Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

Бяла ли е змията?

 

“When the lady took her first sweet bite,

the Snake made no mistake”

(“Love man”, 1980)

 

 

Whitesnake като “софт” метъл

Леки и безобидни? Песните на Whitesnake от 26 години са на следните основни теми: самота, сексуално влечение, любов, купонясване, самоувереност и изграждане на самочувствие.

Любов. В по-късните албуми песни като “Wings of the storm”, “Your precious love” и “The deeper the love” засягат силната и трайна любов, която изисква посвещение и жертви. Вярно е, че баладите са достойнство на групата и музикалният талант за тях е даден от Бога. Опасно в случая е да се идеализира любовното чувство или партньорът, което е типично житейско разбиране на Дейвид Ковърдейл. Повечето песни на любовна тематика, които светът произвежда, отразяват това разбиране: ”без теб ще умра”; “не разбивай сърцето ми”; “живея само заради теб”; “моля те, не ме напускай”. Толкова силни чувства би трябвало да насочваме единствено към Бога.

Самота. Могат ли песните за самота да замърсят ума на един вярващ? Знаем, че слушателят рано или късно попива посланието. Естествено е дяволът да иска да ни разубеди в това, че сме едно с Исус и с църквата и да се опитва да насади чувство за самота.

Купонясване. Могат ли песните за купони с пиене и жени (“Wine, women an’song”, “Dancing girls”, “Rock’n’Roll Angels”...) да навредят на един християнин? “Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Святия Дух”, казва Павел в посланието си към римляните. “Но отбягвай младежките страсти; и заедно с тия, които призовават Господа от чисто сърце, следвай правдата, вярата, любовта, мира”, е заръката на апостола към Тимотей.

Изграждане на самочувствие. Когато си млад и Whitesnake е една от любимите ти групи, твоят светоглед се влияе от убежденията на Ковърдейл. Ето две основни убеждения, които той потвърждава чрез начина си на живот.“Ето ме, отново тръгвам сам по единствения път, който някога съм знаел” (“Here I go again”). Знаем накъде води единственият път, който познават невярващите. Нека да не изповядваме, че сме тръгнали с тях, като си пеем това парче.

“Но намери силата и ще видиш, че сам контролираш съдбата си” (“Sailing ships”). Не можем сами да направляваме кораба на живота си. Не можем да изкупим себе си с добри дела. Откъде тогава да “намерим силата”?

“Обичам Whitesnake защото са страхотни музиканти.”

Кози Пауъл, Джон Сайкс, Стив Вай, Мики Мууди, Томи Олдридж, Джон Лорд... Имената говорят сами. Но не и на християнина, който е наясно, че “богът на този свят” използва поданиците си по начини, за които те, както и феновете им, са духовно слепи.

 

Фен заради вокалиста?

Горко на Христовата църква ако Дейвид Ковърдейл е модел за подражание за мъжете и изкушение за женските очи.

 

Фен заради сексуалната тема?

Моето лично свидетелство е, че сладострастието е един от враговете на новородения християнин и може да е наследство от поклонението към Бялата змия. В интервюто си за “Шоуто на Слави” през 2003г. Ковърдейл заяви: “Кръстих групата на пениса си.”

 

Вярност към групата

Авторитетът на “рок-динозаври” като Deep Purple, Uriah Heep, Black Sabbath и  Led Zeppelin пада пред Божия авторитет. Не можем въпреки погрешната им житейска философия и сатанинските им послания да продължим да смятаме музиката им за културно богатство или сладък спомен от младостта.

 

“Уау! Как досега не съм чул този куплет?!” 

Точно така се чувствах когато, месец след като унищожих дисковете си с метъл и рок, чух по радиото “Child of Babylon”:

Aз съм дете на Вавилон,

Господи, смили се над този своенравен син...

...

А в съдния ден

знам какво ще се случи.

Готов съм да се срещна със Създателя си

и не се надявам на милост.

Ще се изправя сам

и ще си платя

за всичко, което съм сторил,

защото няма ангел-пазител

за едно дете на Вавилон.

(от албума “Come an’get it”, 1981г.)

