Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Бог има ли чувство за хумор?

 

Хуморът библейско понятие ли е? Бог има ли чувство за хумор? В случай че няма, това трябва ли да ни тревожи? И как Божието отношение към хумора определя начина на живот на християните?

 

Три неща ме предизвикаха да направя това изучаване: първо, собственият ми отклик на комедийните предавания по телевизията. Усетих, че се смея на неща, които не са смешни. Второ, мнението на някои евангелски проповедници, че Бог имал чувство за хумор. Трето, фактът, че разгледах по-подробно и трезво света на шоубизнеса и живота на звездите. Откак започнах да следвам Исус Христос, разбирам все по-добре целите и похватите на забавните програми и зная какви трябва да бъдат чувствата ми към актьорите. Освен това пиша в седмицата след смъртта на Майкъл Джаксън – събитие, с което Бог ни предупреди да не пропиляваме живота си на тази земя в напразни и грешни занимания.

 

Ето първото ми заключение: Бог няма нужда да казва или да чува смешни неща, за да бъде щастлив. А той Е безкрайно щастлив! Затова и децата му желаят да са колкото може по-близо до него – той раздава от радостта си. След грехопадението на човешкия род, той плати най-високата цена – живота на Сина си – за да може да ни приеме обратно в радостта и блаженството си. Благодарение на тази смърт, на тези, които се откажат от греховете си, е осигурен вечен дом при Бога. Помислете: времето скоро ще свърши и всички ще разберем какво е вечността. Някои ще я прекарат с Христос, останалите – в ада. Всеки от нас ще иде където е поискал. Ако в този живот не намираш безкрайна радост и задоволство в Бога, той няма да те принуди да прекараш вечността с него. Душата, която не обича Христос повече от всичко друго, не е достойна за него и въобще не е способна на щастие. Сложете атеист в рая и той толкова ще се разочарова от Божията власт и толкова ще се отегчи от всекидневното поклонение, че ще поиска да се премести в ада. Затова ако разчитаме на хумора да ни разведрява или да ни помага да оцелеем емоционално, не се радваме на Христос колкото той заслужава и никога няма да бъдем задоволени.

 

Другото ми заключение: хуморът днес се използва за да стане грехът приемлив и обичан. А грехът ни отделя от Бога. За да махне петното на греха от човечеството, Бог трябваше да накаже Сина си Исус, затова всеки, който се смее на греха, вместо да плаче над него, осмива Исус.

 

Бих искала да споделя как стигнах до тези заключения. Първо ще покажа произхода на думата „хумор” След това ще дам определение за „чувство за хумор”. 3) Ще опиша Божия характер; 4) Ще покажа дали Бог се смее; 5) Ще покажа дали според Писанието шегата е полезна или не; 6) Ще определя какво е „комедия” и ще посоча някои от греховете й; 7) Ще докажа, че не хуморът ни помага да оцелеем емоционално, а радостта от познаването на Христос. Накрая ще видим дали хуморът е помогнал на двама известни комици да оцелеят емоционално.

 

1. Произход и развитие на думата „хумор”

 

1340 г., „течност или сок на животно или растение” от англо-нормандски humour; от старофренски humour; от латински umor – „телесна течност” (и humor, по неправилна връзка с humus – „земя”), свързана с umere – „съм мокър, влажен” и с uvescere – „намокрям се”. В древната и средновековната физиология: която и да е от телесните течности (кръв, флегма, жлъчка, меланхолия или черна жлъчка), чиято пропорция според някои определя душевното състояние на човека. Това е довело до смисъл на „настроение, временно душевно състояние”, записан за първи път през 1525. Значението „забавност, шеговитост”, е записано за първи път през 1682, вероятно в смисъл на „прищявка, каприз” (1565). На английски humorous „хумористичен” е записано за първи път в съвременния си смисъл през 1705 г.

www.etymonline.com

 

2. Определение

 

Хумор, чувство за хумор: черта на характера, способност да оцениш и изразиш веселото и комичното. (www.wordnet.princeton.edu)

 

Хумор: 1) качеството на нещата, което оценяваме с усещанията си за абсурдното, нелепото и комичното; 2) умствената способност да открием, изразим или оценим абсурдното, нелепото и комичното; 3) нещо, предназначено да бъде комично или забавно. (www.merriam-webster.com)

 

Ако приемем, че чувството за хумор е умствена способност, то тези, у които то липсва, ще имат недостатък в умственото си развитие – няма да общуват пълноценно и ще са глупави. В такъв случай то трябва да е в една и съща група с чувството за справедливост, чувството за красота, чувството за уважение, чувството за страх. Според определението, чувството за хумор означава способността ни да се смеем на нелепи ситуации и да създаваме такива, точно както чувството за красота означава способността да оценяваме и създаваме красиви неща, а чувството за справедливост – способността да разбираме кое е справедливо и да го вършим.

