Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

Доказателство или вяра?

 

Ако се „докаже”, че няма Бог и затова няма как да е изпратил Сина Си Христос да спаси света, това ще означава ли, че не съществуват и никакви други богове? Или само, че не съществува истински Бог – Този, Който е създал небето и земята, вселената и хората? На каква основа ще се формира личният морал на тези, които са го „доказали”, с какво ще бъдат изпълнени душите им? Нима ще изчезнат и новородените последователи на Исус? Ще изчезнат ли и всички, които претендират, че са такива: „…изглеждащи благочестиви, но отричащи с делата си силата и същността на благочестието” (2 Тимотей 3:5)? Когато такива хора станат участници в „светската” власт, ще изоставят ли „християнската” си същност и морал у дома преди да отидат на работа?

Ако „докажем”, че има Бог, какво следва? Ще можем ли после, без вяра, само поради доказания факт на съществуването Му, да станем добри и покорни? Децата ще се раждат ли безгрешни и послушни? Светът ще живее ли според законите Му, а не според светските „закони на джунглата”? Ще оставим ли управлението на държавите в ръцете на Бога, а не в ръцете на „демократично избрани” държавници? „Доказано” е, че децата имат родители, но този факт не е достатъчен, за да бъдат те послушни и да им се покоряват доброволно и съзнателно.

Затова е ясно, че ако се докаже съществуването на Бога, това няма да ни накара да се променим. Ако повярваме в Бога, в това, което Той казва, ще поискаме и ще успеем да се променим. Колко малко сила има в доказателството и колко много сила има във вярата!

По какъв начин всъщност живеем днес и как управляваме своите държави, общества, семейства и самите себе си? Има ли изобщо за всички еднакви правила, с които сме съгласни, които са се превърнали в наша общочовешка същност или поне с които сме решени да се съобразяваме и ако ги нарушим, да понесем справедливо полагащото ни се наказание? Не, няма. По-точно, има някакви закони и споразумения на хартия, които сме се опитали да украсим с много и високопарни думи, изглеждащи толкова „дълбокомислени”, че с чиста съвест си казваме: О, толкова е сложно, не е за мен. Защо трябва да ме ограничава някой? Аз искам да си живея по мой начин. Ей сега ще спретна един протест, защото правата ми са нарушени.

А как и откъде сме разбрали, че изобщо имаме някакви права, които на всичко отгоре са и нарушени? Ако проследим борбите на хората за различни техни „права”, ще видим интересни неща. В един момент от човешката история се появяват хора, които имат право да бъдат хомосексуални, да се женят помежду си и дори да отглеждат деца в подобни „семейства.” Рекламата, която си правят, е толкова мощна и „истинска”, че сигурно ще дойде момент, в който ще обвинят хетеросексуалните, че не спазват правата си да бъдат хомосексуални и сами се подлагат на дискриминация! Ами ако някоя друга група реши, че изконното им човешко право е да бъдат магарета???

„Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри, те глупееха, и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини. Затова, според страстите на сърцата им, Бог и ги предаде на нечистота, щото да се обезчестят телата им между сами тях, - те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин. Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено. Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие. И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично, изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба; шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си, безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви; които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тия, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват ония, които ги вършат.” (Римляни 1:21-32)

Нека никой не казва, че прекалявам и си измислям. Редно е да си признаем, че през последните десетилетия често се говори за „хуманно отношение към животните”! Дори такова изискване е залегнало в законодателствата на някои държави. Първо, за да не ги измъчваме и второ, за да не ядем месо от „стресирани” преди смъртта си животни, защото е вредно за здравето ни! Да не говорим, че следвайки хороскопи, ние се поставяме по-долу от неодушевените звезди и планети и приписвайки си черти от характера на зодиакалните животни, отричаме съществуването на човешки характер, човешка личност! А къде остана нашата гордост от това, че сме хора, най-висшите и единствените разумни същества на земята?

