Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg
77. Кога сексуалните ни желания са нормални
и дадени от Бога?
1. Проблемът.
• Вярно ли е, че нормалните, дадени от Бога желания за сексуална близост се появяват около 12-годишна възраст?
• От Бога ли са желанията на неженените?
• Вярно ли е, че очакваме “човека за себе си”, “половинката си”?
2. Какво е сексуалното желание и какво не е.
2.1. Желание за секс не съществува.
2.2. Това, че си способен, не означава, че желанието ти е правилно.
• Да се нуждаеш по принцип (обективно).
• Преждевременно сексуално съзряване (акселерация).
• Какво всъщност се случва на 12 години: издига се нов идол.
• Желаем човек, защото обичаме човек.
• Ако търсиш удоволствието, ти си себичен.
2.3. Удоволствието да желаеш.
3. Какво не трябва да правим с греховното желание: да го “насочим към Бога”.
4. Какво да правим с греховното желание: да го наречем с истинското му име. Предимствата в това да го наричаме с името му.
4.1. Бог повече няма да бъде обвиняван, че предизвиква грешни желания.
4.2. Ще се молим за себевладение и ще работим, за да го постигнем.
4.3. Ще възстановим поклонението.
4.3.1. Какво е поклонение и каква е връзката му със секса?
4.3.2. Похотта пречи на поклонението.
5. Да обичаме, вместо да се разпалваме.
6. Ако сексът не е жизненоважен, желанието за него не може да ме държи в робство.
6.1. “Чакай партньора, избран за теб от Бог” – вълшебната приказка, която ни заробва.
6.2. Нека да прославяме Бога в свободата си.
6.2.1. Защо Павел не се ожени за някоя от сестрите.
6.2.2. Как сваляме секса от трона и се покланяме на Бог.
7. Важните неща, които отказваме да видим в Исус Христос
1. Проблемът.
В Съединените Щати (а може би и в България, не съм ги чувала) се срещат проповедници, които говорят открито срещу сексуалния грях. Те следват примера на Исус, както и на апостол Павел, който никога не пропуска тази тема в писмата си до църквите. Но когато слушам повечето послания, давани в последните години, остават въпроси без отговор. Вярно ли е, че нормалните, дадени от Бога желания се зараждат когато сме на 12-13 години? Някои твърдят, че след като станем зрели, е време да потърсим “партньор”, който да задоволи тези правилни желания. Други казват, че не трябва да го търсим, а да чакаме Бог да ни срещне с него. И така, кога точно са правилни сексуалните ни желания? Какво ще кажем за тийнейджърите, неженените, за тези, които са се отказали от брак заради благовестието?
2. Какво сексуалното желание е и какво не е.
2.1. Желание за секс не съществува, защото сексът не може да е крайната цел. Две причини за това:
Сексуалното желание е нещо, което изпитваме към определен човек, затова правилното желание е желанието, насочено съм съпруга(та). Щом имаш такова желание, можеш да отидеш при него/нея, за да правите това, което Бог ви е позволил и на което ви е направил способни.
Нуждата от близост и желанието за близост твърде често биват изразени в желание за секс и дори объркани с такова желание. Това че сме самотни, тъжни, изплашени, радостни не означава, че се нуждаем от секс. Според Писанията, близостта с Бога е най-важната нужда на хората. Когато не сме задоволени в тази област, правим компромис и заместваме общуването с Бога с общуване с хора, защото то ни носи вълнения и телесно удоволствие. С други думи, заместваме поклонението към Бога с поклонение към секса и с поклонение към себеподобните си.
Сърцата ни са толкова болни, че си въобразяваме, че имаме нужда от секс когато всъщност се нуждаем от някого, на когото да се доверим. Пием греха като вода (Йов 15:16; 34:7), вместо да се храним правилно (Исая 55:2). Много съвременни проповедници ни насърчават да продължим това идолопоклонство, като говорят за универсално сексуално желание, нормално за всички хора – от 13 до 100-годишните – и като издигат брака и секса над всички други задачи и благословения в човешкия живот.
2.2. Това, че си способен, не означава, че желанието ти е правилно.
Ето как разбирам проповядваното: Ти имаш обективно желание да правиш любов; прави ти се любов по принцип. Търсиш някого, с когото можеш да го правиш. Намираш го, жениш се и се опитваш да превърнеш този човек в субект на желанието си. Опитваш се да желаеш единствено него, защото знаеш, че да пожелаваш други е грях. И имаш това неясно, силно, праведно желание откак беше на 13? Бог е сложил в теб желание за нещо, което не можеш да имаш на твоята възраст? Казал ти е: “Копней за секс сега!”, а после: “Не може да го правиш, защото не знаеш нищо за живота и нямаш съпруг(а)”? Така ли се отнася с нас Създателят? Въвежда в изкушение децата и ги кара да се разгарят от страст? В никакъв случай! Това, че са способни да правят секс, не означава, че желанието им е праведно. Двама тийнейджъри може да имат необходимите органи и да знаят как да ги използват, но са умствено, емоционално, духовно неподготвени и неспособни да го направят. Те са деца.
