Хора от всякакви „християнски“ общности или „християнски вероизповедания“, поне веднъж замисляли ли сте се дали това, което казва Яков, е било и все още е ваше изживяване?
“Но Той дава една по-голяма благодат; затова казва: "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат". И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас. Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той при вас. ИЗМИВАЙТЕ РЪЦЕТЕ СИ, вие ГРЕШНИ, и ОЧИСТВАЙТЕ сърцата си, вие КОЛЕБЛИВИ. ТЪЖЕТЕ, РИДАЙТЕ И ПЛАЧЕТЕ; СМЕХЪТ ВИ нека се обърне на ПЛАЧ, и РАДОСТТА ви в ТЪГА. СМИРЯВАЙТЕ се пред Господа, и Той ще ви възвишава” (Яков 4:6-10). Защото:
“Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде. Но да проси с ВЯРА без да се съмнява ни най-малко; защото, който се СЪМНЯВА прилича на МОРСКИ ВЪЛНИ, които се тласкат и БЛЪСКАТ от ВЕТРОВЕТЕ. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища” (Яков 1:5-8).
Може ли да „проси с вяра“ този, който просто е „кръстен“ във вода като бебе, или този, който просто е казал „молитвата на грешника“ без всъщност да се е почувствал „ужилен“ в сърцето? Не! Това означава, че такъв човек нито се е родил от Духа, нито се е покаял от греховете си! Той е като тези, към които се обръща Йоан Кръстител при бреговете на река Йордан:
"...и се кръщаваха от него в реката Иордан, като изповядваха греховете си. А като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идеха да се кръстят от него, рече им: Рожби ехиднини! кой ви предупреди да бягате от идещия гняв? Затова, принасяйте плодове достойни за ПОКАЯНИЕ; и не мислете да думате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама. А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огъня се хвърля. Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Оня, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да поднеса обущата; Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън” (Матей 3:6-11).
За истински покаялия се грешник се отнасят следващите стихове:
„Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един ГРЕШНИК, който се КАЕ” (Лука 15:10).
“Вярно е това слово и заслужава пълно приемане, че Христос Исус дойде на света да спаси грешните, от които главният съм аз. Но придобих милост по тая причина, за да покаже Исус Христос в мене, ГЛАВНИЯ ГРЕШНИК, цялото Си дълготърпение, за пример на ония, които щяха да повярват в Него за вечен живот” (1 Тимотей 1:15,16).
“Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията; че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията; ... а най-после от всички яви се и на мене, като на някой ИЗВЕРГ (абортиран, роден преди да настъпи определеното време за раждане). Защото аз съм най-НИЩОЖНИЯТ от апостолите, който не съм ДОСТОЕН и АПОСТОЛ да се нарека понеже гоних Божията църква” (1 Коринтяни 15:3,4,8,9).
Павел никога не забравя, че е грешник, макар и простен в кръвта на Исус, макар и устоял във вярата и делата на вярата и готов да види Божието лице. Думите му, цитирани по-горе, не са казани в един и същ момент и то когато за първи път Исус го среща на пътя. Никога не забравя знанието, което е придобил в началото на новорождението си - че е грешник. Никога не постъпва като хората, за които се отнасят следващите стихове:
“Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си. Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на ЧОВЕК, КОЙТО ГЛЕДА ЕСТЕСТВЕНОТО СИ ЛИЦЕ В ОГЛЕДАЛОТО; понеже се ОГЛЕДВА, ОТИВА си, и ЗАВЧАС ЗАБРАВЯ КАКЪВ БЕ” (Яков 1:22-24).
А ние? И ние ли сме като Павел или сме като фарисеите и садукеите - „рожби ехиднини”, бягащи от „идещия гняв“?
Юлия Борисова, ноември 2012 година