 

Има разлика обаче между смеха от радост и смеха, предизвикан от нечие нелепо поведение. Когато се смеем на гукането на бебетата, се смеем от радост. Реакциите на бебетата обикновено са чисти, сладки и искрени. С напредването на възрастта хората губят тази чистота и в компанията на възрастни имаме много по-малко поводи да се смеем от радост. А не би трябвало да е така. Като социални същества е нормално да търсим общуване с другите за утеха и радост, а не с цел да манипулираме, нараним или да бъдем манипулирани и наранени. Но когато сме далеч от Бога и не вярваме в Сина му, няма кой да ни даде радост и да ни направи способни да зарадваме другите. В такава обстановка свикваме да се смеем на нелепото, безумното и абсурдното. Затова малкото хора, които не се забавляват от нелепи неща, не са лишени от умствена способност. Те нямат общоприетото „чувство за хумор”, но не са осакатени умствено. Всъщност или всекидневно изпитват истинска радост, или показват мъката си без маска на щастие.

 

Етимологията и определението за хумор ни показаха, че той е човешко изобретение. Сега нека покажем, че хуморът не е включен в речника на Бога.

 

3. Характерът на Бога

 

Писателите на Библията – пророците и апостолите на Христос – не използват понятието „чувство за хумор”, нито негови синоними. Може да прочетете тази книга от корица до корица или да ползвате търсачка – ще откриете, че пишат за радост, смях, подигравка, шега, намигане с око, но никога не споменават такова чувство или такава умствена способност сред чертите на Божия и човешкия характер. Да опишем първо Божията душа с помощта на Писанието. Понеже човекът е по подобие на Бога в душата и духа си, познавайки Божия характер, ще разберем дали чувството за хумор трябва да присъства и в нас.

 

Когато Мойсей поиска Бог да му се открие, Бог се срещна с него и каза: „Господ, Господ, Бог състрадателен и милосърден, дълготърпелив, който изобилства с милост и вярност, който показва любов към хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но не оневинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху децата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение.” (Изход 34:6,7)

 

Исус Христос, който е в единство с Баща си и е същия като него, казва за себе си: „Аз съм кротък и със смирено сърце” (Матей 11:29); „Аз съм добрия пастир” (Йоан 10:11); Аз съм пътя, истината и живота” (Йоан 4:6)

 

Апостол Павел описва Святия Дух: „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вяра, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.” (Галатяни 5:22,23)

 

Апостол Йоан пише: „Бог е любов” (1 Йоан 4:8). Затова когато Павел описва любовта, всъщност говори за самия Бог: „Любовта е търпелива и блага. Тя не завижда, не се хвали, не се възгордява и не е груба и егоистична. Любовта не е избухлива и злопаметна. Тя не се радва на злото, а споделя радостта от истината. Любовта винаги търпеливо приема всичко, винаги вярва, винаги се надява и винаги устоява.” (1 Коринтяни 13:4-7)

 

Не виждам кое от тези описания може да използва един проповедник, за да докаже, че Бог има чувство за хумор.

 

4. Кога се смее Бог?

 

Притчи 1:24-26:

Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, понеже протягах ръката си, а никой не внимаваше, а отхвърлихте съвета ми и не приехте изобличението ми - то и аз ще се смея на вашето бедствие, ще се присмея, когато ви нападне страхът.

 

Ако хората пренебрегват Бога и не му се подчиняват, изпадат в неприятности – или в този живот, или след смъртта. Бог казва, че в такъв момент ще им се присмее. Не бихме казали, че е от чувство за хумор, а това е единственото място в Писанията, на което Бог се смее. Тогава от какво е? Знаем от много други текстове, че той е кротък и със смирено сърце, търпелив и благ, че не е злопаметен, не се радва на злото; затова не би могъл да се присмива. Думите на цар Давид обясняват този смях:

 

Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, към непорочния непорочен ще се явиш. Към чистия чист ще се явиш и към развратния противен ще се явиш. Защото оскърбен народ Ти ще спасиш; а очи горделиви ще смириш. (Псалм 18:25-27)