Децата ни не са съвсем деца и не знаят какво да мислят за себе си. Ние самите ги объркваме, като им казваме, че са в пубертета (категория, която не съществува в речника на Бога, разкрит чрез пророците). Телата им съзряват сексуално на по-ниска възраст в сравнение с децата от преди 100 години. Този факт може да се обясни, стига да помним, че Създателят не би ни замислил с такова разминаване между физическо и душевно развитие.
Ако това разминаване не е благата Божия воля, то трябва да е било предизвикано от човешкия грях. Наистина, откак Адам съгреши и смъртта влезе в хората, покварата се натрупва в телата им и ги уврежда. Първите човеци живяха по повече от 900 години. По-късно Бог реши да скъси земния им път заради многото им грехове. Днес животът е толкова ужасен, че повечето от нас дори не мечтаят за Мойсеевите 120 години. Най-сетне достигнахме момент от техническия си прогрес, в който можем сами да съкратим живота си като ядем вредна храна, живеем в замърсени градове и използваме секса като оръжие за масово унищожение.
“Добрата новина” е, че възрастта на първата менструация не се е променяла от 1960 г. насам. През XIX век тя се е понижила от 17 на 12-13 години. (Асошиейтед Прес / в-к Нюарк Стар Леджър)
Въпреки че никой не е сигурен от какво е причинено това ускоряване на физическото развитие, водещата теория е че причината е наднорменото тегло. Процентът на децата с наднормено тегло се е удвоил от 1980 насам, а по-пълните тела превръщат повече надбъбречни хормони в женския полов хормон естроген. Освен това, по-дебелите деца имат повече инсулин в кръвта, който също влияе на съзряването. Учените изследват възможността протеинът лептин, произвеждан от мастните клетки, да влияе на жлезите, секретиращи хормоните, свързани със сексуалната активност.
Децата с наднормено тегло често не се движат достатъчно, а физическата активност може да забави настъпването на пубертета. Повече спорове се водят по отношение на теорията, че преждевременното съзряване се дължи на излагането на химикали като някои пластмаси и козметични средства, наречени фталати, които биха могли да нарушат действието на хормоните в телата на момичетата. (Асишиейтед Прес / в-к Хюстън Кроникъл) 1
Учените казват, че този проблем би могъл да бъде причинен и от ранното и постоянно излагане на секс и голота чрез съвременните медии. Прави са, тъй като това, което влиза в ума чрез очите и ушите, може да повлияе на тялото, но не знаят, че процесът е духовен. Това настойчиво излагане е от дявола, който е княз на този свят. То е неговото дело, пропаганда на греха чрез нечистите му духове.
Затова не ми казвайте, че след възрастта, на която ерекцията започне да доставя удоволствие на момчетата, те имат дадени от Бога желания! Ето какво всъщност се случва, когато момчетата и момичетата започнат да изпитват удоволствие „като големите” в половите си органи: това удоволствие започва да си съперничи с дадените от Бога радости и с удоволствието от подчинението. Това ново усещане е по-добро от храната, по-добро от прегръдките на мама и татко, по-добро от музиката и игрите. Тийнейджърите се запознават с порнографията докато родителите им спят, научават се да възбуждат телата си и така удоволствието от блудството става по-силно от всяко друго. В един малък свят, в една тясна душа, сексът става бог. Фантазиите, самозадоволяването и преждевременния секс стават за тях късче рай – най-хубавото поклонение, което познават.
Според някои сексуалните желания на тийнейджърите не са такива, каквито ги описах, защото са дадени от Бога. Бог дава единствено чисти желания, които биват изопачени и изродени. Добре, ще се радвам да разбера какви са били тези праведни желания преди да бъдат покварени. Опишете ми ги! Към кого/какво са насочени? Към липсващия брачен партньор? Или към дỳша, възглавницата или тялото на екрана?
Добре, ще кажат някои, но целта на желанията им не е някой предмет. Те просто желаят и имат нужда от удоволствие. Всички искаме да сме щастливи, нали? Ето отговора ми: желанието за сексуално удоволствие в детска възраст и когато липсва съпруг/а не може да е от Бога, защото това удоволствие не е създадено за да си го причиняваме сами. Създадено е да бъде споделено от двама. Нека тези, които сравняват сексуалното желание с апетита за храна, да внимават какво точно имат предвид. Може да желаеш мед, защото е вкусен. Наслаждавай се, стига да не преядеш (Притчи 25:16). Разликата е, че нямаме нужда от компания за да ядем мед. А ако искате общото, можете да сравнявате така: праведното желание за храна е ограничено до моментите, когато сме гладни, а праведното желание за сексуално удоволствие е ограничено в единството на брака.
