Еремия 17:5
Така казва Господ: Проклет да бъде оня човек, Който уповава на човека, И
прави плътта своя мишца, И чието сърце се отдалечава от Господа.
Йоан 10:30
Аз и Отец едно сме.
Йоан 12:49
Защото Аз от Себе Си не говорих;
но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря.
Яков 3:15
Това не е мъдрост, която слиза от горе, но е земна, животинска, бесовска.
Някога имаше един анекдот за един мъж, който, когато се изказвал на събрание, казвал: „Жена ми мисли така.“ На другите им омръзнало и му казали: Стига вече, ти нямаш ли собствено мнение? Той отвърнал: „Имам, но не съм съгласен с него...“
Разчитаме на човешко мнение. Имаме си дори „собствено“ мнение и освен това, според човешка мъдрост, за която Яков казва, че е бесовска, тълкуваме Библията. Приемаме да се ръководим от човешко мнение - когато съвпада с нашето и дори, когато не съвпада - само и само да не сме сами, да сме част от някаква общност, клуб по „интереси“, „приятелски кръг“, като смятаме даже, че е нещо „нормално“ те да бъдат част от „църква“ и то Христова. И това ако не е бунт и от хора, които казват, че са Божии!!!А какво казва Бог за нашите мисли? „ Понеже, както небето е по-високо от земята, Така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, и Моите помисли от вашите помисли" (Исая 55:9).
Когато кажем на „спасени“ хора, изповядващи правото си да имат собствено мнение, че християнинът не МОЖЕ да има собствено мнение, става страшно: те започват да дишат безсилие и омраза, и дори само погледът им ги издава; когато проговорят, започват да сипят думи на омраза от сърцето си „пълно“ със смирение и любов към нас – колко сме високомерни, как се спасяваме на сигурно място в самотата си, как не искаме да бъдем толерантни към тях, как събаряме това, което трябва да градим... Все библейски правилни понятия, апостолски думи, обаче използвани за покриване на собствените им грехове, а не за братско изобличение на гредата в нашите очи! Бог да им прости, ние нямаме работа с греха им. Тяхната кръв отдавна не е върху нас!
Библията ни дава примери и то само в една посока, за това, какво се случва, когато изказваме собствено мнение – ВИНАГИ ГОВОРИМ ГЛУПОСТИ! И това в повечето случаи не са само глупости, а дяволски учения и мисли, намерили място в ума ни и управляващи го.
1.„От тогава Исус почна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим, и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен. Тогава Петър Го взе и почна да Го МЪМРИ, като казваше: Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Тебе. А Той се обърна и рече на Петра: МАХНИ СЕ ЗАД МЕНЕ, Сатано; ти си Ми съблазън; ЗАЩОТО НЕ МИСЛИШ ЗА БОЖИИТЕ НЕЩА, А ЗА ЧОВЕШКИТЕ. Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва" (Матей16:21-24);
2."...се приближи изотзад и се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението й. И рече Исус: КОЙ СЕ ДОПРЯ ДО МЕНЕ? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, НАРОДЪТ ТЕ ПРИТИСКА И ГНЕТИ, а Ти казваш: Кой се допря до Мене]? Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от мене" (Лука8:44-46);
3.„А Той им казва: Какво желаете да ви сторя? Те Му рекоха: Дай ни да седнем, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоята слава. А Исус им рече: НЕ ЗНАЕТЕ КАКВО ИСКАТЕ. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те Му рекоха: Можем. А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да седнете отдясно Ми или отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено“ (Марк 1:36-40);
4.„Какво разисквахте из пътя? А те МЪЛЧАХА, защото по пътя бяха се ПРЕПИРАЛИ помежду си кой е по-голям? И като седна, повика дванадесетте и каза им: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител. Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна рече им: Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този Който Ме е пратил“ (Марк 9:33-37).
Бог да ни е на помощ, за да не Му даваме такива „умни“ съвети, когато говорим с братя и сестри!!! „Защото, "Кой е познал ума на Господа, или, кой Му е бил съветник?" или, "Кой от по-напред Му е дал нещо, та да му се отплати?" (Римляни 11:34-36).
Исус ни казва, че няма да съгради църквата си върху хора, които имат собствено мнение, а върху такива, които имат откровение от Отец, Който е на небесата: „Казва им: Но според както вие казвате, Кой съм Аз? Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос, Син на живия Бог. Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят“ (Матей 16:15-18).
Юлия Борисова, октомври 2010 година.