Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Моята история: Сянката на Змията

 

В теб има вуду.

Отречи се от тъмната си страна -

зная всичко за тайния ти живот.

 

В теб има вуду.

Зад чистия ти поглед

се крие сянката на Змията.

О, Ева...

 

Понякога ми се иска да кажа: „Изведнъж разбрах. Оттогава всичко свърши; животът ми се промени безвъзвратно.“ Ако беше така, всичко щеше да е много просто. Но животът след като повярваш в Христос, не е път, постлан с розови цветчета. Освещаването изисква усилия и време. Изисква себеотрицание, самообладание и смърт на всичко, което си бил досега.

Ще ви разкажа малко за себе си и се моля Бог да използва историята ми, за да ви помогне в собствената ви война с греха – независимо дали сте я започнали отдавна или предстои да я обявите.

Когато бях на 20 години, за първи път чух за Христовата жертва за мен и за вечния живот, който Бог ми предлагаше. Повярвах в това, което чух, и веднага разбрах, че страстта ми към рок музиката е грешна и обидна за Създателя ми. Всичко, свързано с нея, беше зло – от безсмислените или откровено богохулни текстове до похотта, която тежките китари предизвикваха в мен. Тази музика беше изкуството на демоните – нямаше нужда да ме убеждават. Историите за написването на песните, стиховете, видео клиповете, биографиите – всички изведнъж станаха безкрайно важни. И всички сочеха към магията, насилието, сексуалните грехове и дявола. Заедно с това открих, че Христос е започнал взаимоотношение с мен, учейки ме за себе си, за любовта и грижата си към мен. Аз пък свиквах да му се моля и да разчитам на него. Така двете страсти започнаха да враждуват в мен. (1 Петър 2:11; Римляни 7:23)

Първата битка от тази война се състоя няколко месеца след като започнах да чета Новия Завет. Бях в чужбина и работех като au pair – детегледачка. Онази вечер бях сама в къщата. Седях на терасата и гледах ясното звездно небе. Мислех за новите неща, които бях научила: за Исус Христос, роден от девствена жена, за възкресението му, за всемогъществото, гнева, милостта му. Всички бяха съкрушително трудни за разбиране. Започнах да се моля, но скоро ме разсеяха мисли за любимия ми рок вокалист. Казах си: „Защо тези мисли ми попречиха да се моля? Защо се противопоставят на вярата ми? Обичам този мъж толкова много, нищо че всичко между нас е в мечтите ми. От другата страна стои Бог; той ме зове да вярвам, че контролира всичко и че ме обича повече от който и да е друг.“

Случвало ли ви се е да имате мисли, които не са ваши? Нямате съмнения когато умът и чувствата ви произведат мисъл. Но когато не е така, знаете, че някой друг е започнал разговор с вас в собствения ви ум. В онзи момент на терасата чух думите: „Сериозно? Бог те обича и владее света? Пробвай го. Скочи от терасата и виж дали ще те хване.“ Учудих се и помислих за трите метра от терасата до тротоара. Никога дотогава не бях имала желание да се самонараня. „Не, това е абсурдно.“

Няколко месеца по-късно се върнах в България. Продължих да чета Библията, прочетох и две книги на Дерек Принс. Разбрах, че бях избрала греха като начин на живот, разгневявайки Бога. Той ме беше проклел и оставил в непрестанна несигурност, депресия и страх. Чрез порочните ми навици и музиката, на която се наслаждавах, зли духове бяха получили достъп до мен. За първи път видях начин да започна да се измъквам от омагьосания кръг на живота си. Трябваше да спра да слушам тази музика. Трябваше да се отърва от идолите и в библиотеката си, и в сърцето си.

И така, една вечер взех касетите, дисковете, книгите и списанията си и седнах на леглото. Част от мен не желаеше да ги унищожавам; мислех си, че ще е жалко. Как да спра да обичам тези хора? По-силно обаче желаех да се отърва от музиката, затова скъсах лентите и списанията, а дисковете, които не можах да счупя, надрасках. Късно вечерта, когато бях сама, казах на дявола да ме остави, защото вече не съм негова. Но още изпитвах страх. Един роб не може да се почувства свободен ако все още се страхува от стария си господар. Днес по-добре разбирам, че съм мъртва за стария си господар (Галатяни 6:14: „...кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мене е разпнат, и аз за света“), но тогава страхът ме грабна. Започнах да треперя. Тресях се цялата, дори зъбите ми тракаха. Молих се известно време, а после станах на нестабилните си крака и отидох да събудя майка си. Започнахме да се молим и да четем от Библията: „И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.“ А Той им рече: „Видях Сатана паднал от небето като светкавица. Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди. Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.“ (Лука 10:17-20) Помня как се опитвах да контролирам челюстите си, докато четях тези думи на глас. След малко повече от час се успокоих и не се страхувах повече, но тялото ми продължаваше да се тресе. Треперенето спря около 3 ч. сутринта и заспах.

Част от живота ми беше нова. Четях и разбирах повече за Божията воля от Библията, чух полезни проповеди, унищожих още от старите си съкровища: любимите си научнофантастични книги, тениските и окултните си бижута. Съзнателно заглуших спомените за музиката, а желанието ми да фантазирам за старите си герои изчезна. Вместо това запълних ума си с учението, което слушах в църквата, и с молитви.