 

Характерът на Бога не се променя, но в зависимост от това какъв човек се приближава до него, Бог разкрива себе си по различни начини. Давид описва следното положение: някои хора поискаха да познават Бога и щом го опознаха, го обикнаха и му се подчиниха. Помириха се с него и го видяха такъв, какъвто е. Други хора избраха да вярват на лъжи относно Бога и да го мразят. Тогава получиха каквото пожелаха и каквото заслужиха, а то им донесе страдание. В този момент Бог сякаш им се смееше. Спомниха си собствения си безразсъден смях и подигравки и те се върнаха на главите им. Повечето от нас имат поне малка представа за това усещане: когато сме разкрити и засрамени, сякаш цялата вселена ни се смее. А когато сме разкрити пред Бог, когото цял живот сме пренебрегвали, ужасът е още по-голям.

 

5. Шегата в Библията

 

Шегата в Писанието никога не е представена като нещо добро. Ето два примера.

 

Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт, така е човекът, който мами ближния си и казва: Не направих ли това на шега? (Притчи 26:18,19)

 

Преди Лот да се спаси от Содом:

И така, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му, и каза: Станете, излезте от това място, защото Господ ще съсипе града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува. (Битие 19:14)

 

Отношението на зетьовете показва, че да се шегуваш за сериозни неща е практика на Содом и Гомор (т.е. белег на разврат и безбожие, заслужаващи унищожение).

 

6. Какво е комедията?

 

В скеч на име „Специален урок по комeдия“ от шоуто по BBC „ A Bit of Fry and Laurie”, Стивън Фрай каза: „Комедията се състои само от две шеги ... първата е размиване и объркване на моралните категории, а втората – нарушаване на логиката.“ Не мисля, че се шегуваше. Публиката също не се засмя. Нека да видим как комедията размива моралните категории и изкривява представата ни за радост. Когато гледаме или участваме в комедийна пиеса, скеч или смешен филм и когато си разказваме вицове и се смеем на другите, имаме възможност:

6.1. да говорим много без да кажем нищо;

6.2. да представим извращението като нещо смешно;

6.3. да се подиграваме и да съдим.

 

Да ги разгледаме едно по едно:

 

6.1. Сигурно лесно ще се сетите за скеч или за цял филм, който не означава нищо. Видът и поведението на хората са били смешни когато сте го гледали, но представлението не е имало никакво послание. Исус Христос предупреждава: „Рожби на ехидни! Как бихте могли да кажете нещо добро, ако вие самите сте лоши? Устата говори това, с което е пълно сърцето. Добрият човек говори добри неща, които идват от доброто, събрано в сърцето му. Злият човек говори лоши неща, които идват от злото, събрано в сърцето му. Но казвам ви: в деня на съда хората ще трябва да дават отчет за всяка необмислено казана дума. Въз основа на думите си ще бъдеш оправдан и въз основа на думите си ще бъдеш осъден.“ (Матей 12:34-37) Ако се отнасяме към речта си небрежно, собствените ни думи ще бъдат свидетели срещу нас когато Бог ни съди. Докато стоим на подсъдимата скамейка, той няма да подмине празните ни приказки само защото сме ги казали на шега. Ето защо: думите винаги изразяват състоянието на сърцата ни. Ако думите са зли, сърцата са зли. Ако думите не означават нищо, сърцата са празни и животът е напразен.

 

6.2. Колкото до представянето на извращението като нещо забавно, изглежда, че комедията от хиляди години цели именно това. За едно човешко същество, създадено по образ на Бога, правилният начин да откликне на греха е с отвращение и със съжаление че го е извършило или че някога е пожелало да го извърши. Вместо да търсят тази реакция, комиците се опитват да ни накарат да се радваме на греха, като го показват от различна гледна точка. Ето няколко примера:

 

Ако от прочетеното в Библията и разбраното от Святия Дух сте убедени, че хомосексуализмът е грях, коя от двете сцени е по-вероятно да ви накара да се усмихнете: скеч, в който един мъж се шегува, че си пада по друг, или гледката на това, което двама мъже правят в леглото? Представете си: от началото на скеча се смеете, а и тези актьори са толкова симпатични и остроумни – израженията, дрехите, поведението им... Изведнъж изкача някоя фраза или се поглеждат по особен начин. Хоп! Християнино, ти току-що пропусна възможност да се съгласиш с Бога за това колко ужасен е грехът! Подмина греха със смях. А Бог не го подминава – пожертвал е себе си в Сина си Исус, за да премахне греха и да спаси тези, които ще го помолят за помощ. Исус е пострадал заради греховете на хората, а ти се смя на страданието му, сякаш е било напразно. Той плака и проля кръв заради сексуалния грях, а ти се смя.

