Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

Какво става с българските деца?

 

Поколение след поколение, децата на България и децата по света стават все по-жестоки, все по-хитри, все по-похотливи. Заедно с това стават и по-нещастни, по-отчаяни, по-болни, а и телата им съзряват сексуално на по-ниска възраст в сравнение с предишните поколения. Защо от малки се давим в грях и страдание и кога ще спре да пада долната граница?

Можем да си отговорим, при условие че разбираме правилно думата „грях”. Грехът не е шоколадова бисквита, въпреки че има бисквити на име „Грях”. Същото е и с изкушението, понятие, което много рекламни кампании се опитват да изградят у децата, като наричат продуктите си „изкушение”. Няма нищо сладко или хубаво в греха и изкушението. Грехът е постъпка, дума или мисъл, която обижда Бога, противопоставяйки се на закона му. Когато съгрешаваме, показваме на Създателя си, че предпочитаме някое от създанията му пред самия него. Грехът е самоубийство, защото ако не се откажем от него, Бог няма да се откаже да ни накаже в ада. Изкушението пък е предложение да съгрешиш – може да го получим отвън, но обикновено идва от собствените ни души. Да чуем какво казва Божият Син Исус за децата и изкушението.

1. По това време учениците дойдоха при Исус и го попитаха: „Кой е най-великият в небесното царство?“ 2. Тогава Исус извика при себе си едно детенце, изправи го пред тях 3. и каза: „Истина ви казвам: докато не се промените и не станете като малки деца, никога няма да влезете в небесното царство. 4. Който се смири като това детенце, той е най-великият в небесното царство. 5. Който приеме едно такова детенце в мое име, мен приема.“ 6. Но който изкуши едно от тези малките, които вярват в мен, да извърши грях, за него би било по-добре да окачат воденичен камък на шията му и да се удави в дълбокото море. 7. Горко на хората по света заради нещата, които ги изкушават да извършат грях, защото такива неща винаги ще има, но горко на този, чрез когото идват.

8. Ако ръката ти или кракът ти те изкушават да извършиш грях, отрежи ги и ги хвърли. По-добре е за теб да влезеш в живота без ръка или крак, отколкото да имаш две ръце и два крака, но да бъдеш хвърлен във вечния огън. 9. Ако окото ти те изкушава да извършиш грях, извади го и го хвърли. По-добре е за теб да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи, но да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл.“

10. Внимавайте да не презирате нито едно от тези малките, защото техните ангели в небесата винаги гледат лицето на моя Баща в небесата.” (Матей 18)

 

Светът със своята съмнителна мъдрост ни предава учението за невинността на децата. Когато при природно бедствие, в пожар или във военна атака загинат деца, хората често споменават броя на убитите деца, подчертавайки че тази група пострадали заслужава най-много тъга. Причината, според тези, които не вярват в Бога, е че децата не заслужават да страдат. Те са невинни.

Христос обаче не казва, че децата са невинни. На учениците си той дава за пример смирението на детето, което му е присъщо не заради невинност, а заради характерните му доверчивост, зависимост, беззащитност, както и отчасти заради малкия му опит в света на грешниците. По отношение на невинността, Бог казва:

Безумието е вързано в сърцето на детето, но тоягата на наказанието ще го изгони от него. (Притчи 22:15)

 

Пророкът Елисей веднъж станал жертва на подигравки. 4 Царе, глава 2:

23. Оттам той отиде във Ветил. А докато вървеше по пътя, от града излязоха малки деца и му се присмиваха, като му казваха: Върви, плешивецо! Върви, плешивецо! 24. А той, като се озърна назад и ги видя, прокле ги в Господнето име. И от дъбравата излязоха две мечки и разкъсаха от тях четиридесет и две деца.

 

Наказанието на тези деца не е по решение на Елисей. Той е пророк, т.е. човек, който изрича и изпълнява Божията воля, а не магьосник, затова не би могъл да изнамери най-близките мечки и да им заповяда да разкъсат децата. Бог е направил това, защото е преценил, че за тези деца е по-добре да бъдат наказани незабавно и историята за това да се помни до днес. Полезно е за днешните деца да четат такива истории. Това, че са деца, не означава, че каквото и да вършат, Бог ще ги вижда като невинни.

