Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

Такива, каквито сме?

 

Почти на всяко богослужение, преди или по време на хваление, чувах този призив: „Елате днес при Бога такива, каквито сте. Вдигнете ръце и да Го хвалим! Той ни приема независимо какви сме.” Нито веднъж не чух: „Нека днес да замълчим и да помолим Бог да ни открие състоянието на сърцата ни и този, който е извършил грехове през седмицата, да не хвали Бога, а да плаче горко и да търси прошка пред престола на благодатта.”

Ето защо призивът „Елате, такива, каквито сте”, и то отправен към вярващи, започна да ми звучи зловещо! Вярно е, че Бог прощава, но не можем да идваме при Него със съзнанието, че както и да живеем, Той ще ни прости! Не можем като християни постоянно да вършим грях и ако изобщо го осъзнаваме, „да заставаме” пред престола на благодатта, да си казваме думичките: „Прости ми Боже, покайвам се” и това да се повтаря безкрай. Пред трона на благодатта получават прошка и биват приети за първи или пореден път само тези, които са съсипани от тежестта на греховете си, не желаят да ги повтарят и с Божията благодат успяват! Другите Бог не ги чува. „Който отклонява ухото си от закона, на такъв самата му молитва е мерзост” (Притчи 28:9); „И когато простирате ръцете си, ще крия очите Си от вас; дори когато принасяте много молитви, не ща да слушам. Ръцете ви са пълни с кръв” (Исая 1:15).

Дали изобщо някой от нас, отивайки на богослужение или участвайки в ритуала Господна вечеря, си задава въпроса: „Колко пъти през тази седмица заплювах Исус в лицето, слагах на главата Му венец от тръни, нанасях удари върху лицето и тялото Му, подигравах се с любовта и смирението Му, карах Го да се превива под тежестта на кръста докато крачи към Голгота и Го разпъвах на него с греховете си? Колко пъти ръцете ми се пълнеха с кръв?” Дали осъзнаваме, че може да сме постъпили като евреите, които заведоха Исус в преторията, но самите те не влязоха, за да не се осквернят и да могат да ядат пасхата на Този, Когото щяха да убият. „Тогава поведоха Исус от Каиафа в преторията; а беше рано. Но сами те не влязоха в преторията, за да не се осквернят, та да могат да ядат пасхата” (Йоан 8:28).

Бог направи всички неща чисти, но не очисти греха от мерзката му същност. Не можем да кажем: „Бог изчисти лъжата за мен, който вярвам в Него и аз сега мога да лъжа. Моята лъжа е благородна.” Същото се отнася и за всичко останало – кражбата, завистта, злобата, физическото съблазняване чрез поведение, облекло и грим, разсъбличането по плажовете и т.н. Независимо дали си вярващ или езичник, срамното си е срамно и греховното си е греховно! Невярващите често проявяват повече срам от нас и си поставят повече ограничения. Ние обаче смятаме, че имаме неограничена свобода, която можем да използваме без да се замисляме върху постъпките си; и наистина я използваме за покривало на злото, за разобуздаване на плътта като решаваме, че вече можем да живеем както святите ангели на небето, които не знаят какво е бунт и грехопадение. „…като свободни обаче, не употребяващи свободата за покривало на злото, а като Божии слуги (1 Петър 2:16); „Защото вие, братя, към свобода бяхте призвани; само не употребявайте свободата си за повод да се разобуздава плътта, но с любов служете си един на друг” (Галатяни 5:13). Изобщо не осъзнаваме, че всъщност „абсолютната” ни свобода е силно ограничена в Исус и само в Него! Нека си припомним и други стихове: Яков 1:25; 2:12;2 Петър 2:19; Римляни 8:13-33.

Вярно е също, че не сме под закон, а съществуваме чрез Божията благодат. В Библията обаче четем, че всеки грях е и беззаконие! „И всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както Той е чист. Всеки, който върши грях, върши и беззаконие; защото грехът е беззаконие” (1 Йоан 3:3,4). Който престъпва закона, върши грях. Нямаме право на никакви други тълкувания. Бог изчисти всичко, което касае външните, материални неща – храната, спазването на ритуали, определените дни за празници. Тези неща са само преобрази на истинското поклонение с дух и истина и служат само на плътта, но „не могат да направят приносителя съвършено чист в съвестта” (Евреи 9:9,10). Те не могат да очистят съвестта ни от „мъртвите дела” (Евреи 9:14).