Ето как се оказва, че животът, който водим, е окаян, нещастен, объркан и безсмислен. „И така, намирам този закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта? Благодаря на Бога! Има избавление чрез Исус Христос, нашия Господ. И така, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.” (Римляни 7:21-25) Така единственото следствие от начина ни на живот ще бъде все по-силно и необратимо влошаване на нашето състояние, нашите взаимоотношения и израждане на човешката ни същност.

Защо е така? Не съм се интересувала от философски теории, но съм сигурна, че никой философ не е искал да отговори на този въпрос, а по-скоро да създаде собствена школа с последователи, които да го възхваляват.

Дори простата човешка логика може да ни покаже (ако искаме да видим), че сме хора с еднакво естество. Всеки от нас е отделна личност, но от това не следва, че имаме различна същност. Животните са си животни и не могат да бъдат хора. Камъкът си е камък и не може да бъде животно. Хората са си хора и различни групи от тях не могат да бъдат управлявани от различни физически и морални закони. „И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.” (Битие 1:26-28)

Цялото объркване в човешкия род е настъпило, тъй като човекът е нямал представа от своята същност и не е знаел за каква свобода е създаден. Защо обаче е нямал представа? Защото я е загубил. А защо я е загубил? Защото е обърнал гръб на Бога и се е лишил от знанието за себе си. Ето как е забравил, че е създаден за вечен живот и този живот му е подарък, а не негова заслуга. Затова поколения наред се мъчи да намери средството, което ще го направи безсмъртен! По същия начин се опитва, докато все още не е постигнал вечния живот, поне да удължи колкото може времетраенето му. И това е отново защото е забравил или не вярва, че първите хора са живяли дълго, като Библията говори, че един от тях е достигнал възраст 960 години!

Има още нещо, което трябва да ни върне желанието да бъдем с Бога, да искаме да Го познаваме, да Го слушаме и да ЖИВЕЕМ. Не помня някой да е твърдял, че десетте Божи заповеди са измислени от хора! Единственият човешки принос към тях е тяхното изопачаване и неспазване. Въпреки че многократно видни представители на човечеството са изтъквали, че тези заповеди са правилни и е добре да се спазват, никога не сме ги приемали доброволно, сериозно и с нужното страхопочитание. Учените (историци, философи, медици, математици и др.), които са „законодателите” на човешкото знание, морал и задължителните правила за живота на земята, както и официалните власти, които пък следят за правилното им прилагане, винаги когато говорят за десетте Божи заповеди допълват изрично, че това е според  „библейската легенда.” Легендите обикновено са измислени от хора и съдържанието на истина в тях не е много голямо. От друга страна, никой човек няма претенции да е измислил тези заповеди. Тогава?

Не ни остава друго освен да приемем Истината, да вярваме в нея и да живеем според законите й! Да не поставяме на нейно място хипотетични, недоказани до днес теории и да не живеем според тях, очаквайки някой да ги докаже! Бог е направил всичко, за да вярваме, виждайки чудесното Му и ненадминато творение. „Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които пречат на истината чрез неправда. Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, т.е. вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение.” (Римляни 1:18-20) Нищо от това, което Той ни е казал, не се нуждае от допълнителни доказателства – то е истинския живот, готов да бъде приет и изживян от Нас!

Които не пожелаят да се върнат при Бога, са обречени! Затова Той ни казва, че светът лежи в краката на дявола. Затова навсякъде и управляващите, и избирателите им не се различават по нищо. Всички търсят „по-добър живот”, обаче го търсят извън Бога и обвиняват другите за бедността и нещастията си. По този начин никога не го намират и няма да го намерят. Докато за всеки поотделно животът е нещо различно и всеки е бог в собствения си живот, на земята няма да има нито дълголетие, нито вечен живот; нито истинско добро, нито справедливост, нито любов. Ако извадим нечие сърце от мястото му, нито то ще продължи да живее, нито човекът ще бъде жив. „Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва.” (Яков 2:26) Така и за нас няма живот извън Бога, извън заповедите Му и извън покорството.

 

Юлия Борисова

Януари 2009