Бог винаги е бил безкомпромисен към греха на неподчинение. В Стария завет е записан законът, който той дава на евреите, когато ги освобождава от египетско робство. Ето една от заповедите в този закон:

 

18 Ако има някой упорит и непокорен син, който не слуша думите на баща си или думите на майка си, и при все, че те го наказват, пак той не ще да ги слуша, 19 тогава баща му и майка му да го хванат и да го заведат при старейшините на града му и при портата на местожителството му, 20 и да кажат на старейшините на града му: Тоя наш син е упорит и непокорен; не слуша думите ни, разблуден е и пияница. 21 Тогава всичките мъже от града му да го убият с камъни, та да умре; така да отмахнеш злото отсред себе си; и целият Израил ще чуе и ще се убои.

 

Забележете, че целта на тази присъда е да се изкорени злото сред божия народ и хората да се уплашат от божието наказание. Такава е и целта на останалите смъртни наказания в закона, известен с фразата „Око за око, зъб за зъб.” Христос отмени тези заповеди и днес хората нямат право да убиват убиеца, изневерилия и непокорния син или да отсичат ръката на крадеца. Когато книжниците и фарисеите му доведоха жена, хваната в изневяра на съпруга си и го предизвикаха да изпълни закона, той им предложи този от тях, който никога не е съгрешавал, да хвърли първия камък. Хората се разотидоха един по един, а жената беше пощадена. Тогава Исус й каза: „Аз също не те осъждам. Върви си и отсега нататък не съгрешавай отново.” (Йоан 8) Бог е все така загрижен хората да не съгрешават, но от идването на Исус до днес проявява повече милост и търпение, за да се поправят.

И така, какво можем да направим за децата си, които са толкова грешни, колкото и ние? В какво се изразява истинската любов, която трябва да проявяваме към тях?

Когато в новинарската емисия журналистите показват клипче от vbox7 с насилие между ученици в класната стая, модерният въпрос е: „Защо става това?” Понеже знаем защо става това, се опитваме да успокоим съвестта си, като се правим на много изненадани. Всеки път, когато някой гимназист в Щатите влезе в училище с автомат и стреля на месо, водещите на новините се споглеждат и питат: „Как можа да стане това в нашето общество?” Мислят си

за цензурата в телевизията,

за предупредителните стикери на обложките на албумите, пълни с псувни,

за забраната за консумация на алкохол от непълнолетни,

за законите, според които сексът с непълнолетен е изнасилване,

за добрината на Мики Маус и котарака Том, с които са възпитали децата,

за това как всички са християни и добри хора.

Въобще, спомнят си за всичко, което са направили, за да предпазят децата си. Защо не е подействало например при Ерик и Дилън, които убиха 12 свои връстници в гимназия Калъмбайн, Колорадо през 1999 г., а после се самоубиха?

Защото не се основава на познанието за този, който познава хората – техният Създател. Ако се вслушаме в думите на Бога, ще разберем, че възпитанието започва от истинската любов към децата. Ако обичаш детето си, няма да го оставиш да те изнудва с крясъци, плач, хвърляне на играчки и чупене. „Ще ти дам каквото искаш, само млъкни.” Истинският родител се интересува от истинските нужди на детето си. Ако детето ти иска нещо с крясъци, най-вероятно няма нужда от него. Просто те измъчва. Защо децата мъчат родителите си? Защо се изисква търпение за да си родител? Защото децата са грешни: зли, хитри, завистливи – още от първите седмици на живота си.

 

Вижте този клип:

 

http://www.youtube.com/watch?v=_OBlgSz8sSM&feature=channel_page

 

Чарли и Хари са братя. Днес са много известни – в момента, когато пиша това, клипът е гледан повече от 85 000 000 пъти в YouTube.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Чарли (1 г.) седи в скута на Хари (3 г.) Чарли леко ухапва Хари по пръста.

Хари: Хаха, Чарли! Чарли ме ухапа!

Хари вади другата си ръка изпод одеалото и слага пръст в устата на Чарли. Чарли захапва силно.

Хари: Аааа! Ухуху! Ау! (Започва да вика и изхлипва.)

Чарли пуска, поглежда към Хари и се усмихва доволно.

Хари: Ау, Чарли, това наистина ме заболя!

Чарли се засмива.

Хари също се усмихва и доволно казва:

- Чарли ме ухапа. И още ме боли, Чарли.

