Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Свободна воля или Калвинизъм?


Бог създава човека. По свой образ и подобие. Създава нещо ДОБРО (съвършено). Защо е добро? Защото прилича на Бога – чисто, непорочно, функциониращо съвършено – в дух, душа и тяло. И има свободна воля – също като Твореца си. Няма лоши помисли, няма болести, няма грях. Както казва Йоан Златоуст относно стиха „Богове сте вие. Всички сте синове на Всевишния“ (Псалм 82:6): Бог е Бог по своята същност, а ние сме богове (наречени богове от самия Него) по ПОДОБИЕ!

Животните са създадени от Бога - живи души, които обаче нямат свободна воля. Те не са Образ и подобие на Твореца, както свидетелства и Писанието, не са предназначени да избират сами. Което означава, че за да си Божи образ и подобие, най-малкото, което трябва безусловно да имаш, е свободна воля! Бог има свободна воля, но няма какво да избира с нея, защото Той Сам е възможния избор; Той самият е Истината, Живота, Пътя, Съвършенството, Чистотата, Праведността, Справедливостта и всичко останало, което иска да бъдем и ние като Негов образ. Със свободната си воля Той избира да сътвори световете, земята, слънцето, да ни подари Живота, да създаде ангелите, растенията, животните, като израз на своето всемогъщество и слава, както и да спаси човечеството от греха и ада заради своята любов и справедливост. Човекът обаче, тъй като е творение, а не Творец, за да си остане до край Божи образ и подобие („богове сте вие“), е необходимо доброволно, осъзнато, с голямо желание и любов към Създателя си да приеме и да живее в Божия образ и подобие, според който е създаден. Удивително е, но е факт – единственото, което безусловно е на лице в него през целия му земен живот е свободната воля, с която е създаден! Той не може да избере дали да я приеме или да я отхвърли, защото, за да направи това, трябва да има свободна воля!!! А след като веднъж я има като част от Божия образ и подобие, няма вече как да я отхвърли. Затова тя винаги е в неговата същност – независимо дали този човек е Адам преди грехопадението или след грехопадението.

И така, човекът е образ и подобие на Бога. За да остане в това състояние и този образ да стане негова неизменна същност, той трябва да избере това. Ако не го избере, означава, че е избрал нещо друго. Всъщност, означава, че е избрал нещо, което не е от Бога, което го води към гибел и смърт, защото не е било предопределено за него. Затова то не е добро, а зло; зло е, защото този избор го кара да иска да се изравни с Бога - затова изборът му се превръща в бунт към Твореца – защото извън Бога няма живот, а единствено смърт: „Аз съм пътя и истината, и живота“. Не е възможно никой да стане равен с Бога; дори и да приеме съзнателно Божия образ, той си остава творение, а не се превръща в Творец. Приемайки този образ ние не ставаме творци, не създаваме вселени, хора, растения, слънца. Ние оставаме създадени по Божи образ ползватели на сътвореното! Доказателство за това намираме и в ангелите, които за разлика от нас са имали право само на еднократен избор. Тези, които са избрали да останат при Него и да приемат само това, което Той им дава и нищо повече, не са станали равни с Него, а са Негови слуги и хвалители в небесата.

Как тогава привърженици на някакви учения (например калвинизъм), които уж се основават на истините от Библията, си позволяват да твърдят, че Бог не иска някои от нещата, които Сам казва, че иска? Как си позволяват да поучават и да твърдят, че когато Писанието говори за предопределението, Бог, независимо от това какво казва (Езекиил 33:11) „Речи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, не благоволя в смъртта на нечестивия, но да се върне нечестивият от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да умрете, доме Израилев? “, всъщност е направил предварително (и едва ли не нарочно!) някои хора така, че или да нямат свободна воля, или да имат, но дори и да искат да се покаят, покаянието им да не бъде прието никога? Тоест, Той просто ги е обрекъл да бъдат в ада, поради собственото си желание, с което е действал, когато ги е създал.

Ако човек още при създаването си не е имал свободна воля, как Адам е могъл да избира и като следствие от това да извърши грях? Ако Бог дава свободна воля само на този, когото специално и нарочно е създал за спасение и то едва в момента на покаянието му и новорождението (а не преди това), как Адам е съгрешил без да има свободна воля, тоест, без да може да избира?

Ето до какво водят подобни плътски доктрини, уж основани на Истината от Писанията:

„Мигел Серветус е бил смятан за еретик от Жан Калвин най-вече заради това, че не е бил съгласен деца и бебета да бъдат кръщавани и затова, че критикувал „Институти на Християнската религия“, книгата на Калвин. Според „Църковна история“ на Милър, Калвин казал: „Ако Серветус дойде в Женева, доколкото зависи от моето влияние, няма да си тръгне жив.“ И Серветус дошъл. Калвин го забелязал и предал на Магистратите на града. Подал 39 обвинения срещу него на процеса. Магистратите осъдили Серветус на смърт чрез изгаряне на клада. Тогава Калвин „помолил за милост“, т.е. поискал обезглавяване (държавно наказание) вместо изгаряне (наказание за еретизъм). Не го послушали и изпълнили присъдата си. През 1561 година Калвин написал до маркиз Пае, управляващ кралски дворец при краля на Навара:

„Почест, слава и богатства ще бъдат награда за Вашите мъки; но преди всичко отървете страната от тези негодници, които подтикват хората към бунт срещу нас. Тези чудовища трябва да бъдат изтребени, както аз ликвидирах Мигел Серветус, испанеца.“ (От статията „Трима мъже и калвинизма“ от Сидни Хънтър).

Каква християнска любов струи от тези думи! Пример за това как християните трябва да обръщат и другата си буза!


Юлия Борисова, Януари 2011г.