Желаем човек, защото обичаме човек. От къде зная това ли? Бог е любов. Ако искаме да разберем любовта, трябва да опознаем Бога. Той е благословен (Римляни 9:5), щастлив, защото Бащата и Синът се обичат, Духът и Бащата се обичат, Синът и Духът се обичат. Това знаем за нашия един Бог; не е много, но е достатъчно да ни покаже, че любовта не обича себе си!
Любовта ни към Исус Христос, желанието ни да го познаваме и да бъдем с него не са насочени към удоволствията, които той ще ни даде, а към самия него. Удоволствието и радостта ни се случват когато го достигнем и се случват, понеже той е красив, славен, всемогъщ, любящ – единствения достоен да бъде желан във вселената.
На същия принцип сексуалното желание, извиращо от любов, не е желание за удоволствие. То е желание за човека, когото обичаме и затова съществува само когато този човек го има.
Ако търсиш удоволствието, ти си себичен. Какво можеш да си дадеш, какво можеш да вземеш от себе си? Нищо. Единственото, което постигаш когато се съсредоточаваш върху себе си, е да обидиш Бога, изнасилвайки собствените си чувства, мисли и тяло, за радост на демоните наоколо. (Предполагам, че това самонасилване под формата на сладострастие, секс извън/преди брака и изневяра обясняват частично думите на Павел в 1 Коринтяни 6:18-20.)
Желаното нещо определя колко е правилно желанието. Желанията от своя страна показват колко е достойно сърцето. Сладострастието, похотливостта (Галатяни 5:19, последното в изброяването) са качества на хора, които имат зли желания (Колосяни 3:5, Римляни 1:24, 6:12). Злите желания извират от зли сърца (Матей 15:19). Всъщност съществителното “желание” почти винаги в Новия Завет е в съчетание с прилагателните “зъл”, “светски”, “грешен”. Когато обаче става въпрос за това, което желае Бог и за това, което правят покорните на Бога хора, се използва думата “воля”.
Обратното на това да си похотлив и сладострастен е да знаеш, че е по-благословено да даваш, отколкото да получаваш (Деяния 20:35). Да си благословен означава Бог да те е направил щастлив. В сексуалните ни отношения това означава, че ще бъдем задоволени не когато целим да вземем удоволствие, а да го дадем. Това е правилното и любящо сексуално желание, което Бог дава. То не извира от грешната ни природа (всички се раждаме в състоянието, описано от Исус в Матей 15:19), затова не можем да кажем на каква възраст се появява. То извира от чистото сърце, което само Христос може да ни даде при новорождението и освещението.
2.3. Удоволствието да желаеш
Любовта, независимо дали е към Бог или към хората, е радостно чувство, което ни дава търпение и цел. Самият факт, че Бог е заповядал да Го обичаме, показва връзката между радостта от любовта и радостта от подчинението. Само покорните имат радост. А ако подчинението започва с това да търсиш, да желаеш правилните неща, самото ти търсене и желаене ще бъде радостно. Познаваме обещанията:
• Но ако оттам потърсите Господа, вашия Бог, всеки от вас ще Го намери, ако Го потърси с цялото си сърце и с цялата си душа. (Второзаконие 4:29)
• Приближете се към Бога и той ще се приближи към вас. (Яков 4:8а)
Той ще дойде. Ще бъде твой Бог. Само го търси, желай го. “И на земята не желая друг освен Тебе.” (Псалм 73:25б) Когато го търсиш, си толкова близо до това да го имаш, че се изпълваш с радост.
По същия закон да пожелаеш жена е да я имаш. “Донякъде”, бихме казали ние, но Исус е категоричен: “всеки, който погледне жена похотливо, вече е извършил прелюбодейство с нея в сърцето си. Ако дясното ти око те кара да вършиш грях, извади го и го хвърли. По-добре е да загубиш една част от тялото си, отколкото цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.” (Матей 5:28,29)
С други думи, направи всичко възможно за да не пожелаваш това, което не е твое, защото пожелаеш ли го, то става твое и ти доставя удоволствие.
Затова сексуалното желание носи удоволствие. Сърцата ни трепнат в очакване, умовете ни се съсредоточават върху желаното, а телата ни изразяват желанието с процеси и усещания, които ни приготвят за сексуален акт. Всичко това става грях ако обектът на желание не е човекът, с когото в момента сме събрани в брак. Заместете брачния партньор с каквото и да е друго – удоволствие, минувач, приятел, годеник, предмет, животно, мечта, филмов герой, човек от съшия пол, роднина – и сте съгрешили.
