Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Нежността на един мъж

 

Съвсем наскоро, четейки свидетелството на един покаял се затворник, се замислих над следните негови разсъждения: „Жените дават блясък, цвят и нежност на света. Те са най-хубавото нещо, което Бог е създал. Те са съвършени с грацията, с която се движат.“

Ако говорим за външността, със същия успех можем да кажем това за кошутите, пауните, много други животни и дори растения.

Явно сме свикнали да търсим и намираме нежността в крехката красота на женското тяло. Ако тя наистина е там, защо това може да ни доведе до затвора?

Да речем, че отидем „по-далеч и по-дълбоко“, като потърсим и намерим в майчинството нежността, която така ни възхищава и завладява. В него се заражда новият, беззащитен живот, за когото трябва да се полагат изключителни грижи с много нежност. Много рядко обаче, малцина от нас, когато наблюдават как една майка нежно и внимателно се грижи за бебето си, си дават сметка, че тя само преди година може да е извършила аборт и така безмилостно да е убила друго свое бебе, без да му даде нежност и любов.

Нека не идеализираме жената, не само защото тя се подлъга първа от обещанията на дявола, но и за да не вършим грях, поставяйки Божието творение преди Бога. Нека видим нежността, която трябва да владее цялата същност на мъжа, който е „...образ и слава на Бога“ и на когото „глава е Христос“ (1 Коринтяни 11:3-7). Нека видим нежността в един голям и силен мъж, който плаче, когато му е мъчно, който гали, вместо да удря, спасява, вместо да убива, който се усмихва, вместо да крещи, който излъчва светлина и топлина, а не грубост и гняв. Този мъж, който привлича с прошката, която дава, вместо да отблъсква, всявайки ужас с жестокостта си, който говори и усмирява бунта като „Един, Който има власт.“

Най-красивото нещо на тази земя е нежността на един мъж, защото той е образ и слава на Бога и негова глава е Христос! Имало ли е и ще има ли друг толкова нежен мъж през вековете като Исус, в Когото „...обитава телесно всичката пълнота на Божеството“ ? (Колосяни 2:9).

