Понеже казваш: Богат съм…

 

Понеже казваш: Богат съм, замогнах се и нямам нужда от нищо, и не знаеш, че ти си окаян, нещастен, беден, сляп и гол, то съветвам те да купиш от мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да не се виждат срамотите на твоята голота, и благ мехлем, за да намажеш очите си, за да виждаш (Откровение 3:17,18).

О, вие, които сте жадни, елате всички при водите; и вие, които нямате пари, елате, купете вино и мляко без пари и без плата. Защо харчите пари за онова, което не е хляб, и труда си за това, което не насища? Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо, и душата ви ще се наслаждава на най-доброто (Исая 55:1-3).

Виждаш ли? Само когато е светло. Ако в тъмна нощ вървиш заедно със слепец, нямаш никакво предимство – виждаш колкото и слепия. Също както душата ти вижда Бога – само ако си в светлината Му! Иначе си сляп и грехът вече е родил в теб тъмнината и смъртта. „Филип Му казва: Господи, покажи ни Отец и достатъчно ни е. Исус му казва: Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отец; как казваш ти: Покажи ни Отец?” (Йоан 14:8,9).

Мъдър ли си? Само когато си в Исус, имаш Неговия ум и си заобиколен отвсякъде със светлината Му. „Затова, внимавай да ни би светлината в тебе да е тъмнина” (Лука 11:35); „И тъй, ако светлината в тебе е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!” (Матей 6:23б).

Облечен ли си? Понякога тялото ти е достатъчно добре покрито (макар че все по-рядко се виждат по улиците облечени хора – те всъщност по-скоро са разсъблечени). Душата ти обаче облечена ли е или е гола? Виждат ли се ясно срамотите (греховете) й или вече си започнал да я обличаш с бяла дреха, изпрана в кръвта на Христос? „…стига само облечени в него, да не се намерим голи…не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота” (2 Коринтяни 5:3,4б); „…Тези, облечените в бели дрехи, кои са? И откъде са дошли?...Това са онези, които идват от голямата скръб; и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето” (Откровение 7:13б,14б); „Ето, ида като крадец. Блажен онзи, който пази дрехите си, за да не ходи гол, та да гледат срамотите му” (Откровение 16:15).

Богат ли си? Може би имаш повече от колкото са ти необходими храна, дрехи, място за живеене, предмети за ежедневна употреба? А може би даваш достатъчно средства за благотворителност? „Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате, и то без нас. И дано царувате, та и ние заедно с вас да царуваме” (1 Коринтяни 4:8); „Затова обърни се към твоя Бог, пази милост и правосъдие и винаги се надявай на твоя Бог. Ефрем е търговец; неверни везни има в ръката му; той обича да мами. И Ефрем си каза: Наистина се обогатих, придобих имот; във всичките ми трудове няма да се намери в мене беззаконие, което да се счита за грях” (Осия 12:6-8).

Даваш ли обаче на някого от Божията любов, отделяш ли от времето си за да посетиш и утешиш угнетения, затворения, болния? Или казваш просто: това не е мое служение; нека го вършат тези, които веднъж вече са се заели с него. А интересуваш ли се дали тези хора са достатъчно, дали им стигат силите? Още Исус каза, че жътварите са малко. Това не означава, че трябва само да се молим Бог да даде още жътвари. А откъде да ги „даде”, ако не излязат от нас? Колко християни застават пред Него и напълно съзнателно, с голяма готовност казват: Ето, тук съм Господи, използвай ме като Твой съд за почтена употреба? Аз съм безполезен слуга и ще се опитам да свърша това, което се изисква от мен; моята храна е да върша Твоите дела. „Също така и вие, когато извършите всичко, което ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим” (Лука 17:10); „Каза им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да свърша Неговата работа” (Йоан 4:34).

Даваме ли назаем на Бога, за да ни върне на небето, натрупаните там съкровища, за да им се наслаждаваме във вечността? „А според както е писано: „Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го любят.”(1 Коринтяни 2:9).

Радваш ли се, когато плачеш заедно с ближните, които са в нужда, или си нещастен когато оплакваш живота си, защото нямаш време и си уморен от много грижи и неприятности?

Мини през Божия огън и излез от там богат със златно и меко сърце, с усмивка върху лице, покрито с пречистващи сълзи, с блестящи небесни дрехи, с несметните съкровища, натрупани за теб от Божията благодат, които очите ти вече виждат на небето!

 

Юлия Борисова

Януари 2009