3. Какво не трябва да правим с греховното желание: да го “насочим към Бога”.
Щом това да искаш е толкова близо до това да имаш, а желанието доставя удоволствие, какво ще кажем на неженените, които мислят да останат така и на тези, на които е нужно себевладение, за да встъпят в брак чисти? Как да се справят с тези “нормални” желания? Чувала съм отговор: “Преди да се ожениш, използвай сексуалната си енергия за да служиш на Бога” или “Вземи грешното желание и го превърни в желание за Бога”.
Да служим на Бог със сексуалната си енергия? Не мога да се сетя за стих в Библията, който да подкрепя този съвет. Безбрачните християни, които се въздържат от секс заради служението в царството, трябва да изоставят сексуалните си желания, а не да ги използват за други цели. Исус казва, че такива хора са скопили сами себе си. Не са скопили телата, а душите си. Сексуалното желание и сексът са изхвърлени от живота на душите им. И така, ако това праведно и дадено от Бога желание вече го няма в тях, как може да бъде взето и използвано за нещо друго? Не може, разбира се. Има обаче друго желание в тях – похот. Проблемът е, че похотта не може да бъде използвана за добри цели.
4. Какво да правим с греховното желание: да го наречем с истинското му име. Предимствата в това да го наричаме с името му.
Принципът е прост: кражбата е грях, както и сексът преди или извън брака. Желанието за кражба е грях, както и желанието за секс преди или извън брака. Няма да стигнем доникъде ако наричаме желанията на неженените “нормални”. Така че да ги наречем похот и зли желания и нещата ще започнат да се нареждат:
4.1. Бог повече няма да бъде обвиняван, че предизвиква грешни желания и безброй деца, мъже и жени най-сетне ще разберат срещу кого трябва да се борят.
4.2. Ще се молим за себевладение и ще работим, за да го постигнем, вместо да се заблуждаваме, че единственият изход от греха ни е бракът.
4.3. Ще възстановим поклонението, тъй като себевладението е плод на общуването с Бога, поклонението към него и желанието за него над всички други желания.
4.3.1. Какво е поклонение и каква е връзката му със секса?
Да се покланяш не означава просто да се наведеш пред царя. Не стига и да кажем, че поклонението е да паднеш по очи пред Царя Исус. Често пренебрегваме факта, че то е свързано с определени чувства и мисли. Заради това нежелание да разберем поклонението, животът ни е пълен с идоли, които не разпознаваме. Божиите поклонници изпитват любов и страх – радостна смес от двете (Псалми 25:14, Исая 6:1-8). Така те биват задоволени и стигат до щастието.
За християнина всеки жест на любов е жест на поклонение. В присъствието на Божия Дух, използвайки даровете, с любовта му, за славата му и с благодарност към него правим всяко от следните неща:
• Обичаме Бога (Второзаконие 6:5)
• Обичаме всички хора (Матей 5:45)
• Обичаме Божиите деца (1 Йоан 5:2)
• Обичаме съпруга/та си (Ефесяни 5:22-32)
Как по-точно сексът ще е част от поклонението ни към Бога? Най-просто казано, като не си правим бог от акта или от партньора. Мъжът не се свързва с Бога докато прави любов с жена си (както твърдят някои “творци” и “философи”). Мъжът се свързва с жена си, изпитвайки благодарност към Бога и подчинявайки се на Бога. В присъствието на Духа му, чрез способностите, дадени от него, с неговата любов, която “не търси своето”, със страх и благодарност, мъжът се покланя докато прави любов, както се покланя докато работи, яде, грижи се за семейството си, почива си и т.н. Същото се отнася и за жената.
Представите и очакванията на повечето от нас за секса са различни от тази, но би трябвало по-скоро да се засрамим и да се променим, отколкото да кажем, че гроздето, до което не можем да стигнем, е горчиво.
4.3.2. Похотта пречи на поклонението.
Ето как:
• Похотта на храна, пари, секс ни оставя много малко време за молитва и за Писанията
• Похотта оставя много малко място в умовете ни за Бога и за неговите заповеди.
• Похотта ни лъже, че нещата от този свят могат да ни донесат повече радост от Божията любов.