Да си припомним цялата, несравнима с нищо нежност, която нашият Господ прояви към прелюбодейката, която искаха да убият с камъни: „Нека онзи от вас, който е безгрешен, пръв хвърли камък по нея.“ След това отново се наведе и започна да пише на земята. Когато чуха това, хората започнаха да си тръгват един по един, като първи си тръгнаха по-възрастните, и Исус остана сам с жената, която все още стоеше там. Той се изправи и я попита: „Жено, къде са хората? Нито един от тях ли не те осъди?“ Тя отговори: „Нито един, господине.“ Тогава Исус каза: „Аз също не те осъждам. Върви си и отсега нататък не съгрешавай отново.“ (Йоан 8:3-11), към учениците, които се върнаха уморени от мисията си: „Апостолите се върнаха, наобиколиха Исус и му заразказваха всичко, което бяха извършили и поучавали. Те се бяха събрали на едно много оживено място и нямаха време дори да се нахранят, затова той им каза: „Елате да идем някъде на необитавано място, където ще сме сами и ще си починете малко.“ Качиха се на една лодка и отидоха сами на необитавано място.“ (Марк 6:30-32), към изгърбената жена: „Тази жена е дъщеря на Авраам и Сатана я е държал вързана осемнадесет години. Грешно ли е да бъде освободена от недъга си в съботен ден?“ С тези думи Исус засрами всички, които го критикуваха, а останалите хора се радваха на всички чудесни неща, които той правеше.“ (Лука 13:10-17), към жената с кръвотечението: „Исус й рече: „Дъще, вярата ти те излекува. Върви си в мир.“ (Лука 8:43-48), към Закхей: „Когато стигна до това място, Исус погледна нагоре, видя Закхей и му каза: „Закхей, слизай бързо, защото днес трябва да отседна в дома ти.“ Закхей бързо слезе от дървото и с радост прие Исус в къщата си.“ (Лука 19:1-10), към богатия млад мъж: „Исус го погледна с обич и му каза: „Има още едно нещо, което трябва да направиш – иди и продай всичко, което притежаваш, раздай парите на бедните и ще имаш съкровище в небето. След това ела и ме последвай.“ (Марк 10:17-23), към всички, които Отец Му даде и Той ги опази: „Докато бях с тях, ги пазих чрез силата на името ти, което ми даде. Закрилях ги и нито един не бе изгубен, освен онзи, който сам избра да бъде изгубен. Всичко това стана, за да се изпълни Писанието.“ (Йоан 17:6-12), към всички, които ще повярват в Него един ден: „Аз се посвещавам да ти служа заради тях, за да могат и те също да се посветят да ти служат чрез истината. Моля се не само за тях, но и за всички, които ще повярват в мен чрез тяхното послание ... Аз ще бъда в тях и ти – в мен, така че те да бъдат в съвършено единство и светът да разбере, че ти ме изпрати и че обикна тях така, както обикна мен. Отче, искам хората, които ти ми даде, да бъдат с мен там, където съм аз, за да видят славата ми, която ти ми дари, защото ме обичаше преди още светът да бъде сътворен.“ (Йоан 17:17-24), към тези, които Бог ще направи Свое обиталище: „Ако някой ме обича, ще постъпва според учението ми. Моят Баща ще го обикне и ние ще дойдем при него и ще живеем с него.“ (Йоан 14:21-24), към любимата си от „Песен на песните“: „Отвори ми, сестро моя, любима моя! Гълъбице моя, съвършена моя“ (5:2б), „О, гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на стръмнините нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; защото гласът ти е сладък и лицето ти прекрасно.“ (2:14), към Израел: „Когато наближи и видя града, Исус заплака за него и каза: „Как бих искал днес да узнаеш какво ще ти донесе мир! Но сега това е скрито от очите ти. Ще дойдат дни, когато враговете ти ще издигнат стена около теб и ще те обградят от всички страни. Те ще те сринат до основи и ще избият жителите ти. Камък върху камък няма да остане, защото не позна времето, когато Бог те посети.“ (Лука 19:41-44), „Ерусалиме, Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни посрещаш онези, които Бог ти изпраща! Колко пъти исках да събера децата ти, както кокошката събира своите пиленца под крилата си! Но вие отказахте.“ (Лука 13:34,35), И когато минах край теб и те видях, че се валяше в кръвта си, ти казах, както беше в кръвта си: Да си жива. Да! Казах ти, както беше в кръвта си: Да си жива. Тогава те окъпах с вода. Да! Измих кръвта ти от теб и те помазах с миро. И когато минах край теб и те погледнах, ето, възрастта ти беше любовна възраст; и така, като прострях полата Си върху теб и покрих голотата ти, клех ти се и встъпих в завет с теб, казва Господ Йехова; и ти стана Моя.“ (Езекиил 16:3-14), към овцете, за които като Добър Пастир дава живота си: „Уверявам ви: този, който не влиза в кошарата през вратата, а се покатерва от друго място, е крадец и разбойник. А този, който влиза през вратата, е пастирът на стадото. На него пазачът отваря вратата и овцете чуват гласа му. Той вика своите овце по име и ги извежда. И когато ги изведе всичките, тръгва пред тях и те го следват, защото познават гласа му. Те никога няма да тръгнат след непознат човек, а ще избягат от него, защото не познават гласа му.“ (Йоан 10:1-5).

 

Но Сион каза: Йехова ме е изоставил и Господ ме е забравил. Може ли жена да забрави сучещото си дете, за да не се смили над детето на утробата си? Обаче те, дори и да забравят, Аз все пак няма да те забравя. Ето, на дланите Си съм те врязал; твоите стени са винаги пред Мен. (Исая 49:14-16)

 

Как ние отговаряме на това? Как трябва да отговорим? Какъв е нашия живот? Кое ще наречем свой „жизнен стандарт?“ Има само един отговор на последния въпрос: „жизненият стандарт“ на християните не се измерва с материалното им богатство и не се състои в удоволствията на плътта и здравето, а във висотата на морала, който притежават; в това дали животът за тях е Исус, а смъртта – придобивка (Филипяни 1:21).

 

Юлия Борисова

Юли 2009