 

Ето още един начин да разсмееш хората: мъжете да се облекат като жени. От древна Гърция до съвременната телевизионна комедия тази трансформация кара публиката да се залива от смях. Защо? Защото съвпада с определението за хумор с нелепостта си? В истинския живот това е повече от нелепо – срамно е. Обществото ни е наследило това разбиране от Божия закон, даден на евреите: „Жена да не носи мъжко облекло, нито мъж да се облича с женска дреха; понеже всички, които правят така, са омразни за Господа, твоя Бог.“ (Второзаконие 22:5) Бог мрази тази практика, защото е създал мъжете и жените различни с определена цел. Създадените от него са длъжни да се съгласят с него и да му се подчинят, защото ги е създал за собствено удоволствие. Ако се чувстваме различни от това, което сме в телата си, имаме нужда от помощта му, за да започнем да мислим отново като него.

 

Откак да говориш за секс не е табу, стана смешно. Като следствие за няколко десетилетия станахме толкова пристрастени, че почти всяка дума в езика ни има две значения. Дори и без да искаме да правим сексуални намеци, почти всяка дума може да предизвика хихикане, особено в компания от млади хора. Това поведение не означава, че сме победили табутата. Държим се както преди, защото сме толкова нечестни и невежи по отношение на секса, колкото и майките и бащите ни (даже повече). А сме невежи, тъй като отхвърляме Божията воля по отношение на секса – правилата, поставени да бъде той безопасен (т.е. без грях) и да доставя удовлетворение. Например това, че трябва да се случва само между съпруг и съпруга и никой друг да не присъства, нито да научава подробности.

 

След хомосексуалността, обличането като другия пол и пристрастяването към секса е време да говорим за насилието. Когато единият герой удари другия, става смешно. Въпреки че не обичаме да страдаме, чуждото страдание често ни забавлява. Един епизод от филма „История на света, част 1”, режисиран от Мел Брукс (Twentieth Century Fox, 1981): “Дори при ранните хора, нуждата от смях е била от първостепенно значение за емоционалното оцеляване.” Пред малка група пещерни хора танцува първият комедиант. Въпреки подскачането и странните пози, публиката остава безучастна. После се появява динозавър, който го захапва и го отнася, а хората се засмиват. Въпреки, че е преувеличена, тази сцена показва на какво се смеем по телевизията в наши дни. Разбира се, че ако сме в джунглата и някой хищник разкъса спътника ни, ще се изплашим. Инстинктът ни за телесно самосъхранение е силен. Но този за емоционално и духовно самосъхранение е много отслабнал. Мел Брукс ни показва какви сме отвътре. Ако докато гледам новините смятам насилието за лошо, а по време на филма с Джаки Чан не ми пречи, значи съм лицемерна.

 

6.3. Осмиването и подигравките са друг често използван похват, за да ни разсмеят. Вицовете и комедийните ни програми се подиграват с всички: от хората на изкуството и политиците до заекващия пощальон. Мислим, че можем да осмиваме известните хора, защото ние сме ги направили известни. Мислим, че можем да осмиваме правителството, понеже сме недоволни от тях като техни работодатели. Намираме за приемливо да се подиграваме на всеки човек с дефект, стига никой да не посочва същия дефект у нас.

 

Огромна е разликата между съденето чрез осмиване, т.е. сатирата, и това да говориш истината с любов. Ако не си способен да обичаш някого, по-добре не говори за него. Когато Христос каза да не съдим другите, за да не бъдем съдени, нямаше предвид да не обръщаме внимание на греха им и да ги следваме. Не е искал от учениците си да се въздържат от всякакви противоречия, защото самият той никога не се е страхувал от хора и е използвал всяка възможност да каже истината, особено на тези, които грешат. Например, без да предизвиква смях каза на фарисеите и садукеите, че са змии и деца на дявола.

