Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Да умиеш нозе...

(Матей 20:20-28); (Лука 22:24-28); (Йоан 14:27-31); (Йоан 13:1-18)



„... ТОВА, КОЕТО АЗ ПРАВЯ, ТИ СЕГА НЕ ЗНАЕШ, НО ОТПОСЛЕ ЩЕ РАЗБЕРЕШ. ПЕТЪР МУ каза: ТИ НЯМА ДА УМИЕШ НОЗЕТЕ МИ ДОВЕКА Исус му отговори: АКО НЕ ТЕ УМИЯ НЯМАШ ДЯЛ С МЕНЕ...“; „... защото иде КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ. ТОЙ НЯМА НИЩО В МЕНЕ...“

Съзнаваме ли какво ни казва Исус с тези думи, цитирани и написани от апостол Йоан? Може би ако ги четем така поставени едни до други (макар че са от две различни места на евангелието на Йоан – глави 13 и 14), ще ги осмислим по-добре и ще внимаваме по-добре за делата, които вършим, „водени“ от вярата си. Когато не оставим Исус да умие нозете ни, НЯМАМЕ ДЯЛ В НЕГО. Но тъй като от своя страна САТАНА НЯМА НИЩО В НЕГО, излиза всъщност, че НИЕ ИМАМЕ ОБЩО СЪС САТАНА!!! Ако не оставим Исус да умие нозете ни, ние не Го оставяме да бъде наш Спасител и Господ; отхвърляме това, че е дошъл на земята като слуга, а не като Господар. Ако първо не Го приемем като наш Спасител, няма как после да Го приемем като Господар на живота ни (който Той ни дава). Бог не идва на земята като Човешки Син, в плът подобна на човешката, за да ни командва, а за да ни бъде СЛУГА. Той вече веднъж ни е проклел, осъдил ни е, „изкомандвал“ е да бъдем изгонени от Едем и да умрем поради греха на непокорство, който сме извършили срещу Него. Справедливостта е раздадена, наказанието е получено, сега следва делото, което Неговата любов и милост ще извършат, без това да влиза в противоречие със справедливостта Му. Това дело обаче има смисъл единствено в слугуването: „... Защото кой е ПО-ГОЛЯМ, този, който СЕДИ НА ТРАПЕЗАТА ЛИ, или онзи, който СЛУГУВА? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува. А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни”; „... също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина...” Ако не разрешим Исус да умие нозете ни (да ни спаси), ние всъщност показваме не своята вяра, а своето неверие, че Той е Божи Син и Човешки Син, че е Бог, дошъл в човешка плът като Слуга, а не като Господар. И защо най-често правим това? Защото не искаме живот „по-късно“, вечен живот, а живот тук и сега; живот, в който не да обичаме и да сме като Исус, а да командваме другите и да величаем себе си!!! Но Исус не дойде за това. Не за това ни дава вечен живот. Той иска да сме слуги като Него, ако казваме, че вярваме в Неговата мисия на Бог-Спасител. „ЗНАЕТЕ ЛИ КАКВО ВИ СТОРИХ?... АКО АЗ, ГОСПОД и Учител, ВИ УМИХ НОЗЕТЕ, то и ВИЕ СТЕ ДЛЪЖНИ ЕДИН НА ДРУГ ДА СИ МИЕТЕ НОЗЕТЕ...”; „Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям. А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели. НО ВИЕ НЕДЕЙТЕ ТАКА; а ПО-ГОЛЕМИЯТ МЕЖДУ ВАС НЕКА СТАНЕ КАТО ПО-МЛАДИЯ, и който НАЧАЛСТВА - като онзи, който СЛУГУВА.”

Какво по-голямо богохулство или хула срещу Святия Дух от това да се наричаш новороден, Христов ученик, християнин, спасен и в същото време да не искаш да си слуга? „Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас. Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.”

Явно за евреите (както и за Авраам, чиято вяра му се вмени за правда), е било изключително важно и ценно да канят в дома си дори непознати пътници, които да си починат от пътя; да ги приемат в собствените си домове, не като им показват, колко големи господари са в дома си и каква голяма чест трябва да бъде това за уморените пътници. Те са приемали поканените гости за по-важни от себе си – слагали са ги на трапезата си като господари, а самите те са им слугували – измивали са краката им, давали са им храна, вода и подслон. За това говорят и думите на Исус към Симон прокажения:

„И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри. Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми” (Лука 7:44,45).

Какво има в сърцето на този Симон? Желание да се покаже за собствена слава голям благодетел или да покаже, че като домакин, цени и обича гостите си повече от себе си? А какво има у нас, днес, когато в тялото на Исус властва не законът, а милостта? Когато казваме, че живеем не по плът, а по Дух?

Нека не отклоняваме погледа си от сърцата си, за да не се окаже, когато дойде съдния ден, че не сме позволили на Исус да умие нозете ни!!!

„А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нивата: Влез да ядеш? Напротив не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш? Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам]. Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим“ (Лука 17:7-10).


Април 2012, Юлия Борисова