Мога по няколко начина да обясня защо не си търся съпруг. Ето един от тях. Един ден може би ще срещна мъж, с когото една посветена на Христос жена би поискала да прекара остатъка от живота. Според Новия Завет това е посветен на Бога човек, който ще се отнася с жена си с почест, като с по-слабия съд. Ще я води към Христос, вместо да я използва единствено като законно средство за сексуално удоволствие. Този мъж толкова ще прилича на Христос по характер, че когато се подчинява на него, жената ще знае, че се подчинява на Христос. Чист по сърце и смирен човек. Ако поискам да се омъжа за него, ще го разсея от прекрасната работа, която върши. „Нежененият човек се грижи за Господните дела и как да угоди на Господа. А жененият човек се грижи за житейски неща и как да угоди на жена си.” (1 Кор. 7:32,33) Предпочитам да му окажа любовта на новото ми създание в Христос, любовта на негова сестра, като го поощря в безбрачието му, пред това да му дам любовта на падналите човешки същества. Защо да го карам да угажда на мен вместо на Господа? Да забавя пълното му посвещение на Бога до момента, когато смъртта ни раздели? Божията любов е толкова неизразимо прекрасна, че на нея ще посветим цяла вечност. Защо не вечност и 20 години от времето си на земята, вместо да ги прекараме в угаждане на друг, освен на Бога?
Ако ти, която четеш това, си една от жените, в които живее Христос, знаеш, че ако решиш да останеш неомъжена, той няма да те остави да гориш – само поискай и вместо пожар, в сърцето ти ще има жива вода.
Ако ти, който четеш това, си един от мъжете, в които живее Христос, знаеш, че ако решиш да останеш неженен, той няма да те остави да гориш. Както се грижеше за апостол Павел, така ще се грижи за теб.
Ако ти, който или която четеш това, не си съгласен/съгласна с прочетеното, опитай се да обориш което и да е изречение с пасаж от Писанието. Ако си искрен/а със себе си, няма да успееш, но и няма да си си изгубил/а времето – ще си пил/а жива вода.
Лора Добрева, октомври 2009