 

„Не съдете и няма да бъдете съдени. Защото както съдите вие, така ще съдят и вас. Каквато мярка използвате за другите, такава ще бъде използвана и за вас. Защо забелязваш тресчицата в окото на брат си, а не обръщаш внимание на гредата в своето око? Как можеш да кажеш на брат си: «Нека да извадя тресчицата от окото ти», когато в собственото ти око има греда? Лицемерецо, първо изкарай гредата от своето око. Тогава ще виждаш ясно, за да извадиш тресчицата от окото на брат си. (Матей 7:1-5)

 

 

Гредата в окото ти е недостатъкът, който имаш, но предпочиташ да осмиваш у другите хора. Христос казва, че щом искаш, можеш да помогнеш на брат си, но за целта първо трябва да се погрижиш за себе си. Той цели не само да те спре в съденето да другите, но и да те промени към по-добро.

 

7. Какво ни помага да оцелеем емоционално?

 

Според създателите на „История на света”, нуждата от смях е „от първостепенно значение за емоционалното оцеляване”. От думата „оцеляване” разбираме, че животът е битка, а от „емоционално” – че войната е в сърцата ни. Вярно е, че в сърцата ни има нужда – една толкова силна нужда, че трябва да се борим, за да я задоволим. Целият свят е срещу нас в тази борба – свят толкова извратен, че щастието на един човек прави друг нещастен, бебетата биват убивани, истината е презряна, парите са хвалени, въпреки, че не могат да ни купят обич… и най-важното: Христос е пренебрегнат. Светът не иска вие и аз да сме щастливи; ако искаше, медиите щяха да ни съобщават колко милостив и любящ е Христос, вместо да раздухват скандали.

 

От хиляди години хората се опитват да постигнат щастието. Чули са и са дали много и различни съвети за това какво може да им донесе удовлетворение, но са успяли само тези, които са намерили истинската си нужда. Тези, които са отклонили вниманието си от външните неща към собствените си сърца и са открили за какво са създадени сърцата им. Цар Давид, който живял около 1000 г. пр. Хр., е един от тези хора. Ето какво пише за нуждата си:

 

Както еленът пъхти за водните потоци, така душата ми въздиша за Теб, Боже. Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; кога ще дойда и ще се явя пред Бога? (Псалм 42:1)

 

Обаче аз винаги съм с Теб, Ти ме хвана за дясната ми ръка. Чрез съвета Си ще ме водиш и след това ще ме приемеш в слава. Кого имам на небето освен Теб? И на земята не желая друг освен Теб. Чезне плътта ми и сърцето ми; но Бог е сила на сърцето ми и вечният ми дял. Защото, ето, тези, които се отдалечават от Теб, ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те изоставят. Но за мен е добре да се приближа към Бога; Теб, Господи Йехова, направих свой подслон, за да възгласявам всички Твои дела. (Псалм 73:23-28)

 

Затова се зарадва сърцето ми и се развесели душата ми, а още и плътта ми ще пребивава в увереност. … Ще ми изявиш пътя на живота; в Твоето присъствие има пълнота от радост, отдясно на Теб - винаги веселие. (Псалм 16:9,11)

 

Тайната,за да имаме вода за душата си, слава, сила, подслон, сигурност, пълнота от радост и вечно веселие, е да бъдем с Бога. Така оцеляваме емоционално. Когато човек, който обича Христос, изгуби парите, семейството, дома, свободата и здравето си, той запазва щастието си, защото това щастие не е в нещата, които е загубил, а в Христос – всемогъщият Бог, който никога не се променя и никога не изоставя.

 

Соломон,синът на Давид, наследил трона на Израел. Като всички нас, той е търсил смисъла на живота. Поискал е да разбере как наистина си струва да живее и какво трябва да обича. За разлика от много от нас, е имал възможността да потърси почти навсякъде: опитал е удоволствието, секса, алкохола, музиката, построил си е дворци и градини, ял е на корем и се е забавлявал толкова, колкото само един цар може да си позволи. Търсенето му е описано в книгата „Еклесиаст”:

 

Аз казах на сърцето си: „Ела сега, да те опитам с веселба, затова се наслаждавай с блага”; и, ето, и това беше суета. Казах за смеха: „Лудост е”, и за веселбата: „Каква полза от нея?” Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, и да усвоя безумието, докато видя какво е добре да вършат човешките синове под небето през всички дни на живота си. (2:1-3)

 

Соломон отсъдил: СУЕТА. Удоволствието, смехът, лудостта – въпреки че са подействали като алкохол на душата му, се оказали загуба на време, защото били празни. Той заключил:

 

Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта - повече от деня на раждането. По-добре да отиде някой в дом, където жалеят за умрял, отколкото да отиде в дом на пируване; защото това е краят на всеки човек и живият може да го вложи в сърцето си. По-полезна е печалта от смеха; защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява. … По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия,

