Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

73. Смъртта на приятел

 

Някога имах приятел, който ми помогна когато бях безсилна. Спаси живота ми. Обичах го много, но ме напусна твърде рано. Убиха го по жесток начин. Отвлякоха го, мъчиха го, унижиха го, съблякоха го и го оставиха да умре пред голяма тълпа.

По-късно същите хора решиха, че го обичат и ценят. Обявиха го за велик учител и мъченик и направиха филми за него. Последният филм преди няколко години показа последните часове от живота му – всеки удар на камшика, всеки юмрук, всяка синина, всяка рана.

Хората започнаха да ме питат дали съм го гледала.

Обичам приятеля си; как е възможно да ми харесва да го гледам как умира отново и отново? Колко пъти трябва да бъде унижен пред тълпите? Онзи път не беше ли достатъчен? Не беше ли достатъчно болезнен за всички, които го обичаха?

Тези, които го убиха, не го познаваха. Тези, на които им харесаха филмите, също не го познават, въпреки че седят във фенклубовете му всяка седмица и пеят песни за него. Аз го познавам. Не искам да гледам как пробиват ръцете, които са ме прегръщали и краката, които го доведоха при мен. Не мога да седя и да наблюдавам болката на лицето му, защото всичко, което искам да видя там, е радост. Зная, че баща му се чувства по същия начин.

Зная, че е само филм.

Зная, че той е жив.

Зная, че мога да избера да не гледам филмите.

Зная, че щом не ми харесват, трябва да си мълча.

Но имам надежда за теб, читателю. Ако го познаваш като мен, ако някога си бил с него, ще се съгласиш да погледнеш на това като приятел. Като майка: “Тогава Симеон ги благослови и каза на Мария: “Това дете ще бъде причина за падането и въздигането на много хора в Израел и знамение, което ще бъде отхвърлено. Мисли, скътани дълбоко в сърцата на хората, ще излязат наяве, а твоята душа ще бъде като пронизана с меч.” (Лука 2:34,35) Мария не би искала същият меч да я прониже втори път.

Моят приятел никога не е искал хората да му съчувстват. Да го гледаш да умира отново и отново не е проява на състрадание, а на садизъм и мазохизъм.

 

Лора Добрева

Юни 2008