един сериал днес: един човек знаел, че приятелят му се кани да извърши престъпление, но не се опитал да го спре и не предупредил властите за него. Попитали го защо, а той отговорил: „Защото звучеше твърде сериозно, за да е истина.”

Благата вест е нещо сериозно. Това е най-важната новина в историята. Грешната ти природа със сигурност ти е говорила, че заплахата за идещия Божия гняв е твърде сериозна за да е истина. Приятелите може да са ти казвали, че грехът не е толкова заробващ, колкото казва Исус. Може в книгите да си чел, че християнският живот е лесен, все едно плуваш по течението. Царството се взима насила, но ние сме мирни хора. Вратата е тясна, пътят е труден… но и без това не проповядваме много по този стих.

Преди малко една линейка мина по улицата. Сирената й викаше: „Направете ми път, правя нещо изключително важно – спасявам живот!” Такива са правилата в този свят. Бързаме да спасяваме телата си, но никой не бърза да спасява души. Въобще цялата тази история за Бога и за душите звучи твърде сериозно, за да е истина. Вместо нея всеки ден нови глупави дреболии пълнят главите ни: ново блестящо червило, много калций за костите на децата, историите на дръзките и красиви богаташи, най-новият сладолед това лято. Някои успяват да обхванат с ума си големи неща като глада в Африка и глобалното затопляне… толкова големи, че могат да се търкулнат по широкия път и да минат през широката порта.

Това, че Бог е изпратил сина си за да го познава светът, за да умре и да възкръсне и така да победи греха, смъртта и да обезоръжи дявола – това не може да е сериозно. Звучи като приказката за борбата между доброто и злото, която сме учили като малки. Знаем, че никой не го е грижа за нас, затова нека се грижим сами за себе си.

Това отношение към истински важните неща прилича поразително на случаите с хора, които са станали свидетели на престъпление, но дори не са се обадили в полицията. Прилича на историята за жената, която викала докато убиецът я ръгал с нож, а прозорците на околните блокове изгасвали. Тя е там навън, а аз съм в безопасност зад стените на апартамента си. Някой друг ще се погрижи за нея.

Хората са създадени за да станат свидетели на сериозни, големи, жизненоважни неща и да повярват в тях. Най вече да повярват в спасителната сила на Бога, която препуска по света от създаването му досега. Тя е като линейка; от покрива й блести ослепителната Божия светлина, а сирената й е новината за кръста. Исус Христос е в линейката и качва всички, които са сериозно болни. Ти в спешна нужда ли си или просто днес се чувстваш леко неразположен? Утре ще съм по-добре. Имам смъртоносна болест, но утре ще се оправя. Грешник съм, но работя по въпроса. Утре ще съм по-добър. Не, няма. Имаш нужда от лекар веднага. Състоянието ти е тежко и сериозно.

 

Глас на един, който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, направете в безводното място прав път за нашия Бог. Всяка долина ще се издигне и всяка планина и хълм ще се сниши; кривите места ще станат прави и неравните места - поле; и славата Господня ще се яви и всички твари заедно ще я видят; защото устата Господни изговориха това.

(Исая 40:3-5)

 

Кой е повярвал в известието ни? И на кого се е открила мишцата Господня?

(Исая 53:1)

 

Защото ви предадох онова, което и аз получих. Съобщих ви най-важното: че Христос умря за греховете ни, както казват Писанията, и че бе погребан, а на третия ден – възкресен, както казват Писанията, че се яви на Кифа, а след това на дванадесетте апостола.

(1 Коринтяни 15:3-5)

 

Лора Добрева

Юни 2008