Всеки път, когато отварям Библията и започвам отново да чета вече толкова „познати“ за мене неща, разбирам, че винаги има какво да „доразбера“, да си обясня с още по-прости думи и така да опозная още по-добре нашия Господ.
Щом сам апостол Петър казва: „... както любезният ни брат Павел ви е писал, според дадената му мъдрост; както пише и във всичките си послания, когато говори в тях за тия работи; в които ПОСЛАНИЯ има някои неща МЪЧНИ за разбиране, които НЕУЧЕНИТЕ и НЕУТВЪРДЕНИТЕ изопачават, както правят и с другите писания, за своята ПОГИБЕЛ.“ (2 Петър 3:15,16), то, какво да кажем за нас, които сме в тази категория (на неучените и неутвърдените) и то достатъчно дълго време, за да започнем да изопачаваме това, което още не сме разбрали до край?
В началото на 15-ти стих Петър казва: „И считайте ДЪЛГОТЪРПЕНИЕТО на нашия Господ като средство за спасение.“ Щом Бог е тъй дълготърпелив, защо ние да не сме? Защо не изчакаме колкото трябва, за да разберем правилно тези „... неща мъчни за разбиране...“, вместо да ги изопачаваме „за своята погибел“? Когато ги изопачаваме или попадаме в клопката на други, иначе наречени „велики духовни учители“, които са бързали да прославят себе си или да станат изведнъж „много знаещи и духовни“, сами или заедно с тях се превръщаме в БОГОПРОТИВНИЦИ, ЕРЕТИЦИ (врагове на Бога).
Преди 2-3 дена започнах отново да чета „Послание до римляните“ на апостол Павел и стигнах до стиховете: „И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях: намерих, че самата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт. Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея. Тъй щото законът е свят, и заповедта свята, праведна и добра. Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен. Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха. Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което ИСКАМ; но онова което МРАЗЯ, него върша" (Римляни 7:7-15); „... (защото и преди закона, грехът беше в света, ГРЯХ, ОБАЧЕ, НЕ СЕ ВМЕНЯВА, когато няма закон;“ (Римляни 5:13). Няма ли тук противоречие? Още повече, Павел казва: „Защото тия, които са СЪГРЕШИЛИ БЕЗ да имат ЗАКОН, без закон ще и ПОГИНАТ; и които са СЪГРЕШИЛИ ПОД ЗАКОН, под закон ще бъдат СЪДЕНИ. Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани, (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си, по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),“ (Римляни 2:12-15).
Ако си припомним обаче други стихове от Библията и особено Галатяни 3:23,24: „А преди да дойде вярата ние бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата, която искаше да се открие. Така, законът стана за нас ДЕТЕВОДИТЕЛ, да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра", можем съвсем простичко да си обясним нещата.
Вземете едно дете, което няма още нищо „написано“ на сърцето/съвестта си (заповядано и разяснено от родителите) и не познава законите на обществото (закони написани „на книга"). То влиза в нечий дом или в магазина, взема си нещо от там и си го отнася. Има ли грях в това? Бог и хората вменяват ли постъпката му за негов грях? Не. Същото е и с нас, докато още сме „деца“- не сме разбрали, че това, което вършим е грях и се смятаме за праведни и „живи.“
Детето расте, слуша обясненията и заповедите на възрастните и разбира, че това, което върши е грях: „И аз бях жив някога без ЗАКОН, но когато дойде ЗАПОВЕДТА, ГРЕХЪТ ОЖИВЯ, а пък АЗ УМРЯХ: намерих, че самата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт.“ После изпада в състоянието, което Павел описва по-нататък: „Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.“ Детето вече знае кое е добро да желае да върши и в някаква степен наистина желае да го върши. Същото е и с нас, вече порасналите грешници, които стоят на прага на спасението – знаят кое е грях и кое не е, искат да вършат правда, но все още не могат, въпреки че полагат усилия. Дошла е заповедта, грехът е оживял и е станал още по-грешен (вече сме го разпознали като грях), искаме да вършим доброто, но все още не можем. Ужасно състояние, наистина!!! Но и благословение за нас, защото Бог вече е изпълнил една част от спасителния си план – да ни доведе чрез ЗАКОНА-ДЕТЕВОДИТЕЛ до Христос и ВЯРАТА в Него. Затова, за новородените въпросът, съдържащ се в следващите стихове не е страшен: „Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. Окаян аз човек! КОЙ ЩЕ МЕ ИЗБАВИ ОТ ТЯЛОТО НА ТАЯ СМЪРТ?“ (Римляни 7:22-24). Ние веднага получаваме спасителния отговор: „Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта на греховния закон.“ (Римляни 7:25). Дори светската „мъдрост“ ни говори по подобен начин: Колкото повече забраняваш нещо на човека, толкова по-силно той го иска и по-често го извършва!!! И ако това не е същото като: „Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо (забраните на закона), за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.“
„Но сега ние сме освободени от закона, защото умряхме за това, което ни държеше като негови затворници (тоест греха). Това означава, че сега можем да служим на Бога по нов начин - подвластни на Святия Дух, а не по стария начин – под властта на писания закон“ (Римляни 7:6); „Всъщност, грехът вече няма да има власт над вас, защото не сте подчинени на закона, а на Божията милост“ (Римляни 6:14).
Мисля, че тук отново имаме повод да се замислим и за това, къде отиват абортираните бебета, както и бебетата и малките деца, които умират. Нека да не бързаме да ги пращаме в Ада!!! Защото: „... и преди закона, грехът беше в света, грях, обаче, не се вменява, когато няма закон...“ (Римляни 5:13); „Бог, прочее, БЕЗ ДА ДЪРЖИ БЕЛЕЖКА за времената на НЕВЕЖЕСТВОТО, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят... “(Деяния 17:30). Всеки човек се ражда и ще умре; Бог решава кога – като бебе, когато не е отговорен още за постъпките си („... грях, обаче, не се вменява, когато няма закон...“) или като възрастен.
Нека Христовият ум да ни е на помощ, когато разсъждаваме върху същността на Бога и словото Му. И без това, всеки ден постоянно имаме хиляди поводи да осъзнаем, че Неговите мисли са много по-високи от нашите!
Юлия Борисова, септември 2011 година.