Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

-Господи, къде си?

-Тук съм, дете.

-А къде беше когато пресичах кръстовищата днес?

-В теб и около теб.

-Ти си всемогъщ, нали?

-Да.

-Тогава защо ме е страх да премина голямо открито пространство, освен ако някой не ми държи ръката? Господи, имам нужда от Теб!

-Винаги съм с теб. Кажи ми какво изпитваш сред тези открити пространства.

-Страх. Мисля си, че ще падна, а няма да има на какво да се опра ако около мен няма нито паркирали коли, нито хора, нито блокове. Плаши ме всяко пространство, което е по-широко от 4 метра. А когато все пак тръгна, нещо сякаш ме бута назад.

-Кой мислиш че те бута назад?

-Ти си допуснал до мен някой дух на страх. Защо, Господи? Ето че дяволът ме удари в област, която е толкова важна. Аз обичам да вървя из града, да се разхождам. Никога досега не ме е било страх. Освен...

-Кога?

-Преди 3 години в София, когато мама беше болна. Излизах от вагона на метрото и растоянието до стълбите ми се струваше огромно и непреодолимо. Но това ми мина много бързо.

-Дете, разбери че ако нещо те мъчи, то е останало отпреди да повярваш в Мен. Аз те пазя, повече от всякога. И не искам да се страхуваш от Сатана и неговите слуги. Спри да мислиш за Мен и за него като равнопоставените сили на Доброто и Злото. Той ми е слуга откак го създадох. Колкото до ролята му в живота на хората, помниш ли за какво пратих Сина Си на земята?

-За да съсипе делата на дявола.

-И успя ли?

-Да. Но искам да стане и в моя живот.

-Тогава трябва да Го пуснеш. Не можеш да се оправиш без Него. Виждаш, че вече и една улица не можеш да пресечеш без Него.

-Господи, не бъди жесток! Имай милост!

-Лора, трябва да Ме поискаш. Да извикаш към Мене. Сериозен бях когато казах че всичко чрез Мене става. Сега, когато ти се открих и ти отвърна на любовта Ми, трябва да не правиш и крачка без Мен. Затова се страхуваш, защото не си Ми се доверила напълно. Все така ли ще се отклоняваш от пътя?

-Боже, толкова искам да се престраша и да пресека на кръстовище, дори и там да изглежда по-широко. Но когато се приближа, разбирам че вече твърде много ме е страх и се отклонявам. Ако някой само ме видеше как заобикалям около прекия път...

-Именно. Ти се страхуваш от Моя път. Заобикаляш го. Правиш си почивки. Не вярваш, че Аз те подкрепям и понякога дори те нося на ръце.

-Как да преодолея страха?

-Прекрачи бордюра и направи две крачки. После Аз те поемам.

-Обещаваш ли?

-Обещавам. И още нещо. Ти си мислиш, че дяволът иска да те убие, нали?

-Не е ли нормално за него? Ако не беше Ти, сигурно досега да е успял.

-Тук си права. И въпреки че ти внуши този страх, животът ти не е в опасност.

-Ами ако наистина се изтърся на средата на улицата?

-От страх ли? Или има друга причина?

-Няма причина.

-Тогава Сатана те лъже. Спри да слушаш лъжите му. Аз няма да те оставя да умреш по този начин. Виждала ли си някое от децата Ми да умре от страх? Разбери, че не е по Моята воля да изгубиш битката. Вярно е, че допуснах страха до теб, но не за да свикнеш с него и да ми се оплакваш. Допуснах го, за да го победиш.

-Аз ли? Докато пресичам съвсем сама онова кръстовище?

-Лора, остави тези мисли. Казах ти че са лъжа. Моят Дух е в теб, но няма да те насили. Дадох ти дух на себевладение. Сега трябва да спреш достъпа на Сатана до мислите ти. Искам постоянно да мислиш за Мене и да Ме хвалиш. Пей Ми, ако искаш. Слушай сега. Страхът те завладява малко по малко. В началото е само навик, спомен за предишни загубени битки. После, когато се приближиш до мястото на изпитание, се усилва. Тялото ти отказва да се подчинява.

-Така е.

-Колкото по-отдалеч го очакваш, толкова по-трудно се справяш с него.

-Да.

-Не бива въобще да го очакваш. Не му давай и минута да те трови. Изпълвай се с Моя дух на себевладение.

-Господи, кажи ми какво ме е уплашило толкова.

-Нали чу, когато дойде да се молят за теб.

-Да, някой филм. Но би ли могъл един филм да ме засегне толкова сериозно?

-Да. Особено ако обичаш такива филми. Лора, сега разбираш колко голяма част от теб е унищожила научната фантастика, която толкова обичаше. Ти търсеше Мен във всички тези свръхестествени истории. Търсеше истината за света. Преди да повярваш в Мен, ти вярваше в извънземните.

-Помогни ми да си спомня филмите, които са ме изплашили.

-“Адвокат на дявола”. Сцената, в която вратата на асансъора се отвори и пред Киану Рийвс и Ал Пачино се откри огромен басейн на покрива на небостъргач. Ти беше буквално хвърлена в тази пустош и си мислеше, че си съвсем сама.

-Спомням си, че целят салон ахна. После двамата излязоха и вървяха до ръба на басейна.

