Филмът “Исус”

 

Затова, принасяйте плодове, достойни за покаяние; и не мислете да казвате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тези камъни да въздигне чада на Авраам.

Божият народ дотолкова се е възгордял, че вече не се грижи за бедните, сираците и вдовиците. Чада на Авраам? Бог ще мине и без нас.

 

И тъй Изкусителят дойде и Му каза: Ако си Божий Син заповядай на тези камъни да станат хлябове.

Изкусителят ни предложи да си направим храна от това, което не се яде и ние приехме. Сега се храним с теология и със спектакли в църковните си сгради.

 

Когато излизаше от храма един от учениците Му каза: Учителю, виж какви камъни и какви здания! А Исус му рече: Виждаш ли тия големи здания! Няма да остане тук камък на камък, който да не се срине.

Вижте какви здания имаме! След някое десетилетие ще си построим кристална катедрала, както в Щатите. Това ще бъде знак за нашия просперитет, постигната мечта… Вижте какви филми и какви рекламни кампании правим за тях! После ще отчетем броя на приелите Исус в резултат от гледането на филма и кворумът в църквите ще се увеличи.

 

И има ли между вас човек, който, ако синът му поиска хляб, ще му даде камък? Или ако поиска риба, ще му даде змия?

Хората навън имат нужда от Исус, живия Бог, Хляба от небето, а ние им даваме дългокос красавец. Подаваме им идолите на сърцата си, за да вярват в тях. Той застава и, научен от езичниците, изобретателите на театъра, се прави на Христос. Не лъже ли като казва: “Аз съм”?

 

А който съблазни едно от тия скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък за врата му и да бъде хвърлен в морето.

За тези малките и скромните има специална версия на филма “Исус”. Понеже родителите им и християните около тях не живеят като Него, дългокосият чичко в бялата дреха ще си остане филмов герой. Ще израснат с вярата, че Бог съществува само на филм. Те не са глупави и няма нужда да им се проповядва с филми. Разбират разликата между действителността и киното.

 

Вие сте нашето писмо, написано на сърцата ни, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът – на сърцето. Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христос.

Духът на живия Бог съпровождаше плахото проповядване на Павел с чудеса и знамения. Затова той не си измисляше нови начини за благовестване. Духът на живия Бог ужилваше хората в сърцата и водеше до покаяние. Какво се опитваме да направим с филмите по библията освен да ги забавляваме? Църква, погледни се! Къде са твоите пророци, апостоли, учители? Колко често се проявява Божият Дух в събранията ти?

 

Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.  

Днес камъните вършат работата на благовестието.

Днес филмите проповядват Исус.

 

Лора Добрева