Царят на Царството, към което казваме, че принадлежим, при първото си идване в човешка плът, не зае нито един пост в системите както на светската, така и на религиозната власт. Не стана част от тези, които Той сам спомена в Матей 23:2,3: „...На Моисеевото седалище седят книжниците и фарисеите; затова всичко що ви заръчат...“; нито стана част от земните съдии, които отсъждаха материалните спорове и несправедливости между хората: „И някой си от множеството Му рече: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството. А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил съдия или делач над вас?“
Когато усещаше, че хората искат да го направят цар по плът, за да се възползват още по-пълно от властта, която имаше от Бога и да задоволят материалните си нужди, Исус бягаше: „И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма“ А по повод на това, за което бе дошъл на земята и по повод на светската власт Той каза: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. ... Аз няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на [този] свят. Той няма нищо в Мене; но това става, за да познае светът, че Аз любя Отца, и че както Ми е заповядал Отец, така правя...“ (Йоан 14:27,30,31).
Отец Му беше заповядал да се роди в човешка плът, да носи кръста си и като се смири до смърт, да умре на кръста; беше Му заповядал да донесе Небесното Царството на земята, а не да вкара земните царства в Небесното! „Слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресявани, и на сиромасите се проповядва благовестието“ (Матей 11:5)“;...изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас“ (Лука 10:9); „Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас“ (Матей 12:28).
Исус трябваше не да се роди и да живее в царски палати на земята и да царува в тях, а да влезе на магаре в Ерусалим. „Ето, твоят цар иде при тебе; Той е праведен, и спасява, кротък, и възседнал на осел, да! на осле, рожба на ослица. “ (Захария 9:9). Той не беше цар в плътта, а в Духа! А как това се свързва с нашето желание да ходим на избори, да кандидатстваме за президент, кметове и общински съветници? Не се ли срамуваме, че дори подкрепяме тези „учения“ като библейски с конкретни стихове или правейки сравнение с неща, случили се на Йосиф, Давид и други библейски личности? Исус ни каза да вземем кръста си и да го следваме! И какво ни обеща докато сме на тази земя? Да бъдем мразени от света. „Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил“ (Йоан 15:18); „Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази“ (Йоан 15:19).
Как искаме да влезем в света като новородени граждани на Божието Царство? На мерцедеси или на ослета; смирени и обръщащи и другата буза както подобава на Божии избраници или седнали на кметски, президентски и общински тронове, като „избраници на народа“? Как искаме да живеем – като гости на този свят, които с нетърпение очакват истинската си Родина или като служещи си до край с този свят, изцеждайки всичко материално, което той може да ни даде?
Исус каза: „... Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони“ (Матей 8:20). Той ни остави на този свят, за да служим на хората за тяхното спасение, а не за да задоволяваме както техните, така и собствените си материални нужди, похоти, удоволствия. За да вършим тази заповед, Бог каза, че всичко останало ще ни се „прибави“. А това означава, че ще ни бъде дадено всичко материално в нужното количество, а не за да го „иждивяваме“. Основното ще бъде в изобилие – сила, благодат, хора, на които да благовестваме, за които да се грижим; другото ще бъде само „прибавено“ - просто, за да сме благодарни, че имаме какво да ядем и да облечем! Защото: „А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово"]“ (Лука 4:4).
Амин!
Май 2010, Юлия Борисова