• Похотта изкривява виждането ни за Бога и покварява молитвите ни
2. Желаете, но нямате и затова убивате и завиждате на другите, но пак не можете да се сдобиете с желаното и тогава се карате и се биете. Нямате, защото не молите Бога да ви даде, 3. а пък когато го помолите, не получавате нищо, защото искате с погрешни мотиви – за да пропилеете всичко в собствените си удоволствия. 4. Вие, неверни на Бога хора [думата на гръцки е в женски род, “прелюбодейки”], не знаете ли, че да обичаш света означава да мразиш Бога и всеки, който иска да е приятел със света, става враг на Бога? 5. Или може би мислите, че Писанието напразно казва: „Духът, който Бог е вложил да живее в нас, копнее ревностно да бъдем само негови“? (Яков 4:2-5)
Опитай се да помолиш Бога да дойде при теб, да те прегърне бащински, да ти даде заветната си любов след като си прекарал деня, отдавайки се на сексуален грях. Единият вариант е да не успееш въобще да се молиш. Другият е да бъдеш като пияна проститутка на края на работен ден, която вижда поредния мъж и направо разтваря крака. Ти просто не виждаш при кого отиваш. Исус е различен от другите и няма да се възползва от теб. Ще те направи трезвен, ще те облече, ще те отведе на безопасно място и ще излекува раните ти.
Не можем да привлечем Бога и нямаме власт над радостта, която той ни дава. Не можем да предизвикаме сами радостта в Господа така, както предизвикваме удоволствие в нервните центрове на телата си, все едно натискаме копчета.
5. Да обичаме, вместо да се разпалваме.
Бог заменя похотта и греховните навици с праведни желания и добри дела. Не можем просто да си седим вкъщи, без да правим нещо за нуждаещите се, а и мислите за секс няма да заемат толкова от времето и енергията ни когато вършим работата на небесния си Баща. Представата ни за нас самите като християни не зависи от това колко секс ни е нужен или колко получаваме, както не зависи от това колко пари ни трябват или колко имаме. Това, което има значение в живота ни, е доколко сме задоволени в Бога (а не в земните неща). Когато сме способни да кажем: “За мен животът е Христос, а смъртта – печалба” (Филипяни 1:21), Христос явно е станал безкрайно ценен за нас и сме готови да се раздадем. Способността ни да даваме показва колко много сме получили от нашия Бог.
А нуждаещите се са много – ако не от полагане на ръце за изцеление, от пари, подслон, родителска грижа, то със сигурност се нуждаят да чуят Благата вест. Братята и сестрите ни в Господа имат нужди, както и семействата ни. Ако имаме съкровището Христос, можем да раздаваме от него.
6. Ако сексът не е жизненоважен, желанието за него не може да ме държи в робство.
6.1. “Чакай партньора, избран за теб от Бог” – вълшебната приказка, която ни заробва.
Много християни смятат, че Бог им е предопределил другар, “половинка”, която ги чака някъде, подготвяйки се за брака, точно като тях. Идеята да чакаш да се ожениш ми се струва погрешна, предвид факта, че живеем в последни времена. Сравнете я с посланието от Лука 17:
26. Когато дойде Човешкият Син, ще бъде както беше по времето на Ной: 27. хората ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, в който Ной влезе в кораба. После дойде потопът и унищожи всички. 28. Същото беше и по времето на Лот – хората ядяха и пиеха, купуваха и продаваха, засаждаха и строяха. 29. Но в деня, в който Лот напусна Содом, от небето се изсипа огън и жупел и погуби всички. 30. Така ще бъде и в деня, в който Човешкият Син дойде отново.
Сравнете също с думите на Яков за несигурността на утрешния ден:
13. Чуйте вие, които казвате: „Днес или утре ще заминем за еди-кой си град, ще останем там една година, ще търгуваме и ще спечелим пари.“ 14. Та вие дори не знаете какво ще стане с живота ви утре, защото сте като пара, която се появява за кратко и после изчезва. 15. Затова би трябвало да казвате: „Ако Господ желае, ще сме живи и ще направим това или онова“, 16. а не както сега надуто да се хвалите, защото такова самохвалство е погрешно. (Яков 4)
Щом не знаем дали ще сме живи утре, от къде можем да сме сигурни, че някъде в бъдещето ни очаква брак? Не трябва ли да чакаме Христос? Не сме ли призовани към надежда в нещо напълно сигурно – неговото завръщане? Тези, които го очакват, няма да се посрамят. Ами ако той се върне преди да успеем да се задомим? Ами ако дойде, докато съпругът внася булката през вратата на дома за първи път? Ако един мъж се моли: „Боже, покажи ми жената, с която ще прекарам остатъка от живота си”, а съпругата му умре скоро след като са се събрали, какво му остава за остатъка от живота му? Едно лъжливо обещание.
Днешните проповедници представят това „чакане на половинката” като вкоренено в природата ни. Много малко хора обаче получават пряко откровение от Бога за човека, с когото трябва да се съберат. Откъде тогава знаем, че трябва да се оженим? Със сигурност не от природата. Тя свидетелства, че нямаме нужда от брак или секс както от светлината, въздуха, водата и човешките взаимоотношения. Да, тя свидетелства, че сме способни да правим секс. Наистина Бог е сложил в нас склонност да се обвържем с човек от противоположния пол (не от същия) и да обичаме децата. Според природата си като мъже и жени имаме различни роли в семейството и в църквата. В нас има и похоти, които могат да бъдат объркани с желанието за богоугоден брак. Но в телата и в душите ни няма истинска нужда от секс или брак.
