Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Приемна грижа
(писмо до отдел “Закрила на детето” гр. Варна)


Във връзка с кандидатстването ми за професионален приемен родител се сблъсках с много проблеми, които възникват в общества като нашето. Затова реших, че е необходимо да прочета конституцията на Република България и да напиша това, което ме вълнува и което не мога да приема.

В чл. 6, ал. 1 на първа глава на конституцията прочетох, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права, а в алинея 2 – че всички граждани са равни пред закона. Запознавайки се обаче с някои изисквания във връзка с приемната грижа, аз отново разбрах, че някои хора са по-равни от други.

Разбрах, че не трябва да “налагам” моите християнски виждания на никого, а следователно и да възпитавам в моралните си ценности деца, които могат да бъдат настанени при мен и с които ще бъдем заедно 24 часа в денонощието, месеци наред.

Моралните ценности на всеки човек са в ПРЯКА и ЕДИВСТВЕНА връзка с религиозните му схващания и вярвания. Моралът на християнина произтича от словото на Бога – Библията, а на атеиста – от собственото му слово – егоизма и егоцентризма му. Законът защитава и двамата като казва, че са равни по рождение и пред него. Конституцията подчертава още, че държавата е отделена от църквата, т.е. ние като нейни ГРАЖДАНИ трябва да изповядваме АТЕИЗМА. Тогава правото на свободно изповедание се ограничава до това да кажеш в какво вярваш, но не и да живееш според вярата си – да се отнасяш с другите според разбиранията си. Ето тук се появява първото противоречие: всички сме равни и имаме право на избор, но когато трябва да общуваме един с друг не като ХОРА, а като ГРАЖДАНИ(?!) на държавата, тя ни заповядва да бъдем и да се държим единствено като атеисти.

Дори и на хората да не им се иска да си признаят, АТЕИЗМЪТ И ХУМАНИЗМЪТ също са РЕЛИГИИ. РЕЛИГИЯТА (лат. religio, ligo – събирам, свързвам) е система от вярвания и навици, свързани със святи неща или символи, която събира хората в морална общност (например, според това определение, държавата с нейния герб, флаг, печат, химн, конституция също са вид религия – по-скоро религиозна организация). РЕЛИГИЯТА е начин на виждане, мислене, действие, вдъхновен от въпроси за значението на нещата, например: От къде сме дошли? Каква е съдбата ни? Кое е истината? Какъв е смисълът на страданието? Как да живеем? Следователно именно вярванията (религията) на всеки човек определят ценностите и постъпките му спрямо другите хора.

Всичко в живота на хората е религия – от ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА до УЧЕБНИЯ МАТЕРИАЛ, който децата изучават в “светското” образование. Един такъв “религиозен” предмет е литературата. Религиозният й характер най-точно и пряко е изразен в старогръцката литература, която се изучава в българските училища. Ако говорим за съвременни книги като Хари Потър, то те са чиста дяволска религия. За какво “светско” или “нерелигиозно” образование говорим тогава? Сигурно сте чували, че дори дяволът си има църква с “богослужения”, чрез които хора, създадени от Бога, се покланят на Сатана! В момента тази църква е поискала официална регистрация по българските закони!!!

Ако аз нямам право по законите и конституцията да налагам религиозните си убеждения (с които е свързана всяка моя мисъл и постъпка), как “атеистът” има право да ми налага своите убеждения, а също така да ги налага при отглеждането и възпитанието на всяко едно дете в България, независимо дали то живее с любящите си родители или в социален дом? Ще приведа само един пример. По телевизиите тече реклама, в която се казва: “Ето това е глупавата мацка, която забременя на купона”. Това е реклама на презервативи, която не насърчава гражданите от всички възрасти към спокоен и правилен живот, а към разврат! За какво им е презерватив на младежа или двойката, които нямат сексуални връзки и са на възраст между 11 и 15 години? Или на брачните двойки, които се обичат и уважават и нямат извънбрачни връзки?