 

Нормално ли е Хари да иска да бъде ухапан? Нормално ли е Чарли да продължи да стиска, докато брат му вика от болка? Случва се на всички, но не е правилно.

 

„Който щади тоягата си, мрази сина си, а който го обича, го наказва навреме.“ (Притчи 13:24)

„Изобличавам и възпитавам онези, които обичам, затова положи всяко усилие и се покай!“ (Откровение 3:19)


 

Обичта не се изразява в това да си затварям очите за греха ти, а в старанието ми да го изкореня от теб. Поведението на истинските родители предава това послание на децата им: Неподчинението ти ще има последствия. Но един родител може да го знае само ако познава Божието намерение да накаже всеки непростен грях. Един ден всички ще се изправят пред съда и всеки ще получи заслуженото, особено тези, които преди смъртта си са имали здраве, спокойствие и богатство, въпреки злината си. По-добре да бъдеш наказан на земята, да се промениш и да получиш прошка, отколкото да избегнеш контрола, подчинението, правилата и боя, а да гориш в ада.

Обичта ми се изразява в това да държа на властта си над теб, защото ми е дадена от Бога и защото ти имаш нужда от нея. Децата ни не са невинни, но до определена възраст са беззащитни. Тази слабост не е добродетел, но е нещо, заради което трябва да се страхуваме от Бога. Малките си имат защитник. Той показва славата и силата си във всички слаби, които разчитат на него, защото когато ги спаси от злото, няма съмнение кой го е направил. Разчитат ли децата на Бога? Ангелите им със сигурност разчитат, щом постоянно го гледат в очите. Така че горко ти ако не държиш на властта си над децата си. Горко ти ако не поемеш отговорността да спреш детето по пътя му към самоунищожението. Горко ти ако се поддадеш на манипулация, за да му угодиш от криворазбрана любов. Бог ще те накаже.

Работата ни като родители е да познаваме децата си и да знаем от какво имат нужда! Затова, в случай, че и тук в България мислим като американците, да помислим дали взетите мерки наистина помагат на децата:

 

- Цензурата в медиите. Два аспекта:

1) Принципът е че ако някой певец използва мръсни думи, децата ни не бива да ги чуват. Това означава ли че възрастните трябва да ги слушат? Какво ще си помислят децата ти ако те видят как се наслаждаваш на нещо, което си им забранил с довода, че е вредно? И все пак това се случва всеки ден в домовете ни:

■ Децата не бива да пият. Мама и/или татко обаче се напиват с приятели пред очите им.

■ Децата не бива да пушат. Мама и/или татко пушат и кашлят.

■ Децата не бива да гледат страшни филми. Да ги изпратим в леглата, за да гледаме спокойно и да се плашим.

■ Децата не бива да гледат порно филми. За възрастните похотта и воайорството са полезни, затова те гледат.

■ Децата не бива да завиждат на другарчетата си, а родителите им завиждат един на друг, на колегите и приятелите си.

■ Децата не трябва да лъжат, а все по-често и все по-лесно хващат родителите си в лъжа.

Бог не нарушава собствените си закони. Те важат и за него, защото са негова същност. Не е лесно да си родител и да си подобен на Бог, нали?

 

 

 

2) Ако 50 Cent е способен да псува, ще сложи отрова и в останалата част от текста си. Ако знаете, че в едно от парчетата на тортата има отрова, ще си вземете ли? Дори и да знаете точно в кое парче е отровата? Готвачът ви я поднася и казва: „Вземи си друго парче, не се безпокой.” Вас обаче вече ви безпокои личността на готвача, а не това в кое конкретно парче има отрова. И така, музиката заглъхва за половин секунда, докато 50 казва „Fuck”. „Заповядай, махнал съм отровното парче. Не се безпокой за детето си.”

Защо децата ни са лоши, питат в новините. Същата медия обаче няколко часа по-късно пуска филм от поредицата за Хари Потър или „Биг Брадър”. Защо децата ни съзряват сексуално толкова рано, пита се в новините. Защото малко след полунощ тези, които са задали въпроса, пускат порнография. Защото сакото на водещата на новините й е малко и деколтето й е твърде дълбоко – затова. Тогава дали наистина медиите ги е грижа за децата?