Законът обаче е свят и духовен! (Римляни 7:12,14) Това, че никоя плът не може да се оправдае чрез дела по закона не означава, че законът е отменен! Сега, след като сме спасени по благодат, вече всичко се съдържа в основната заповед – да обичаме Бога и ближния, което означава да проявяваме милост. Бог не иска жертви, не иска да не влизаме при езичниците, за да не би да се оскверним. Той иска от нас истинска милост, проява на дълбока и искрена любов към другите, а не вършене на добри дела единствено поради страх пред Бога. Когато не се страхуваме и не гледаме на лице, любовта ще изпълни всички заповеди на закона и ние ще „изработваме” спасението си!

8 Обаче, ако изпълнявате царския закон, според писанието: "Да обичаш ближния си като себе си", добре правите. 9 Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници. 10 Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко. 11 Понеже Оня, Който е рекъл: "Не прелюбодействувай", рекъл е и: "Не убивай", тъй че, ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона. 12 Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата. 13 Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда. (Яков 2:8-13).

Би трябвало често да се питаме дали през изминалата седмица сме нахранили гладния, облекли голия, подслонили бездомния, посетили затворения и болния.

Независимо как разсъждаваме за закона, той не е отменен. Казано е: не пожелавай - значи, не пожелавай. Казано е: не кради - значи, не кради. Дали си под попечителството на закона или си роб на Христос, всичко, което се отнася до поклонението в дух и истина, е постановено завинаги!

Затова, нека внимаваме какво мислим и как живеем, щом това, което определя постъпките ни като християни е: „Бог ни приема такива, каквито сме” и „Всичко ми е позволено.” Ако казваш, че си Божие дете, а вършиш всичко, което вършат и езичниците, къде е разликата? За какво е послужила цялата Божия любов и жертвата на Исус?

Не се лъжете – Бог не ни приема такива, каквито сме! Ако беше така, Той нямаше да изпрати Натан при Давид и нямаше да накаже Давид, след като му прости. Нямаше да изпрати и Сина Си. Не можем да си позволим да мислим така, особено след като сме изповядали, че Го приемаме за Господар и Спасител! Не ние поискахме да се смилим над Бога, когото обявихме за наш враг чрез бунта си, а Той пожела да се смили над нас, неговите врагове! Той ни разреши да се примирим с Него. Инициативата и праведността не са от наша страна, ето защо нямаме право да искаме да ни приеме такива, каквито сме. Трябва да Го обичаме и да направим доброволно всичко, което Той иска. Мирният договор, който Бог сключва с нас, не е като договорите между победители и победени в края на война. Те уж са изготвени със съгласието на двете страни, а всъщност съдържат клаузи, наложени от победителите на победените, с които последните „доброволно” се съгласяват и се подписват.

Така както Бог, без да мисли за Себе Си, безрезервно дава най-скъпото си, за да не бъдем вече врагове, така и ние трябва да даваме всичко от себе си. Той не иска мирен договор, подписан от нас с резерви, с едва скриван и сдържан бунт, поради болката и нещастието, предизвикани от това, че сме били победени. Бог не иска ние да се чувстваме притиснати до стената и това да е единствената причина, поради която да сме готови за мир. Той иска да разберем и осъзнаем до край смисъла на това, което е направил, както и факта, че единствено ние сме виновни и отговорни за войната и за всичко, което ни се е случило. Необходимо е да осъзнаем, че не Бог, а ние сме живели грешно, безнравствено и гнусно. В този процес трябва да участват сърцата, душите и умовете ни и да използваме всичките си сили! Всичко това обаче е до време, докато е още „днес”. Бог няма вечно да обича и да „приема” и грешниците, които не поправят пътищата си, въпреки че знаят какво трябва да направят. Това ще трае само до съдния ден, когато Исус ще се върне. Тогава плявата и житото ще бъдат отделени и всеки ще получи това, което Бог е обещал. Амин.

 

Юлия Борисова

Декември 2008