Всеки от нас би могъл да седне пред телевизора и гледайки и анализирайки дори само рекламите (без филмите и другите предавания) да си даде сметка откровено и точно защо в съвременното общество съществуват толкова нещастия, лични драми и нездрави взаимоотношения. Така няма да сме принудени лицемерно да се чудим и възмущаваме, че възрастни хора убиват собствените си деца (сякаш е по-нормално да убиваме чуждите), майки на 11-15 години раждат деца и ги изоставят или ги абортират. Как смеем да си помислим, че това не трябва и не е нормално да се случва, след като вместо да ги насърчаваме да нямат предбрачни и извънбрачни сексуални връзки, ние ги насърчаваме да формират морала си върху безразборни сексуални връзки и посещаване на дискотеки, където се пуши, пие, взимат се наркотици, забременява се и т.н!

Накрая искам да добавя, че не само като християнка, отговорна пред Бога, но и като гражданка на “светската” ни република не желая в бъдеще да подписвам декларации от рода на тази, която подписах вчера във връзка с чл. 14, ал. 1 от ЗЗД. Причината е, че опитвайки се да угодя на държавата относно правата на други хора (в случая, уж на децата), аз вървя срещу собствените си права, гарантирани от чл. 38 и 39 на гл. 1 от конституцията и срещу отговорностите, които имам пред Бога и хората.

Чл. 57, ал. 1 и 2 от гл. 1 на конституцията, гласят:

“Основните права на гражданите са неотменими. Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права и законни интереси на други.”

Ако държавата смята, че ще има злоупотреба от моя страна когато възпитавам съобразно религиозните си убеждения и произтичащите от тях морални убеждения децата, предадени ми за временна денонощна грижа, какво да смятам аз? Държавата ми е дала възможност за избор и в същото време ми го отнема, като ме кара да действам в разрез с моя избор. Ако държава смята, че дори законното и правилно упражняване на дадените ми права може да накърни права или законни интереси на други хора, как да разчитам аз, че имам някакви права? Как да изпразня себе си от съдържание и да приема чужда самоличност докато общувам и се грижа за децата? Как да приема, че докато извършвам най-елементарните дейности по физическото им оцеляване аз не трябва да ги възпитавам според РЕЛИГИОЗНИТЕ И МОРАЛНИТЕ си ценности? Къде да отиде душата ми когато върша най-простите неща в ежедневието – да ги нахраня, да уча с тях, да разговарям с тях, когато искат и имат нужда?

Смятам, че ако държавата пожелае да признае правата ми, ще признае и убежденията ми като християнка, подтикната от Бога, а не от някаква абстрактна доброта, която е лично моя заслуга. По този начин аз ще бъда утвърдена и ще приема с радост да бъда професионален приемен родител. Ако обаче смята, че според изискванията за приемна грижа аз трябва да се превърна в робот, който да храни, пере и подслонява деца докато бъдат осиновени или върнати на биологичните си родители, моля да не бъда утвърждавана като приемен родител.

Не приемам и условието, че нямам право да избирам децата, за които да се грижа една или две години. Също така намирам изискването приемните родители да не са носители на вируса на СПИН за абсолютно противоконституционно и дискриминационно. Доколкото ми е известно, учените са единодушни, че СПИН не се предава чрез битови контакти. А ако някой мисли, че болните от СПИН могат да умрат по-рано от всички останали хора, в това няма здрава логика. Никой не може да гарантира за себе си или за друг човек, че на следващия ден ще е жив или че няма да се разболее от смъртоносна болест. При това сроковете за настаняване не са дълги и държавата винаги може да вземе децата и да ги повери на друг. Не разбирам защо в тези случаи гражданските права могат да бъдат накърнявани или ограничавани, щом това не се прави дори при сключването на брак – никой не забранява на болния от СПИН да сключи брак.

С искрено уважение и любов,
Юлия Борисова
18.08.2007