Бог е жив и не се променя! Затова Той остава верен, дори когато ние не сме верни. Като знаем това, трябва да ни е абсолютно ясно, че Той няма да промени обещанието си: „... КОЙТО ВЯРВА В НЕГО НЕ Е ОСЪДЕН; КОЙТО НЕ ВЯРВА Е ВЕЧЕ ОСЪДЕН, ЗАЩОТО НЕ Е ПОВЯРВАЛ в името на ЕДИНОРОДНИЯ БОЖИ СИН” Обещанието обаче има две страни. Ето защо става лошо за нас, когато ние не оставаме верни: „...КОЙТО НЕ ВЯРВА Е ВЕЧЕ ОСЪДЕН...“
Какво ме накара отново да си припомня тези истини от Писанието? Поводът за това са новите предложения за възпитанието на децата на България; тези предложения, когато вече са облечени в законова, задължителна форма, стават страшни, защото са гнусен, абсолютен бунт срещу Бога! Не ме интересуват нито демокрацията, нито тоталитаризма, интересува ме само и единствено Бог!!!
Не знам за какви се обявяват хората от Министерството на образованието, които предлагат промените в законите, отнасящи се за така нареченото „социализиране“ на децата от най-малка възраст, за формирането на критично мислене у тях и работа в екип (???). Ако казват, че са „атеисти“ те лъжат. Защото са абсолютни „теисти“, изповядващи религията на сатана и образованието ни не е „светско“, а религиозно! Защото дяволът също се е обявил за Бог. Той обаче лъже, че е истинския Бог, както излъга Адам и Ева, че ще станат богове равни на Създателя си: „...но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. А змията рече на жената: Никак няма да умрете; но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ЩЕ БЪДЕТЕ КАТО БОГА...” (Битие 3:3-5).
Ако казват, че са вярващи, например християни – пак лъжат! Защото Господ Исус Христос никога не е казвал да отделяме сами децата от себе си и не е разрешавал и заповядвал на други хора да ги отделят и да се „грижат“ за тях. Преди време правителствата на България не разрешиха на „преподобния“ Муун да посети страната ни и да проповядва ученията си. Дори не му разрешиха да приземи самолета си на българско летище, а го върнаха обратно от въздуха! Сега пък наше, родно правителство иска да пропагандира и наложи със закон това, което правеше Муун с „паството“ си. Скоро след раждането им, Муун е отделял децата от родителите им и ги е „социализирал“ (може би?) в детски „заведения“, където за тях са се грижили не роднините им, а чужди хора. На родители било разрешено да ги виждат един или два пъти месечно.
Това, което става сега, не е ли същото? Децата задължително от 4 годишна възраст ще бъдат далече от домовете и роднините си и ще се прибират у дома само за да спят. Няма проблем – как докато спят родителите и близките им ще общуват с тях и ще ги научат на лоши неща, ще ги „десоциализират“ и ще развалят уменията им да „работят в екип“ или вече добре развитото им „критично мислене“? УЖАС!!! На кой „нормален“ човек може да му дойдат такива безумни мисли в УМА?
Нима в домовете за изоставени и малтретирани от родителите си деца те не се „социализират“ най-добре? Учат се от най-малка възраст да работят в екип с другите деца и са възпитавани от добри специалисти, каквито има и в детските градини за останалите деца (тези, които не са изоставени) – психолози, социолози, възпитатели, учители, лелки, готвачки. Защо тогава закриваме първите домове като обучаваме за целта „приемни родители“, а откриваме детски градини, в които после те ще бъдат длъжни отново да дават децата от четири годишна възраст? Каква ще бъде разликата? Изглежда само в това, че децата ще преспиват „у дома.“
Нима „социализирането“ на малки деца е процес, извършващ се единствено извън дома им? Нима родителите са извън обществото (социума :)), някакви асоциални типове, хора прокълнати като някакви бесове, които вредят на децата си и не са призвани да ги научат на нищо? Ако „социализирането“ (каква прекрасна българска дума!) се състои в това, всички деца да станат като зле възпитаните по някаква причина други деца, с които ще се съберат и ще растат заедно, да се бият „в екип“, да се „мразят в екип“, да се учат на бизнес и критично мислене само в средата на чужди за тях възрастни и преимуществено на свои връстници – тоест да се учат как едни деца на гърба на другите да забогатяват и да ги превръщат в свои роби, тогава това, което вършат правителството, министерството на образованието (особено в лицето на министъра и въпросната негова заместничка) е правилното нещо.
Нима бащите и майките, които копнеят за деца, девет месеца ги носят в утробите си (майките разбира се) и с много любов искат да ги гледат и възпитават, за да видят един ден в тях добрия плод на обичта си (добри хора, честни граждани, хора уважаващи властта, роднините и всички други), трябва да бъдат приравнявани към тези, които мразят децата си, малтретират ги и ги изоставят?