отколкото да слуша песен от безумните; защото какъвто е шумът на тръните под котела, такъв е смехът на безумния. И това е суета. (7:1-3, 5-6)

 

Натъжеността на лицето прави сърцето весело? Как точно тъгата води до радост? Апостол Яков обяснява:

 

„Бог е против горделивите, а на смирените дава благодат.“ Така че, подчинете се на Бога, съпротивете се на дявола и той ще избяга от вас. Приближете се към Бога и той ще се приближи към вас. Отмийте греха от живота си, вие, грешници! Очистете мисленето си, вие, които непрекъснато се двоумите! Оплаквайте, скърбете и плачете; смехът ви да се превърне в ридание, а радостта ви – в тъга. Смирете се пред Господа и той ще ви издигне. (Яков 4:6-10)

 

Когато човек се смири, подчини се на Бога и се съпротивлява на дявола, не може повече да се смее на живота. Започва да го приема на сериозно, защото знае, че ако не победи греховете си, никога няма да се приближи до Бога. Вече не се смее на празните и грешни неща, а тъжи за тях – смехът се е превърнал в ридание. Оставя зад себе си временните удоволствия от храната, секса, изкуството, природата, властта, славата и парите и търси радост в Бога. Да се смирим означава да признаем, че сме слаби и че имаме нужда Христос да ни задоволи. Така спираме опитите си сами да се задоволим. Затова ако някой търси забавление, със сигурност не търси Бога.

 

8. Когато радостта носи тъга

 

Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища на смъртта. Даже и в смеха сърцето може да боли и краят на радостта е тъга. (Причти 14:12-13)

 

Нека ви разкажа за двама актьори, известни с чувството си за хумор. Те са имали възможността да развият това чувство и да разсмеят стотици хиляди хора. Дали това им е помогнало да оцелеят емоционално?

 

Стивън Фрай, който по-рано ми помогна с определението си за комедия: през 1995, все още на върха на кариерата си, той получава нервно разстройство и му поставят диагноза „циклотимия” или „биполярно разстройство”, при което депресия и безнадеждност се редуват с еуфория и трескавост.

 

Първото преживяване на Стивън Фрай зад решетките може да е било изграждащо за него, но второто, пиесата на Саймън Грей „Съкилийници”, почти го погубва. В началото на представянето на пиесата в западен Лондон, Фрай изчезва. Планира самоубийство, после заминава за Белгия без да предупреди никого. Споменът за това преживяване все още го преследва, но днес депресията се е смалила до обърканост, а гневът – до прошка. Сега Стивън Фрай е доволен от живота.

www.stephenfry.com

 

Малко неща могат да ни разсмеят в документалния филм от 2006 г. „Стивън Фрай: Тайният живот на страдащия от маниакална депресия”. Актьорът разказва за бурите от отчаяние, които го сполитат сякаш на всеки пет години. Едва ли човек може да е доволен от живота, когато страда от безнадеждност и желание за самоубийство, което науката дори не може да разбере. Може би затова не казва „щастлив”, а „доволен”. Не мога да говоря вместо него, но мога да ви кажа какво чувствам. Откак зная колко е страдал и какво може да направи Христос за него ако само Стивън му позволи, скечовете не са ми толкова смешни.

 

Чарли Чаплин, когото много комедийни актьори смятат за пример, е бил женен четири пъти. Бил е жаден човек. Мислел е, че жените могат да утолят жаждата, а е оставал незадоволен. Затова търсел все нови и нови извори сред тях, а никога не успял да пие от живата вода. Виждам го на мястото на жената, която Исус срещна до един кладенец в Самария. Той поиска да му даде да пие. После й каза: „Ако знаеше какво дава Бог и кой те моли за малко вода, щеше да поискаш от него и той щеше да ти даде жива вода.“ … „Всеки, който пие от тази вода, ще ожаднее отново. Но този, който пие от водата, която аз ще му дам, никога повече няма да е жаден. Водата, която аз ще му дам, ще се превърне вътре в него в извор, от който ще блика вечен живот.“ (Йоан 4:10, 13-14) После Исус й каза, че е имала петима съпрузи, а в момента живее с мъж, за когото не е женена. Жената се впечатли и призна, че Исус е пророк. Той знаеше за жаждата й, каза й как точно се е проявила в живота й и предложи да я утоли.

 

Лора Добрева

Юли 2009

 

Free Web Hosting