Затова не е вярно, че когато сексуалното желание „се събуди” в детето около 12-годишна възраст, започва период на „чакане” и „приготвяне” за „другаря в живота”.
19. Създаденият от Бога свят с нетърпение очаква времето, когато ще се разкрие кои са Божиите деца. 20. Светът беше променен така, че всичко в него се обезсмисли. Това стана не защото той го искаше, а защото Бог реши да го промени с надеждата, 21. че създаденото от него ще бъде освободено от своето робство на разруха и ще се радва на славната свобода, която принадлежи на Божиите деца. 22. Защото знаем, че досега всичко, сътворено от Бога, стене и страда като жена в родилни болки. 23. И не само всичко сътворено, а и ние, които имаме Духа като начало на Божието благословение, стенем в себе си, докато с нетърпение очакваме пълното осиновяване от Бога, когато телата ни ще бъдат освободени. (Римляни 8)
Сега, когато целият свят (включително децата и неженените възрастни) с нетърпение чака изкуплението на Божиите деца, да говорим, че на хората е присъщо да чакат брака, е крайно неуместно. Човекът, любимото творение на Бога, ще чака ли с по-малко нетърпение в сравнение с тревата, мъховете, лъвовете и рибите Бог да вземе цялата си власт? Ние сме направени за да поведем хора на творението в песен на хвала, а има опасност да се засрамим пред неговото безпрекословно подчинение на Твореца и да не успеем да отворим уста. Защото цял живот сме пяли наша си песен, чието послание е: „сексуалното желание е неизлечима болест, чудовище, въже, което ни дърпа от детството право в брака”, въпреки че сме знаели, че някои от нас няма да имат възможност да се оженят. Сексът не е толкова универсален (всеприсъстващ, неизбежен) като смъртта.
Една от причините днес толкова много вярващи да не могат да победят похотта е, че им се предават учения, които нямат библейска основа. Учат ги, че бракът и сексът са неизбежни, дълг на вярващия подобно на милосърдието, кръщението и постенето, дори че отношенията със съпруга(та) подготвят за отношенията с Христос. И така, желанието да се оженят е неудържимо и то не бива да ги безпокои. Но какво ще подхранва доверието и любовта ни към Христос като този, който отговаря на ВСЯКА наша нужда, щом очакваме от него да ни задоми на всяка цена? Какво му е божественото ако не може да задоволи всяка нужда на създанията си? Ако вярваш, че си половин човек, чакащ другата си половина, как въобще някога ще бъдеш задоволен от Христос? Адам не беше половин човек преди Бог да му доведе Ева. Това, че двама стават една плът, не означава че дотогава не са били цели. „Половинката” е светско понятие, основано на неразбиране на единството в брака и на източни философии. Точно затова апостол Павел казва с пълна увереност, че би желал всички да са като него – защото това не е невъзможно, нито пък неразумно. Хората, които са се скопили заради царството, имат същата природа като всички останали.
В повечето случаи проповедите и книгите за сексуалната чистота, насочени към младите хора, приемат, че слушателите / читателите се готвят за брак. Първото изречение е: „Хайде сега да се справим със сексуалния ви грях, за да сте добри към половинката си в бъдеще.” Тази мотивация е погрешна, защото задълбочава зависимостта от секса. Вместо да се стараят да поучават правилно, за да използва Духът словото им и да освободи хората от заробващите зли желания, проповедниците ги учат, че тези желания ще бъдат задоволени когато се оженят. „Излъскайте ги, научете няколко техники за това как да ги подчините на любовта и ги използвайте в брачното легло.” Но една млада жена, например, за която сексът е най-голямото удоволствие на света, има нужда от премахване на идола, а не от насърчаване в идолопоклонството си.
Павел казва: „Но ако се ожениш, не вършиш грях. И ако девойка се омъжи, не върши грях. Но такива хора ще трябва да понасят трудности в този живот, а аз се опитвам да ви предпазя от това. (…) Искам да нямате грижи.” (1 Коринтяни 7:28, 32а) Къде са пастирите, които искат да ни предпазят? Къде са пастирите, които работят с нас за нашата радост както Павел? Някой грижи ли се за нас както Исус? „Поемете моето иго върху себе си и се научете от мен, защото съм кротък и със смирено сърце, и ще намерите покой за душите си. Защото игото, което ви давам, лесно се носи и товарът, който слагам върху вас, е лек.“ (Матей 11:29,30) Ще оставим ли душите си да почиват докато носим лекото иго на Исус или ще се обречем на грижи и трудности докато смъртта ни раздели? Покой или грижи? Пълно внимание към Бога или угаждане на хора? Проповедниците, които сте слушали, вече са направили този избор за себе си и ще ви поканят да ги последвате, независимо дали това е полезно за вас или не.