-“Война на световете”. Ти го гледаше всяка вечер, а когато някое от трипръстите извънземни излезеше от стомаха на човек, затваряше очи.

-Да. Това е може би най-гнусния филм, който съм гледала. И все пак го обичах.

-Така беше и с хеви метъла, нали. Въпреки всичко го обичаше.

-Сега си спомням и за “Досиетата Х”. Всеки петък. Обичах да ме плашат.

-А сега? Обичаш ли страха си?

-Не!

-Дай Ми го тогава. Аз бях с теб във всяка кинозала. Всеки път, когато гледаше сериал по телевизията. Постоянно. Сега затвори очи и си спомни онова 13-годишно момиче, което тръгна на прожекция на “Седем години в Тибет”. Какво стана, когато с майка ти пристигнахте в киното?

-Оказа се, че ще дават “Адвокат на дявола”. Казахме си: ”Какво пък, Ал Пачино...” А мен ме беше страх през цялото време. Когато фигурите на стената зад “дявола” са раздвижиха, аз помолих мама да си тръгваме.

-А тя?

-Не можеше да повярва, че ме е страх. Опита се да ме успокои. Каза ми, че е само филм. А мен ме беше толкова страх... Стиснах зъби до края.

-Сега се върни на сцената с басейна. Виждаш ли я?

-Да.

-Огледай се в залата. Исус беше там. Потърси го.

-Не Го виждам.

-Там е. Продължавай да търсиш.

-Струва ми се, че седи на едно място на края на моя ред, вляво.

-Иди при Него.

...

-Дай му страха и болката си.

...

 

 

-Сега си припомни нещо от “Война на световете”.

-Началото на един епизод... Извънземните се запазват живи във варели с някаква течност. Всички си мислят, че няма опасност от тях, докато не се отварят варелите, складирани в едно блато. Една трипръста ръка се подава от водата...

-Тъмно ли е наоколо?

-Да, лунна нощ.

-Сега се огледай за Исус.

...

-Виждаш ли Го?

-Да! Ходи по блатото. Върви към мен. Пред мен е. Прегръща ме.

-А сега?

-Стана ден. Аз съм в скута Му, малко бузесто момиченце с коса на черта.

 

 

Господи, видях Те да идваш сред тези спомени. Ти хвана всяка от тези страшни картини и ги свали, сякаш бяха парчета плат или хартия. Те са лъжи. Разкъса ги, а после се втурна да ме прегърнеш. Като баща, който спира телевизора, когато детето му пищи.

 

 

Скъпи родители, моля ви в името на нашия Господ Исус Христос да не оставяте децата си да се хранят с отровата на кино, телевизия, книги, музика и компютърни игри. Специално с цел да внушават страх и заблуда са създадени браншове като научна фантастика, фентъзи и ужаси. Гледането на такива филми от едно сериозно, търсещо или затворено дете води до пристрастяване.

Книгите имат не по-слабо въздействие. Ако искате да извадите от равновесие един човек, дайте му да чете Клифърд Саймък, Джон Уиндъм, Роджър Зелазни...

Ако искате да го вкарате в окултизъм, заведете го на поредния “Хари Потър”, или на “Властелинът на пръстените”. Ако искате Сатана да стане главен герой в живота му, пуснете му “Адвокат на дявола” или “Константин”.

Дайте едно ухо на музиката, която слуша. Вие бихте ли търпяли това, на което се подлагат децата ви всеки ден? Независимо дали слушат йогата Стинг, някой вулгарен  рапър или хард рок, безценните им души са в опасност, защото зад музиката стоят духовни сили.

 

Сега си лягам,

моля се Господ душата ми да пази.

Ако умра преди да се събудя,

моля се Господ душата ми да вземе.

 

Шшшт, бебче, не казвай и дума

и не обръщай внимание на този шум –

това са само чудовищата под леглото ти,

в килера, в главата ти...

Металика, “Влез, Сънчо”

 

Аз съм човек, който върви сам

и когато тръгна по тъмния път

вечер или на разходка в парка

 

Когато светлината започне да се променя

се чувствам малко странно,

малко неспокоен в тъмното

 

Страх от тъмнина, страх от тъмнина,

постоянно се страхувам,

че някой е наблизо

Страх от тъмнина, страх от тъмнина,

имам фобия, че някой ме дебне

 

Опипвали ли сте стената,

усещайки как вратът ви настръхва

докато търсите ключа на лампата?

 

А понякога ви е страх

да погледнете към ъгъла на стаята,

усетили сте, че нещо ви наблюдава

 

Предната нощ сте гледали филми на ужасите,

говорили сте за вещици и за фолклор,

за незнайните тревоги в ума ви

А може би разсъдъкът ви прави номера

едно предчувствие,

и очите ви се заковават

на танцуващите сенки зад вас...

Айрън Мейдън, “Страх от тъмнина”

 

 А и не стига просто да изтриете “Кънтър Страйк” или “Дуум” от компютъра. Децата ви ще имат нужда от вашата помощ и тази на приятели, за да разберат вредата от тези занимания. Може да се чувствате безпомощни, но не и Господ. Той чака вашето родителско решение и слуша вашите молитви, както чу молитвите на майка ми за мен.   

 

Лора Добрева

 

 

Free Web Hosting