В разстояние на около година две национални телевизии излъчиха филма „Мумията I”. Първия път една майка ми сподели, че го гледала с дъщеря си, а малката после сънувала кошмари. След година едно момиче ме попита дали вечерта смятам да гледам филма. Отговорих й:

- Не, защото това са истории за демони, измислици и са създадени за да плашат хората.

После й разказах за другото момиче. Тя беше уверена, че с нея всичко ще е наред. След седмица ми каза:

- И аз сънувах кошмар след „Мумията”.

Каква е ползата от присъствието на родителя на това домашно кино или на истинското кино? Вината му така се увеличава. Държал си детето в прегръдките си по време на страшните сцени? Обятията ти са били затвор, който го е приковал към екрана, към страха, към злите духове, измислили сценария. Защо не го взе и не го отнесе в другата стая? Защо не използва ръцете си, за да се пресегнеш за дистанционното и да спреш ужаса? Защото и с теб са постъпвали така? Да се замислим дали искаме да повтаряме грешките на родителите си!

- Добрината на Мики Маус и котарака Том, с които възпитаваме децата. Доколко е добър Том, щом така удря Джери, че мишлето става плоско като тепсия? А добър ли е Джери, когато заради него коремът на Том се продупчи като решето? В такъв екшън могат да оцелеят само нарисуваните същества. И това ни е смешно? Не и когато децата го повторят на двора с връстниците си. Всъщност, това правят Хари и Чарли. А националните ни герои-революционери? Мъжете, които са ценяли свободата на родината си повече от живота на хората, срещу които са насочвали оръжие? Повече от живота на тези, които са подтиквали към бунт? На злото не се отговаря със зло. На злото се обръща другата буза. Само така можем да се предпазим от заразата му.

- Нашият народ е християнски и сме добри хора. Първо, чл. 13 на българската конституция гласи: „Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.”. Чува ли се тук името на Христос? Не, освен ако другото му име не е „Изток” или „Православ”. Щеше да е същото, ако пишеше „Римокатолицизъм” или „Протестантство”. Исус от Назарет, Божият Син, не управлява от Рим, нито определя себе си като католик. Още по-малко протестира срещу нещо. Засега търпеливо чака да се покаем, а един ден ще ни съди.

Това малко обърква понятието ни за „християнски народ”. Но да оставим името настрана. Един християнски народ няма да презира толкова травеститите и хомосексуалистите, че вместо да ги предупреди за греха им, да прави от тях свои звезди. Един християнски народ няма да гони злите духове с кукери. Няма нищо общо между мартениците, коледната украса и великденските яйца от една страна и Христос от друга. Те нито символизират жертвата му за нашите грехове, нито напомнят на хората за спасението, което той носи. Кого заблуждаваме? Българите са езичници и се гордеят с това. Затова не са способни да предпазят децата си от озверяване. Не могат да ги научат на „християнски ценности”, защото нямат най-ценното: Исус Христос. Ако Бог не е ценен за нас, то няма да ценим нито човешкия живот, нито справедливостта, нито честността, нито милостта, нито мира, нито децата си. Ще ги опазим толкова, колкото сме опазили себе си.

Могат ли родителите да бият децата си? Днешното общество се опитва да замени боя с цел наказание с наказания от рода „Иди в ъгъла и си помисли колко грешно постъпи. После ела да се извиниш.” Това създава у децата впечатление, че всичко, което искат родителите, е да чуят извинение. А това е лесно: „Извинявай.” Думите не значат нищо. В същото време за хората, които пошляпват децата си, се казва, че ги пребиват. Точно това иска да внуши тази кампания на Института за социални дейности и практики:

 

 

 

 

 

 

„Родителите, които бият децата си, се опитват да скрият това.“

„Бият” не е правилната дума. Децата на тези снимки са гримирани като пребити, а не като бити. Един баща, който наказва дъщеря си, няма да я удари в окото така, че да го насини. Една майка, която възпитава, няма да счупи ръката на детето си на две места. Родителите, които наказват, имат мярка и не желаят детето им да се срамува пред другите, защото боят е само между родителя и детето.

Под претекста, че пребиването е бой и че боят е грешен, законът може някой ден да забрани на хората да удрят плесници на децата си. Обаче тези, които знаят, че Бог наказва, няма да се съгласят с такова постановление.

 

Лора Добрева

Март 2009