 

В “Love man” “лирическият герой” разказва, че 16 години е гледал как момиченцето расте и сега желае да му разкаже са птичките и пчеличките. В кулминацията на песента ненадейно изниква следната история:

Приближи се още малко

и нека ти разкажа как добрият Господ с мъдростта си

те създаде такава и те сложи тук.

Той си поигра на една игричка,

която се казваше “Ябълка и Змия”;

когато жената отхапа сладко за първи път,

Змията не сгреши.

Змията беше любовчийка...

йе йе йе...и аз съм любовчия...

“Горко на онзи човек, чрез когото съблазънта идва”, казва Христос. Не разбира ли вокалистът първородния грях? Звучи сякаш разбира и дори се идентифицира със змията.

 

През 1982 г. в песента “Saints аn’Sinners” божието слово за греха и наказанието се използва по обидно прaзен и безсмислен начин.

Пригответе се за съдния ден

и за последната завеса.

Не лъжете пред съда

защото добрият Господ знае, че всички сте...

 

Светци и грешници, свещеници и крадци

 

Мойсей стоеше на брега на Червено море

 и записа закона.

Той каза: “Не идвайте да чукате на бисерните порти (вж. Откр. 21:21)

ако цял живот сте търсили само доброто прекарване.”

 

За това, което сега ще получим

Нека Господ ни направи искрено благодарни... (молитва преди ядене?)

 

Изправям се виновен за хиляда престъпления

и все още се изкушавам.

Покажете ми мъж, който не го прави с жена си,

а аз ще ви покажа един, който ще го направи...

Подобен е случаят с внушителната “Judgement day” (1989, “Slip of the Tongue”). Песента разказва за деня на страшния съд, когато всяка сълза ще бъде избърсана и само любовта ще осветява пътя. За деня, в който нещастие вече не съществува, а “духът ти най-сетне е свободен да полети”. Оказва се обаче, че всичко в този страшен ден е под контрола на “лирическия герой”:

Когато чуеш гръм

в най-тъмната ти нощ

аз ще бъда там да те прегърна

когато мълнията удари.

 

Кой те обича? Кой се нуждае от теб?

Аз те обичам, аз се нуждая от теб...

Моята любов може да отвори всяка врата.

       Съдният ден няма да е толкова романтичен, а Господ ще е главния герой. Кой може да избяга от гнева Му?

 

Можем да се уверим в напълно обърканите религиозни понятия на Ковърдейл като чуем “River Song” от албума му “Into the Light”:

Роден съм при реката

и отгледан край морето.

Кръстиха ме в кална вода

за да удавят дявола в мен.

...

Ще следвам потока

до Обещаната земя...

...

Там ме чака Свети Йоан

за да ме измие от греховете ми.

Свети Кристофър, моли се за мен

защото тръгвам на път...

 

В текстовете на Ковърдейл се долавят грешни вярвания:

1.Няма нищо страшно ако похуля Бога, нали има чистилище;

2.Мога да платя за спасението си;

3.Мога сам да се спася;

4.Светата Дева и светиите се молят за мен.

Едновременно с това си личи гордост с греха дотолкова, че да се наречеш “дете на Вавилон”.

Моля, присъединете се към мен в молитва за Дейвид Ковърдейл и музикантите около него, защото такива заявления ги отдалечават от покаянието.

 

Горните примери доказаха, че богохулството не е рядка и случайна тема в музиката на Whitesnake и на техния вокалист. Последният най-малко има нужда от коментар. Това е “Блус за опрощението” от албума “Coverdale/Page”:

Благослови ме, Отче, защото съм грешил –

разбивал съм сърца, напивал съм се с джин

и все още копнея за сладки млади “неща”.

В деня на раждането ми, камбани звъннали във Вавилон

и все така не мога да различа правилното от грешното,

независимо какво казва ”Добрата Книга”.

 

Свята Майко, запази си сълзите,

ти си плакала за мен хиляда години,

а сега аз не мога да спра да плача.

Дойде ли зората на съдния ден,

ще падна на колене и ще се моля:

Свети Петре, не ме отпращай!

 

 

Лора Добрева

Free Web Hosting