Вчера отново попаднах на защитници на съвършеното и задължително физическо изцеление на вярващия и то подкрепено стабилно от словото чрез „неоспоримия“ довод, че източникът на болестите е дяволът! Освен това статиите са озаглавени: „Изцелението е Божия воля.“
Да не дава Господ да оспорваш волята Му, дори когато става въпрос за собственото ти здраве! Какво богохулство! Като прибавим, че за да заблудят (ако е възможно) дори избраните, такива „учители“ те убеждават, че щом си болен, значи нещо с вярата ти не е наред или някакъв грях те отделя от Бога, когато си болен, картината става ужасяваща!
Затова благодаря на Бога за Йов, както и за цялата Библия! В публикацията, която вчера прочетох, разбира се, се признаваше, и то със съответния цитат от Писанията, че Бог наказва тези, които обича. Както когато учителят наказвал децата, когато не слушат, но никога не казвал: „Аз ще извадя окото на непослушното дете“ или: „Ще го разболея“.
Нека да се разберем: Всичко, което е зло, идва от дявола! Бог не е създал нито болестите, нито изтезанията, нито греха. Нека обаче да не забравяме и другото: Бог ги използва, и то единствено за наша полза (бъдеща), ако се поучим и осъзнаем!
Той се обърна към дявола и го попита: „Какво правиш, дяволе, откъде идеш?“ След като получи неговия отговор, Бог лично го изпрати при Йов със заповед, която той абсолютно точно изпълни (за разлика от Саул например или всички други хора, живели досега, или за разлика от всички нас, живеещи сега; защото е казано: 'няма нито един праведен, всички съгрешиха'). Парадоксално е, но е така – този, за когото няма вече надежда и прошка, изпълнява точно Божиите заповеди, за разлика от нас, за които още има надежда да отидем при Бога!!!
Мисля, че е неоспоримо, че източникът на всяко зло е от дявола. И щом болестите не са по волята на Бога, тогава как наказанията са по Негова воля? Нека да видим в какво се състоят наказанията, с които Бог наказва тези, които обича. Дяволът беше изпратен при Йов, за да му причини определени неща, от които Йов щеше да пострада и да страда. Обаче, за да осмисли това, което му се случва и то да бъде за Божия прослава, той не трябваше да умре. Сатана изпълни всичко както трябваше.
Кое беше изпитанието (наказанието) за Йов? Да изгуби недвижимото си имущество? Да изгуби движимото си имущество, животните и прехраната си? Да изгуби всичките си слуги чрез тяхната физическа смърт? Да изгуби всичките си деца, които трябваше да умрат в природната стихия? Да изгуби здравето си и да чеше гноясалите рани на тялото си, разяждано от болестта, с парче глинен съд? На кое от тези неща Бог е източник?
Същото беше при Давид. Свалянето му от престола, преследването от собствения му любим син, смъртта на този син, болестта на новороденото му дете и след това и неговата смърт – кое от тези неща е наказание от Бога и кое не е? Нима Бог не му каза направо: „Понеже си дал повод да се хули името Ми, детето, което ще се роди, ще се разболее и ще умре.“ И наистина, то се роди, разболя се и умря! Тогава как да приемем за истинна тезата на хората, които казват, че болестта не е Божия воля? Да не говорим, че ако Бог каже на някого: „Трябва да те накажа, защото те обичам и защото си похулил името Ми. Избери: ти ли да се разболееш или да умре детето ти“, не виждам кой ще отговори: „Боже, тъй като болестите не са по Твоята воля, нека се разболее и да умре детето ми!“
Да не говорим, че ние нищо не приемаме от Бога, освен това, което сами смятаме за „добро.“ А Йов каза: „Само доброто ли да приема от Бога, а не и злото?“ Освен „съвършеното“ здраве, искаме си „съвършеното“ богатство, най-добрата работа, най-добрата заплата, ежегодната почивка на море и планина и т.н.