6.2. Нека да прославяме Бога в свободата си.
6.2.1. Защо Павел не се ожени за някоя от сестрите.
Щом сексът не е жизненоважен, а доставя толкова удоволствие, а бракът може да опази слабите от това да се разпалват, значи бракът и сексът са някакъв вид благословения. Исус и Павел показват едно по-голямо благословение, безбрачието. Тези, които са се отказали от доброто заради по-доброто, ще бъдат наградени за това, че са прославили Бога с избора си. Такъв избор е достоен за небесните места, на които той ги е сложил да седят (Ефесяни 2:6).
Ето как Павел обяснява избора си в 1 Коринтяни 9:
1. Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не съм ли видял Исус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа? 2. Дори и да не съм апостол за другите, за вас съм апостол, защото вие сте печатът, който доказва моето апостолство в Господа.
3. На тези, които ме разпитват, казвам в своя защита така: 4. Нямам ли право да ям и да пия? 5. Нямам ли право да се оженя за вярваща жена както другите апостоли и Господните братя, и Кифа? 6. И нима само аз и Варнава трябва да работим за прехраната си? 7. Кой служи войник на свои разноски? Кой сади лозе и не яде плодовете му? И кой се грижи за стадо и не пие млякото му?
Да, Павле, свободен си. Ти си апостол и си видял Господа. Имаш право да получаваш заплата за работата си. Имаш право да се ожениш за вярваща жена.2 Всичките ти права са благословения. Защо се отказа от тях?
• За да не поставям пречки по пътя на Благата вест за Христос. (1 Коринтяни 9:12б)
• Заради Благата вест, за да мога да споделя благословенията й.(9:23)
• Защото ако правя това по свой избор, заслужавам награда, но ако ми е поверена тази задача и правя това не по свой избор, (9:17)
• Защото, въпреки че съм свободен от всички, аз станах роб на всички, за да мога да спечеля повечето от тях. (9:19)
• Защото всички състезатели на стадиона бягат, но само един получава наградата. Аз бягам за победа, а наградата е нетленна. (9:24, 25)
Наградата, най-общо казано, е Христос. Силата на желанието ни за неговата близост определя колко ще тренираме и колко тлъстини ще свалим за да бягаме по-бързо. Павел ни призовава да бягаме за победа (ст. 24). Бракът, въпреки че е благословение, ни прави слаби и тежки, защото изисква да се грижим за други хора и да им угаждаме. Христос обаче е идеалният съпруг за всеки безбрачен християнин и не го дърпа назад, а напротив – привлича го към себе си, към финалната линия.
6.2.2. Как сваляме секса от трона и се покланяме на Бог
Знанието, че сексът не е жизненоважен, е едно от нещата, които Исус е имал предвид, когато е казал, че истината ще ни направи свободни. Как точно прославяме Бога като живеем тази истина? Могат да го направят и женените, и неженените. Ето как:
• Женените могат да се въздържат толкова, колкото искат (за да могат да постят и да се молят) или колкото им се налага. (Това не противоречи на съвета в 1 Коринтяни 7:3-5, защото той е даден на тези, които не могат да се владеят.) Съпрузите могат да преживеят дълъг период на болест или на раздяла по друга причина без да горят от страст и без да бъдат изкушени да потърсят удоволствие извън брака. Ако пък един от тях умре, другият ще се възстанови по-бързо и няма да се ожени повторно, избягвайки да стане Адам на две Еви или Ева на двама Адамовци.
• Неженените могат да се въздържат цял живот.
Така всички християни имат възможност да покажат на света, че има по-голямо удоволствие от физическото, стига да имат мир когато се въздържат. Плътският ум се паникьосва при тази мисъл: какво е това постоянно удовлетворение у вярващите? Тогава можем да им кажем за славния Христос, в когото вярваме.
7. Важните неща, които отказваме да видим в Исус Христос
О, глупави галатяни! Някой ви е омагьосал, макар смъртта на Исус Христос на кръста да бе изписана пред очите ви! (Галатяни 3:1)
Християни, не го ли виждате, увиснал на кръста? Той прегърна кръста, без някога да е прегръщал жена. Умря девствен. Каква беше целта на живота му? Да се събере с помощник, подходящ за него? Не. Но прие кръста като напълно подходящ за себе си. Беше му като по мярка; всичко, което трябваше да направи, бе да разтвори ръце.
Безбрачието беше една от добродетелите му, а не едно от проклятията му. То трябва да се следва и проповядва. Вместо това, постоянно слушаме за универсалното сексуално желание.
Бог много пъти е показвал ясно, че въздържанието е добродетел, аз ще дам само няколко примера.
