Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Любовта на спасената минава през Спасителя й

 

Аз съм дете, за което Бог би искал да има набожно семейство. И ти си такова. Всички сме такива. И ако искаме да създадем семейства, Бог иска и те да са набожни.

Такова е неговото желание. Но какво ще се случи зависи от хората. От мъжа и жената.

Какво си мисли един мъж, ходещ на църква или четящ Библията в наши дни, когато се жени? „Жена ми трябва да ми се подчинява и да ми помага, а аз – да я обичам и пазя.”

Голяма грешка. Жена ти не бива да се подчинява на теб и да помага на теб, а на Бога. Ако се подчинява на теб, ще загуби спасението си, бунтувайки се срещу Бога.

За да не я провалиш, ти трябва да изчезнеш. Апостол Павел го изразява така: „Глава на мъжа е Христос”. Но малцина разбират тези думи. Никой не заслужава да бъде уважаван, обичан и следван, освен Христос. Ако искаш жена ти да се подчинява с радост и любов, ти трябва да си покорен на Началника си. Така тя няма да слуша теб, а него.

Казват, че любовта на грешния, светски мъж минавала през стомаха. Добре. Но любовта на спасената, свята жена минава през Спасителя й. Ако искаш спасена и свята жена, помисли готов ли си. Или искаш да се ожениш само защото ти се прави секс или защото нямаш друга идея какво да правиш със себе си освен да се жениш. „Щом не могат да се въздържат, нека се женят”, пише Павел в болезнената, трънлива и страшна седма глава на 1 Коринтяни. И така, заради страшните факти и болезненото изобличение, не тълкуваме стиха в контекста му. И „християните” се женят, за да узаконят похотта, с която са отказали да се борят.

Страшна е идеята за брак с цел узаконяване на греха. Затова браковете на евангелските християни траят толкова, колкото и на светските хора. И по-малко, отколкото браковете на майките и бащите им, уж станали жертва на комунистическия атеизъм.

След като Адам и Ева съгрешиха, Бог ги прокълна. Ева прокълна така: „Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.” Тъжно, страшно проклятие. Ева трябваше да свикне с ново положение, след като от създаването си беше живяла както описва Павел: „В Христос няма мъж и жена”. От създаването си, Адам и Ева имаха ЕДНИ И СЪЩИ желания, всички свързани с това да угаждат на Бога. От момента на проклятието нататък, даже от самия момент на съгрешаването, Адам и Ева имаха РАЗЛИЧНИ желания, всички свързани с това да угаждат на себе си. Тогава нечии желания трябваше да надделеят, за да продължи съвместният живот. Бог реши това да са желанията на Адам. Адам беше човекът, създадения по образа на Бога, първия син на Бога, отговорен за жената и за цялата планета. И Бог се погрижи мъжът Адам и всички мъже след него да имат достатъчно знание, за да взимат правилните решения.

Бог не чака до края на света, за да върне положението „в Христос няма мъж и жена”. Вярващите отдавна имат възможност да се освободят от проклятието, което Бог даде на Ева. Това стана чрез прекратяване проклятието, дадено на Адам. То беше: „С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.” Какво означаваше то? Адам и всичките му наследници са смъртни, грешни, плът. Христос победи смъртта, прикова жилото й (греха) на кръста и даде на вярващите Духа, който е по-силен от плътта. Въпреки, че ще се възползваме от победата над смъртта чак при възкресението си, грехът ни е изкупен. Затова ни се заповядва това: „Мъже, обичайте жените си както Христос обикна църквата и даде живота си за нея” (Павел) и това: „вие, жени, покорявайте се на мъжете си” (Петър). Обикновени хора са призовани да се обичат както се обичат Христос и Църквата му? Не, не са обикновени. Те са изкупените, свободните, царското свещенство, святите, избраните. Те са повярвалите в Христос, покаялите се, в които живее Христос. Те грешат, изкушават се, падат и стават, Бог ги наказва, защото са му законни деца. Но не влизат в брака с цел да угаждат на себе си. Не събличат другия, за да го използват. Не рискуват сърцата и телата си, а ги поверяват на покорен на Бога човек. Знаят, че не са свои си.

 

Лора Добрева, юни 2011