Няма ли да се засрамим и да спрем да вярваме в един немощен бог, който разрешава на дявола да престъпва заповедите му безнаказано; който оставя болестите да тормозят само тези, които не вярват или имат грях към него?
Братя и сестри, даваме ли си сметка, дали по време на и след покаянието си сме преживели истинския ужас от греховете, които сме вършили? Използвали ли сме както трябва жертвата и страданията на Исус, както и Божията вяра, любов, благодат и сила, за да усетим мерзостта на греха; да усетим тъгата по Бога, по това колко сме Го наранили, защото Той е абсолютно Свят и грехът ни Му нанася жестока болка? „...Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт. Защото, ето, това гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо" (2 Коринтяни 7:6-11).
Или просто след „покаянието“ си си спомняме смътно как сме се въргаляли с удоволствие в калта и бълвоча на греховете си?
Преди шест дни ми се наложи да боледувам, а болестта и силната болка доста тежко изтерзаха тялото и душата ми. Молех се само като Йов да приема и злото от Бога, както съм приемала доброто, да не похуля името Му, да не роптая и разбира се ако Бог пожелае, по-скоро да премахне непоносимата болка. Тази сутрин, докато разсъждавах рано, рано в леглото си, се запитах за първи път с толкова ясно осъзнаване на това, което Бог прави, когато иска да използва всяко зло за наше добро: Наистина ли съм страдала поне толкова, колкото през последните дни, когато се разкайвах за греховете си, за да приема от Него вярата, прошката и новия живот, който Бог ми предлагаше? Иначе как бих намразила греха си и бих обикнала Бога „...с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум..." (Лука 10:27), как бих устоявала на изкушенията през целия си земен живот? Дори тройна благодат да идва към мен всеки ден, ако аз не мразя това, от което трябва да се пазя, как ще устоя? Не можеш да обичаш Бога, без да мразиш греха!!! Защо никой човек не обича болестите и болките? Защото страда! Защо по същия начин не трябва да обичаме греха? Защото чрез него страдаме; макар да изглежда, че имаме сладости и удоволствия в него, ние си причиняваме най-големите страдания както тук на земята, така и за вечността! И не само ние страдаме; страда и Всемогъщият ни Баща!
Спомних си единствено три дни подобно страдание осем месеца след като се родих отново. Поводът беше „незначителен“ – опитах се чрез ирония да обясня нещо, за което една жена ме питаше. Тя обаче явно беше изключително сериозно заинтересувана от проблема и очакваше прям и ясен отговор (или просто нямаше „чувство за хумор“). Не ме разбра и на мен ми стана много зле. Разбрах, че Бог ме изобличава за гордост, за оригиналничене. Следващите дни стоях в къщи, плаках и си мислех: „Боже, защо ми е толкова тежко; нали не искам този грях и те моля да го изчистиш от мен? Защо ми е толкова зле?“ Душата ми се разкъсваше, страданието ми пролича и на лицето ми – една жена от църквата ми каза: „Какво става, изглеждаш зле, лицето ти е измъчено, отслабнала си?“ Отговорих й: „Изобщо не съм отслабнала. Бог ме накара да плача три дни и затова изглеждам така изтощена.“ Тя каза: „Да се молим Бог да премахне това, за да се оправиш.“ „Не, казах, това беше най-необходимото нещо за мен; това страдание беше добро и за добро.“ Жената ме погледна странно и нищо не каза. Може би тя също не беше страдала истински по Бога до този момент? „...Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време. Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо. Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт. Защото, ето, това гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо" (2 Коринтяни 7:6-11).
Колко пъти това се случи с вас, за да се научите да обичате Бога по спасителен за вас начин – така, както Той иска? „... с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум..." (Лука 10:27). („...Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние...“)
Ако не се е случвало, напразна е за вас съвършената заместителна жертва на Бога, напразно е и вашето покаяние, защото не е истинско, спасително! Благословен Господ! Нека не престава да ни учи чрез наказания, изпитания и страдания, защото иначе ще бъдем незаконно родени и няма да видим лицето Му!
Май 2010, Юлия Борисова