Господ е направил така, че децата да се раждат и отглеждат в семейства и родове, а не в „детски заведения.“ Ако толкова много искаме да формираме различно човечество, други общества, с друга същност, защо не се възползваме от съвременната медицинска наука, която за „полза“ на човечеството е толкова напреднала в технологиите (но не и в морала)? Най-малкото, което можем да направим при положение, че не можем все още в „детските заведения“ да отглеждаме деца направо от зародиши, е държавата да наема „сурогатни майки“, които няма да пожелаят да отглеждат родените от тях деца („майки“ никак не им подхожда; как ли да ги наречем тогава?) и социалните служби веднага след раждането да ги прибират в „детските заведения.“ Така хем ще бъде по-хуманно и безболезнено за родителите (все пак не само прасетата и кокошките трябва да са щастливи и спокойни), хем ще възпитаме „правилно“ децата.
Ето само няколко стиха: „... и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила. Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно ЧАДАТА СИ, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш. Да ги връзваш за знак на ръката си, и да бъдат като надчелия между очите ти. И да ги написваш на стълбовете на вратите на къщата си и на портите си” (Второзаконие 6:5-9).
„Вложете, прочее, тия мои думи в сърцето си и в душата си, вържете ги за знак на ръката си, и нека бъдат като надчелия между очите ви. Да УЧИТЕ на тях ЧАДАТА СИ, като говорите за тях, когато седиш в къщата си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш. Да ги написваш на стълбовете на вратите на къщата си и на портите си (Второзаконие 11:18-20).
„Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него” (Притчи 22:15).
„А Исус рече: Оставете дечицата, и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство” (Матей 19:14).
Нека да помислим какво означава „не ги възпирайте да дойдат при Мене“. Става въпрос за момента, когато родителите водеха децата си при Исус, за да ги благослови, а учениците Му ги гонеха, за да не Му досаждат децата. Бог заповядва да учим и възпитаваме децата си, а Исус потвърждава това. Родителите, които слушаха проповедите Му, винаги водеха със себе си децата си. Те не ги оставяха в детски градини и неделни училища, а заедно слушаха Господа и се поучаваха.
„И тези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, без да се броят жените и децата“ (Матей 14:21).
Исус казва, че безумието е в сърцето на детето, но в същото време ни съветва да бъдем като децата. Защо? Защото, макар и безумни (каквито сме всъщност всички, защото сме грешници), те са още деца и са готови да се доверяват и да се учат на добро (както и на зло – зависи кое първо ще им се предложи). Не може обаче да бъде наречено дете едно дете само поради възрастта си, а в същото време то вече да е убиец, лъжец и крадец. То вече е преминало в категорията на възрастните и то на тези, които са закоравили сърцата си – оформили са характер на престъпници, и то престъпници на всякакви закони – и Божии, и човешки.
Нашият Господ ни казва: „Не отделяйте децата от родителите – ако са с тях, у дома си, всъщност вие ги водите (и те са) при Мене. Не ми е угодно децата да бъдат отделени от родителите, роднините, бабите и дядовците, чичовците и лелите, братовчедите си. Така, бидейки сред своите си, те ще осъзнаят, че са част както от семейството, така и от рода, етноса и народа, а също и от цялото човечество!“
Нима децата не могат да се научат да работят „в екип“ и всички други неща, доста неясно определени като положителни, които според „специалистите“ могат да се научат само в училище или детска градина? Докато живеят всред роднини могат да се научат да работят с тях, да имат дисциплина, да си съдействат с всички, да си помагат, да научат професия (от бащите си например), да управляват домакинство и бизнес, докато „чиракуват“ при роднини и приятели. На кого служи тази теория и практика „безумни“ (според разбирането на Божието слово) деца да се учат от други „безумни“ деца на тяхната възраст и то с посредничеството на възрастни, които е по-сигурно, че не ги обичат, отколкото, че ги обичат и то повече от родителите им?
Самият Исус, докато беше на земята и служеше като слуга, а не като властващ управник, никога не отдели никого и не проповядваше поотделно на съпруги, съпрузи и децата им! Той вършеше делата на Баща си – нашия Бог и наш небесен Баща.
Тогава да попитам пак: Чии дела вършат сегашните управляващи? Явно на баща си. А кой е той? Нека всички преценят и си отговорят сами. Включително и самите управляващи.
Макар и да знам, че демокрацията* всъщност не съществува на земята, моля ви, господа „демократи“ (слуги на народа, който ви е избрал), не правете с децата ни това, което сте намислили!
Моля ви християни, не правете в своите общности същото, което правят светските управници на държавите. Не отделяйте мъжете от съпругите и децата им, не гледайте на лице. Не правете измислени от плътта си „служения“ на Бога: детски, женски, за мъже, за юноши; по професии и степен на значимост и богатство в този свят – служения за бизнесмени, лекари, адвокати, учители, строители, безработни, пенсионери и т.н. Нека не хулим Святия Дух и не тъпчем в краката си Христовата кръв на завета, с която сме осветени!
*демокрация - Форма на обществено-политическа организация, която се основава на равни права на гражданите в управлението; НАРОДОВЛАСТИЕ.
*република - Форма на управление, при която държавните органи са изборни за определен срок. Синоними на думата република - НАРОДОВЛАСТИЕ, НАРОДНО УПРАВЛЕНИЕ, народна власт, ДЕМОКРАЦИЯ.
Юлия Борисова, декември 2012 година