„И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряния на олтара; и Господ помириса сладко благоухание; И рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих“ (Битие 8:20,21).
„И да изгориш целия овен на олтара: това е всеизгаряне Господу, благоухание, жертва чрез огън Господу“ (Изход 29:18).
„Тогава да ги вземеш от ръцете им и да ги изгориш на олтара над всеизгарянето, за благоухание пред Господа; това е жертва чрез огън Господ“ (Изход 29:25).
И много други стихове...
Някога, отдавна (преди цели 6 години!) когато за първи път четях Стария завет, се учудих много, как миризмата на изгоряло жертвено животно може да се харесва на Бога. Още не можех да се оправям с главните герои, не разбирах нищо, но четях упорито и се опитвах да мисля. Освен това се събирах почти всеки ден с хора от църквата и попивах всичко, което беше възможно. Имахме и домашна група, но Библията е толкова голяма, всеки стих е толкова важен и носи толкова много информация, че не успях да задам точно този въпрос и да го обсъдим. След време разбрах, че това е символ на нашето разпъване, на нашето покаяние, на нашето „умиране“ за себе си и за този век. Как няма да Му мирише приятно на Бог, когато се спасява една душа, която плаче, покайва се и умира, за да живее вечно! Всъщност самата миризма няма как да е приятна (все пак изгарят толкова гнусни грехове!!!), но като се знае какъв ще бъде резултатът от нея, Бог казва, че Му мирише приятно! „...и ходете в любов, както и Христос ви възлюби и предаде Себе Си за нас принос и жертва на Бога за благоуханна миризма.“ Ето това е обаче истинското благоухание, което Бог беше приготвил след многобройните телета, агнета и гълъби, които бяха принасяни пред Бога преди Исус!
Да не забравяме обаче, че има още една миризма, която Бог обича и иска да я излъчваме към Него през целия си живот – миризмата на тамян. „Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.“ (Притчи15:8). Когато умрем за света и се прилепим към Бога, ние обличаме праведността на Исус и ухаем като Него.
Юлия Борисова, февруари 2010