Господ Исус не се ожени и не стана баща докато беше на земята.

 

Господ Исус идва скоро.

 

Това са двете истини, които учудващо голям брой християни пренебрегват. Ако тези, които не чакат Христос, могат да се нарекат християни.

 

Когато говоря с другите за това кой е дал пример с въздържанието си от брак, на Павел се гледа като на “човек, на когото е даден специален дар”. А ако спомена Исус, “Той е имал специална мисия”. Господ дава способността за въздържание на тези, които я поискат. Предпочитам хората, които не са я поискали, да са искрени с мен, вместо да ми повтарят извинението за специалните дарове. Колкото до Исус, изглежда, че не желаем да Му подражаваме.

 

Как се свързва вярата, че Господ идва скоро, с отказа от брак и деца? Ако се ожениш, Той може да дойде преди да си “познал” жена си. Преди да си отгледал децата си и да им си се нарадвал. Още по-важното е, че няма време. Светът става все по-безпощаден и извратен, хората умират без да са чули за Спасителя, а ние не изпълняваме великото си поръчение. Преди да сме се научили да служим на другите, създаваме и уреждаме собственото си семейство. Накрая съвсем забравяме за служението.

Другата възможна причина да не изпълняваме поръчението е, че не вярваме във възкресението на Исус. Апостолите го видяха и казаха за него на всички. Ние явно не сме го видяли.

“И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син; ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега, и дойде потопът и ги погуби всички. Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха, а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички, - подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.”

Да ядеш, да се жениш, да купуваш и продаваш, садиш и строиш не е вредно само по себе си. Забележете обаче общото между всички тези занимания. Те са типично земни. В живота след възкресението няма да ги има. До последния момент хората се занимаваха със земната си работа, която Соломон нарича “суета”.

Следователно, въпросът не е дали трябва да се женим или не, а дали разбираме разликата между временните, светски занимания и тези, които се награждават и дори продължават на небето. Дали ще се държим здраво за този прокълнат свят до смъртта си или ще приемем възможността да започнем отсега да живеем както на небето. Нали за този живот се новородихме! Нали умряхме за стария?

 

Ами ако всички християни се откажат от брак? – това е опасението ни. Много от нас са вече женени. Много от нас са се оженили преди да повярват. Цели семейства приемат вярата. Много от нас просто няма да поискат да се въздържат. Затова няма такава опасност. От друга страна, ние желаем да продължим рода, тоест, живота на тази земя. Не сме разбрали мисията си. Не сме разбрали смисъла на спасението си. Не е сигурно дали ще го получим.

 

“Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.

Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето. Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните. И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния. А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.”

(1 Коринтяни 15)