Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Да разбереш...


Да разбереш не означава да приемеш и да се съгласиш (тоест, да се покаеш). Ако да разбереш беше достатъчно, за да се спасиш, Писанието нямаше да говори за опасността да загубим спасението си, нямаше да има нужда от освещаване, от устояване. Разбираш и си спасен! Няма Божие изобличение, няма благодат, няма падение, няма Бог, който да те вдигне!

Саул разбра, че е сгрешил, но какво от това? Продължи напред без да се замисли. Той разбра кое е било правилно да извърши. И какво от това? Не се покая, не се поправи. „И щом свърши принасянето на всеизгарянето, ето, Самуил дойде; и Саул излезе да го посрещне и да го поздрави. А Самуил каза: Що стори ти? И Саул рече: Понеже видях, че людете се разпръсваха от мене, и че ти не дойде на определеното време, а филистимците се събираха в Михмас, затова си рекох, сега филистимците ще нападнат върху мене в Галгал, а пък аз не съм отправил молба към Господа; и тъй, дръзнах и принесох всеизгарянето. И Самуил каза на Саула: Безумие си сторил ти, гдето не опази повелението, което Господ твоят Бог ти заповяда; защото Господ щеше сега да утвърди царството ти над Израиля до века. Но сега царството ти няма да трае“ (1 Царе 13:10-14; виж и 1 Царе 15).

Фарисеите казаха: „разбираме и знаем“. Но какво от това? Те не надминаха собствената си правда. „Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство“ (Матей 5:20). „И Исус рече: За съдба дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят. Ония от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, рекоха Му: Да не сме и ние слепи? Исус им рече: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но понеже сега казвате: Виждаме, грехът ви остава“ (Йоан 9:39-41). „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш... защото Исаия казва: "Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули"?... Но казвам: те не са ли чули? Наистина, чули са...Но пак казвам: Израил не е ли разбрал? Разбрал е, защото първо Моисей казва..." (Римляни 10:16-21).

Непознаването на закона не освобождава никого от спазването му, както и от вина и отговорност. Щом това важи за светските закони, колко повече важи за Божиите повеления. Дали те ще бъдат записани върху каменни плочи или върху плочи от плът няма никакво значение: „и явявате се, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето“ (2 Коринтяни 3:3); „Но ето заветът, Който ще направя с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им, и ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, и те ще бъдат Мои люде; и няма вече да учат Всеки ближния си и всеки брата си, и да казват: Познайте Господа; защото те всички ще Ме познават, от най-малкия до най-големия между тях, казва Господ; защото ще простя беззаконието им, и греха им няма да помня вече“ (Еремия 31:33,34); „Понеже Бог не гледа на лице. Защото тия, които са съгрешили без да имат закон, без закон ще и да погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени. Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани, (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си, по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, за което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат, или ги оправдават)“ (Римляни 2:11-15).

Това, че разбираме и че изговаряме с уста разбраното, не ни спасява. Много престъпници – убийци, крадци – разбират, че правят лоши неща; те обаче не престават да ги вършат. Тогава каква полза имат от това, че са разбрали? Така, освен че законът ги осъжда, допълнително се осъждат и сами. Разбрали сме, че Исус е умрял на кръста невинен, за да живеем ние и затова е единствен Господ и Спасител; дори казваме, че не само сме разбрали, а и че вярваме в това. И какво? „И когато беше в Ерусалим, на пасхата през празника мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията, които вършеше. Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци, и защото Той нямаше нужда да Му свидетелствува някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека“ (Йоан 2:23-25).

Нима демоните не вярват? Вярват, но не следват Исус. Лошото е, че мнозина от нас правят като тях: знаят истината, вярват в нея, но продължават да живеят както си искат. Страшното е, че също като демоните знаят за ада, но за разлика от тях смятат, че никога няма да отидат там, защото са разбрали истината и вярват, че е истина. Тогава има ли разлика между хората и демоните? Да, демоните нямат избор, а хората имат: да приемат „тежкото учение“ като начин на живот и да се разпънат на кръста заедно с Исус!

„И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха това, рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?... Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него. За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете? Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот“ (Йоан 6:60, 66-68).

Исус се остави да бъде разпънат на кръст като най-големия, единствения грешник, без да бъде такъв. Защо тогава ние не направим същото с живота си чрез покаянието? Разбрали сме, приели сме жертвата, но това не е достатъчно. Нека се разпънем, за да не стане така, че да се извратим чрез мъдруванията си след като сме видели вечната Му сила и божественост:

„Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда. Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение. Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри, те глупееха, и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини“ (Римляни 1:18-23).

Небесата прогласяват славата Божия, и просторът известява делото на ръцете Му. Ден след ден изливат слово; и нощ след нощ изявяват знание. Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им. Тяхната вест е излязла по цялата земя, и думите им до краищата на вселената. В тях Той постави шатър за слънцето, което, излизащо като младоженец из стаята си, се радва като юнак да тича в попрището. То излиза от единия край на небето, и обикаля до другия му край; от топлината му нищо не се укрива. Законът Господен е съвършен, възвръща душата; изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия; повеленията Господни са прави, веселят сърцето; заповедта Господна е светла, просвещава очите“ (Псалм 19:1-8).


Юлия Борисова, декември 2009