Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Кой е най-скучния човек живял на земята?


Сигурно никой няма да отгатне, ако не кажа направо името му. Бих искала обаче да го опиша доколкото мога – някой може и да се сети как се казва.

„Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал; и, както човек, от когото отвръщат хората лице, презрян бе, и за нищо Го не счетохме. Той наистина понесе печалта ни, и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога, и наскърбен." (Исая 53:3,4). „Той беше угнетяван, но смири Себе Си, и не отвори устата Си; както агне водено на клане, И както овца, която пред стригачите си не издава глас, така Той не отвори устата Си.“ (Исая 53:7).

Той правеше всичко необходимо, за да покаже на хората, които залюби силно още докато живееха потънали напълно в греховете си, че има спасение за тях и това спасение е Самият Той. „Аз съм Пътя, Истината и Живота“; „Аз и Отец сме едно“.

Живееше бедно както повече от сънародниците си, смирено като низшите духом слуги, обичаше и благославяше тези, които го хулеха, изцеляваше ги и благовестваше за Божието царство. Ядеше и пиеше с бирници, проститутки и фарисеи на трапезите им, СТАНА ВСИЧКО ЗА ВСИЧКИ, само за да придобие хора за царството, но не участваше в греховете им.

„Те приличат на деца, седящи на пазаря, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не плакахте. Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има. Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците. Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада." (Лука 7: 32-35); „Защото, при все че съм свободен от всичките човеци, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината. На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, станах като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон. На тия, които нямат закон, станах като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон. На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина" (1 Коринтяни 9:19-22).

Защо тогава светът не Го обикна? Защо и сега болшинството от хората наричащи себе си християни, тоест, Негови последователи и ученици, също не Го обичат - с уста се приближават към Него, а с живота си Го опозоряват? Защо отпадат от Неговата простота и търсят сложни, човешки, бесовски философии, за да изопачат Библейските слова, живота и същността на човека, в Когото се изяви пълнотата на Бог Отец? Защото вместо да убиваме плътта и да живеем по Дух, ние предпочитаме не Исус, а отразената върху нас Негова слава. Предпочитаме не да бъдем Негови роби, а Негови фенове. Почти всички, които се наричат новородени, Негови, християни казват: „О, Исус ли? Той е моя Господ, аз го познавам, чел съм думите Му, знам за живота Му, ходил съм по стъпките Му в Ерусалим; Той е мой спасител, мой приятел...“ - все едно е някоя „звезда“ - известен певец, актьор, президент. И в поведението им не личи нищо друго освен това, че са страшно значими, само защото мислят, че като кажат че Го познават, ще се издигнат в нечии очи. А животът им свидетелства за това, че са деца на дявола.

„Аз говоря това, което съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща.Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите. А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил. Вие вършите делата на баща си. Те Му рекоха: Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога. Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати. Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение. Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща" (Йоан 8:38-44).

Хората, които и днес попадат в графата „фенове“ на Исус и обичат да се хвалят с това, а не със самия Него, ако бяха живели по време на разпъването му, щяха да са между палачите Му. Те обаче казват: „Ако бяхме живи тогава, нямаше да участваме в убийството Му.“ Кой казва това? Точно тези, които не само втори път Го разпъват в себе с и Го опозоряват, а всеки ден отново и отново вършат това.

„Горко вам фарисеи! Защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите. Горко вам! Защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по тях, не знаят. И един от законниците в отговор Му рече: Учителю, като казваш това, и нас кориш. А Той каза: ...Защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиха. И тъй, вие свидетелствувате за делата на бащите си и се съгласявате с тях; защото те ги избиха, а вие им градите гробниците. Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли и едни от тях ще убият и изгонят; за да се изиска от това поколение кръвта на всичките пророци, която е проливана от създаването на света“ (Лука 11:43-50).

За такива хора е „скучно“ нещо да се признаят за най-големи грешници, да се оставят да бъдат „ужилени“, да се смирят като „смазана тръстика“ и „замъждял фитил“ и тихомълком да направят това, което Бог иска от тях в отговор на въпроса им: „Какво да сторим братя?