16. Онзи човек, от когото излезе съвъкупително семе, да окъпе цялото си тяло във вода и да бъде нечист до вечерта. 17. Всяка дреха и всяка кожа, на която попадне съвъкупително семе, да се изпере с вода и ще бъде нечиста до вечерта. 18. А и жената, с която е лежал мъж, и тя, и той да се окъпят във вода и да бъдат нечисти до вечерта. 19. Онази жена, която има течение и течението от тялото й е кръв, да бъде нечиста седем дена; и всеки, който се допре до нея, ще бъде нечист до вечерта. (Левит 15)
В този текст сексуалният акт се споменава като едно от нещата, които правят хората нечисти. С две думи, разбираме, че в секса има нещо омърсяващо, колкото и странно да звучи предвид Божието благословение над брака.
1. И видях, и ето, Агнецът стоеше на хълма Сион и с Него сто четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им. 2. И чух глас от небето, като глас от много води и като глас от гръм; и гласът, който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си. 3. И пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старейшините; и никой не можеше да научи песента, освен сто четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята. 4. Те са онези, които не са се осквернили с жени, защото са девствени; те са, които следват Агнеца, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците като първи плодове на Бога и на Агнеца. 5. И в устата им няма лъжа; те са непорочни. (Откровение 14)
Този текст пък пояснява заповедта в Левит. По каква причина се казва, че тези хора не са се осквернили с жени? Защото винаги са правили секс по богоугодния начин? Не. Защото никога не са правили секс (ст. 4). От това заключаваме, че сексът омърсява. Бог доказа това, като го отстрани от зачеването на човека Исус. Реши да не използва мъжко семе или присъствието на мъж за постигането на крайната си цел, въпреки че ги беше използвал за да стигне от Адам до поколението на Мария и Йосиф.
Ето, родих се в нечестие и в грях ме зачена майка ми. (Псалм 51:5)
Уверявам те: ако човек не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. Това, което се ражда от плътта, е плът, а това, което се ражда от Духа, е дух. (Йоан 3:5,6)
Ето защо сексът е само за този кратък живот. Господ Исус все още е девствен. След възкресението никой повече няма да се жени и съпрузите няма да съжителстват както днес. От духовното възкресение, т.е. новорождението ни нататък, имаме възможност да живеем като Адам и Ева преди да съгрешат – като братя и сестри. И наистина така сме призовани да живеем: „Ето какво ще ви кажа, братя и сестри: времето изтича. Отсега нататък онези, които имат жени, трябва да живеят така, сякаш нямат” (1 Коринтяни 7:29).
Заради усещането, че времето изтича, Павел не се е оженил за сестра. Не му се е искало. Толкова силно е бил привързан към небесния си Баща, че не е поглеждал надолу към плътта. Искал е сестрите му да се радват на Баща си както той му се радва и не е смеел да влезе в живота на някоя от тях така, че да причини раздвоение в желанията й (1 Коринтяни 7:34).
Начинът, по който мислим за брака, показва доколко е истинско за нас Божието семейство. Какво означава да имаме братя и сестри в Господа? Сравними ли са радостите от общението с радостите от брака? Да опитаме, като вземем за пример един християнин.
• Той е една плът с жена си до смъртта и един дух с другите вярващи за вечни времена.
• С никого няма сексуални отношения както със съпругата си, но редовно се събира с другите вярващи за да служи и да споделя храната си.
• Задължен е от закона на брака да обича жена си и, ако се наложи, да даде живота си за нея, както Христос е направил за църквата. Същия дълг има към другите вярващи, защото „няма по-голяма любов от това да дадеш живота си за приятелите си” (Йоан 15:13).
• Споделя с жена си, изповядва греховете си пред нея и се моли се заедно с нея. Същото става между Божиите деца в църквата (Яков 5:16).
Ако е вярно, че бракът е постановен за да сочи към Христовото единство с църквата, то от 2000 години насам този образ и пример не е нужен. Църквата е тук. Нека да я изживеем, предвкусвайки вечността с Бога. Това са първите години от живот на щастие, който ще продължи безброй векове.
______________________________
1 Източник: http://www.lpfch.org/informed/res_dig_030101.pdf
2 Павел казва, че е можел да се ожени за вярваща жена, но е избрал да не го направи. Ако беше вярна теорията за „избраната от Бога половинка за теб”, Павел щеше да знае, че е изоставил своята кандидат-съпруга. Каква загуба! Прекарала е юношеството и младостта си в подготовка за брак с този набожен мъж, а той казва: „Не ме интересува Божият план; искам да съм свободен.” Логичният извод е, че дали ще се оженим е въпрос на личен избор. Всеки наш избор е предначертан от Бога, но това не ни освобождава от отговорността да изберем.
Лора Добрева
Август 2008