Когато Бог направи нещо велико в живота ни, прекарваме следващите години в осъзнаване на дълбините и опасностите на греха, от който ни е измъкнал, и в откриване на причините и начините, по които ни е спасил. Няколко месеца след онази нощ през 2004 г. си спомних нещо, което ми се случи когато бях на 17. Тъкмо бях открила удоволствието от тежките китари. Някой ми даде да слушам албума на „Dio“ „Magica”. По средата на албума чух чужди мисли в главата си: „Аз съм Страх. Аз съм твоят личен демон.“ Започнах да пиша. Помислих, че е вдъхновението, което ми беше познато, защото от ученичка пишех и си мислех, че съм поетеса. Страх продължи: „Ти се нуждаеш от мен. Всеки има нужда да се страхува за живота си, ако иска да го опази. Чуваш ли новия ритъм? Създаден е за твое удоволствие. Аз ще остана с теб. Заедно ще идем до най-тъмните кътчета на душата ти и ще те разкъсаме, парче по парче. Ще те накарам да кървиш.“ Както беше планирал, Страх се прояви много пъти, дори след като повярвах.

След такива преживявания не бих могла да се съмнявам в някои от историите, които чувам. Младеж си пуска за първи път албум на Black Sabbath, нещо невидимо го удря в главата и го завладява нечист дух. Щом е казал това, вярвам му. Нещо без съмнение ще ви удари и завладее ако доброволно се изложите на тази музика, независимо дали ще го усетите или не. Един нечист дух е завладял музикантите, за да ги използва за създаването на музиката. Друг следи кой се сдобива с албума и с радост се намества в живота на слушателя.

Много хора смятат, че светската рок музика и християнството са съвместими. Ще ви дам пример. Той беше уважаван учител в библейското училище на Петдесятната ни църква. Дойде у нас като гост на домашната група. Каза нещо, което ме накара да възразя и да разкажа за разкритията си за рока. Той не се съгласи с всичко, което казах, и разказа за някакъв китарист, който станал християнин, но продължил да свири старата си музика. Не си спомням името на китариста. Заключението на госта ни беше: „Ако тази музика те води към грях; ако като слаба християнка намираш, че те кара да се подхлъзваш, наистина трябва да я отрежеш. Това обаче не означава, че никой християнин не може да я слуша.“ Когато си тръгваше, гостът ни се обърна към мен и каза: „Стийв Вай, 'За любовта на бога'“. Аз му отговорих: „Стийв Вай, 'Секс и религия'“.

Този човек не е единственият водач от църква, който твърдеше, че всички музикални стилове могат да прославят Бога. Не исках да имам учители, които да се опитват да ме завлекат обратно в робството, от което Христос скоро ме беше освободил. Вместо да ме обвинят в „легализъм“, трябваше да ме насърчат. Вие имате ли такива учители? Или сте един от тях?

Все пак ушите ми останаха чувствителни към звука, който обичах. Хванах се на лъжата на „християнската“ рок музика, която ходещите на църква слушат: Third Day, the Hyper Static Union, Building 249, the Newsboys. Не виня никого за това. След известно време се отървах и от тези албуми. Ако не бях го направила, щях да мина на следващия етап: да се „хлъзна“ надолу към изпълнителите, които въобще не претендират, че принадлежат на Христос. Спомням си как слушах тази лицемерна музика и си мислех: „Ако искам истинско удоволствие, защо да не си пусна истинската музика?“ Stryper са нищо в сравнение с Europe; Skillet не могат да те развълнуват както могат Metallica. Когато се покланяш на таланта на други хора, търсиш чист талант. Когато искаш да се наслаждаваш на греха, предпочиташ чист грях.

Когато усетя изкушение да си намеря малко чист рок и да се потопя в него, забравяйки за всичко, се сещам за тези стихове. И сега ги чувам. Те се отнасят за всеки от нас: „В теб има вуду. Отречи се от тъмната си страна - зная всичко за тайния ти живот. Зад чистия ти поглед се крие сянката на Змията. О, Ева...“ Пишейки тази песен, Стийв Вай си е представял един безпомощен Адам. Ева е била единственият му близък човек, но и предател в собственото му легло. Затова я е молил да се отрече от тъмната си страна.

Тези думи действат отрезвяващо, също като думите на Павел в Ефесяни глава 2:

В миналото вие бяхте мъртви духовно поради престъпленията и греховете си, живеехте според законите на този свят и следвахте господаря на злите сили, владеещи земята. Той сега продължава да действа в непокорните. Някога и ние живеехме като тях: следвахме страстите на грешната си човешка природа и вършехме онова, което нашите тела и умове желаеха. В положението, в което бяхме, ние, както всички останали хора, бяхме обречени да изпитаме върху себе си Божия гняв.

Има невидим, духовен свят, управляван от дявола. Този свят произвежда идоли, на които да се покланяме във видимия свят. Когато затворим очите си за истината и откажем да се подчиним на Бога, характерът и духът на дявола са в нас. Ставаме негови синове и дъщери. (Гръцките думи, преведени „непокорните“ са „децата/синовете на непокорството“.) Тогава сянката на Змията се вижда във всичко, което правим и казваме. Молете се за мен – да се отнасям безмилостно със змията в мен, като я приковавам към кръста на Христос всеки ден. Аз се моля за същото за вас, които четете това свидетелство.

 

Лора Добрева

Юни 2009