„И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че тогова Исуса, когото вие разпнахте, него Бог е направил и Господ и Помазаник. Като чуха това, те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петър и на другите апостоли: Какво да сторим братя? А Петър им рече: ПОКАЙТЕ се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за ПРОЩЕНИЕ НА ГРЕХОВЕТЕ ВИ; и ще приемете тоя дар, Светия Дух.“ (Деяния 2:36-38); „А като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идеха да се кръстят от него, рече им: Рожби ехидни! Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв? Затова, принасяйте ПЛОДОВЕ ДОСТОЙНИ ЗА ПОКАЯНИЕ“ (Матей 3:7,8).

Да, „скучно“ нещо е да се разпъваш с Христос, да убиваш егото си, алчността си за слава, удоволствия, пари, власт. Да не говорим и за това, колко е неприятно и унизително! Но нали в това е смисълът – колкото и да е унизително за грешната природа, колкото и да я боли, да я унищожим с Божия помощ, за да продължим с радост и нови ум и душа по стъпките на Исус!

За кои „стъпки“ става въпрос обаче? За кой път, в който да вървим?

Единственият библейски отговор е: Да вървим в „стъпките“ на това, което Исус учеше, учи ни и сега, ще учи и бъдещите поколения, които ще повярват в Него. Да вървим в Самия Исус, защото Той е „ПЪТЯ, ИСТИНАТА И ЖИВОТА.“ Ходейки по пътя към Голгота, посещавайки гроба на нашия Господ, завръщайки се от там в родината си като „хаджии“(???), няма да получим нищо друго освен „благородната“ завист на тези, които нямат възможност да направят същото. Няма да намерим ИСТИНАТА, няма да придобием ЖИВОТА, ходейки по ръкотворните пътеки, по които Исус е вървял към мястото на физическото си разпъване на Голгота.

То е същото като да разпъваш тялото си на кръст по време на измислени празници, да бъдеш понесен от тълпите празнуващи в техните опозоряващи Господа публични шествия и да те види целия свят! Това ти носи прослава само от хора - не прославя Исус, а ГРЕХА! Това, което прославя нашия Господ е, когато с кървящо сърце, с кървяща душа, разпъваш греха в себе си, разпъваш и умъртвяваш същността си на грешник, която умирайки, ще освободи място за Святия Дух и за праведността на Исус. Колко е „скучно“ да се стремиш към Исус и колко е интересно да вървиш по пътеките на „религиозния туризъм“ на дявола!!!

Оказва се, че наистина е по-добре за нас да сме фенове на Исус, а не Негови роби, които също ще могат и трябва да страдат като Него, но вече невинни. Защо? Защото, когато си „фен“, си запазваш възможността да мразиш „любимеца“ си, да имаш и други врагове, които да мразиш. А Исус не мразеше никого. Той дойде да умре и за тези, които Го убиха и които никога нямаше да Го обикнат; и не само умря и за тях, но и не ги намрази. Той просто „забрани“ омразата, изтри я от спектъра на човешките чувства!

Хора, забелязвате ли колко ще бъде „скучен“ вашия свят без омраза, лицемерие, лъжа, похот, слава, алчност? Но това е светът на вашия Творец, Когото казвате, че обичате и следвате! Как сега за вас е скучно (и трудно) всичко (освен материалните облаги), което Той ви дава, а после, във вечността ще искате да живеете с Него? Нима не сте научени от словото Му, че за всичко това има цена, която и ние ще трябва да платим, независимо, че Христос плати целия необходим и удовлетворяващ Бога откуп за нас? А цената е пълното ни само-отричане, уподобяването ни с Нашия Господ и Спасител и живот отдаден на Него, а не на плътта.

Нека Бог ни благослови с това, което е истински необходимо за нас, а не с това, което искаме, но не е по Неговата воля! Нека бъдем като Лазар, а не като богаташа, който взе всичко още в този живот. „Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.“ (Лука 16:25,26).


Юлия Борисова, февруари 2011