Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Търсим свобода, намираме зависимост


Говорим несмислено докато търсим смисъл на живота си. Казваме, че няма абсолютна истина, а само относителна. Освен това се оказва, че и относителната истина не е една, а има много. Общо – взето, колкото хора, толкова относителни истини. Най-странното обаче е, че използваме отричането на абсолютната истина, за да търсим абсолютната си свобода!!! Не усещаме колко сме глупави, защото, живеейки в общност с други хора, всъщност хем бихме желали те да не съществуват, хем да ги използваме единствено за собствените си нужди: за добиване на слава, превъзходство, изобилие от удоволствия. Никога не търсим и не желаем да сме еднакво ценени и значими с другите, независимо от собственото си субективно мнение и лицемерното мнение на ласкателите ни за това, колко по-талантливи сме от останалите. И винаги се сравняваме и оправдаваме с другите.

Ако под „хуманизъм“ разбираме нещо добро, еднакво засягащо всички хора за тяхно добро, а под понятието „цинизъм“ - нещо осъдително и много долно, как смеем да твърдим, че не може да си хуманист, без да си циник? Имам предвид изказвания в последните дни за действията на лекарите и тяхната човешка същност. Това, разбира се, се отнася и за полицаи, народни избраници, дори за чистачите по улиците – на кратко казано – за всички хора. Защо не се замисляме върху това, което много добре разбираме – че има нещо дълбоко сбъркано и нередно в нашия „хуманизъм“? Защото всички сме грешници и колкото и да е парадоксално, така ни е по-добре, отколкото да си признаем греховете, независимо че другите няма да го направят, да се обърнем от бунта си към Бога, да им дадем пример и да спим спокойно!

Ако признаем, че сме най-големите грешници, както е направил апостол Павел, когото ние иначе се правим, че уважаваме и честваме, може би ще видим АБСОЛЮТНАТА истина – Исус Христос: "Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене"(Йоан 14:6).

Когато открием и признаем тази абсолютна истина, ще разберем, че не съществува абсолютна свобода (което ние всъщност и така си знаем). Защото сме разбрали, че нашите относителни истини ни водят единствено към „абсолютната“ истина, че „абсолютната“ ни свобода се състои в правото ни да изберем от какво да не бъдем свободни, тоест, от какво да сме зависими. Като правило сме отхвърлили Бога и се чудим в тази си „извоювана“ от Него свобода от какво да станем зависими. Ужасяващ, затворен, омагьосан кръг, който не ни дава алтернатива за изход. Изходът е извън него, там, където можем да паднем в краката на Господ и да получим единствената свобода, за която сме предназначени. Да, не сте прочели грешно – ние сме създадени, предназначени, а не възникнали случайно от неща, които стоят много по-долу от човешката същност – коацерватни капки, световен океан (бульон), маймуни... Изходът е да се върнем като блудния син при БАЩА си. Там ще бъдем простени и признати, ако се покаем и останем в бащиния дом, а освен това ще получим и вечния живот. А на земята, докато плътта ни още е жива, ще имаме този неописуем мир, с който да живеем достойно, въпреки всичко, което ни сполита – мира на Господ Исус, който умря вместо нас!

Матей 11:28-30
„Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко."

Йоан 14:27
"Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои."

Йоан 16:33
"Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света."

Римляни 5:1
"И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос;"

Филипяни 4:4-8
"Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се. Вашата кротост да бъде позната на всичките човеци; Господ е близо. Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който НИКОЙ УМ НЕ МОЖЕ ДА СХВАНЕ, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса. Най-после, братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно - ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално - това зачитайте."


Юлия Борисова
6 декември, 2010 г.


Free Web Hosting