Притчи 1:18
И тия поставят засада против своята си кръв, причакват собствения си живот.
Битие 9:3-5
Всичко живо, що се движи, ще ви бъде за храна; давам ви всичко, също както дадох зелената трева. Месо обаче с живота му, то ест, с кръвта му, да не ядете. А вашата кръв, КРЪВТА НА ЖИВОТА ВИ, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! от брата на всеки човек, ще изискам ЖИВОТА НА ЧОВЕКА.
Левит 7:26
И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, било от птица или от животно.
Левит 17:11
Защото ЖИВОТЪТ НА ТЯЛОТО Е В КРЪВТА, която Аз ви дадох да правите УМИЛОСТИВЕНИЕ на олтара за душите си; защото КРЪВТА е, която, по силата на ЖИВОТА, който е в нея, прави УМИЛОСТИВЕНИЕ.
От тези стихове (и от много други) разбираме, че животът на всяка жива душа е в кръвта. Затова, преди да се пролее кръвта на съвършената жертва – Исус, Бог е забранил да се яде кръвта на животните. Да ядеш кръв е означавало не да принесеш животно в жертва, а просто да извършиш убийство!!! Може да изядеш всяко животно, което убиеш, но кръвта му трябва да излееш на земята; не трябва да „ядеш“ живота му! Бог дори казва, че всяка храна, която не е от жертвено животно, е като хляба, който ядат жалеещи и който ги осквернява! (Осия 9:4). Когато принасяш жертва в скинията, я посвещаваш на вечно живия Бог; а като ядеш хляб когато жалееш (скърбиш за мъртвец и го почиташ), ти принасяш храна на бесовете.
Когато се връщаме в света (Левит 17: „Всеки човек от Израилевия дом, който ЗАКОЛИ говедо, агне, или коза в стана, или който заколи ВЪН ОТ СТАНА, БЕЗ ДА ГО Е ПРИВЕЛ до входа на шатъра за срещане, за да го принесе Господу ПРЕД ГОСПОДНАТА СКИНИЯ, той ще се счете ВИНОВЕН ЗА КРЪВ“), ние не живеем живота, който ни е подарен чрез святата пред Бога жертва на Исус, а „изяждаме“ този живот, убиваме го вътре в себе си, тоест, умираме и сме близо да изгаряне; така ядем от Него и пием от кръвта Му като убийци, като хора разчитащи на Него единствено в тоя живот, а не като изкупени чрез жертвата Му грешници. С връщането си в света казваме, че Исус не е възкръснал, а е умрял напразно; надеждата ни е напразна и още сме в греховете си! „Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен; и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра. При това, ние се намираме и лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не се възкресяват; защото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен; и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си. Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали. Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление" (1 Коринтяни 13:15-19).
Затова Бог ни предупреждава какво тежко престъпление извършваме, ако се наричаме християни, а потъпкваме Божия Син, считайки за „ПРОСТО НЕЩО ПРОЛЯТАТА ПРИ ЗАВЕТА КРЪВ“ (тоест, дарения ни по милост вечен ЖИВОТ) и оскърбявайки Духа на благодатта. Затова ни е предупредил, че всяка хула ще се прости, но не и хулата срещу Святия Дух! А кога хулим Святия Дух? Ето кога:
Осия 9:1-4
Не се радвай, Израилю, до възторг, като племената; Защото ТИ БЛУДСТВА И СЕ ОТКЛОНИ ОТ СВОЯ БОГ; Ти обикна блуднически заплати във всяко житно гумно. Гумното и линът няма да ги нахранят, И мъстът ще изчезне за тях. НЯМА ДА ЖИВЕЯТ В ГОСПОДНАТА ЗЕМЯ; Но ЕФРЕМ ЩЕ СЕ ВЪРНЕ В ЕГИПЕТ И ЩЕ ЯДАТ НЕЧИСТИ ЯСТИЯ В АСИРИЯ. Няма да принасят Господу възлияния от вино, Нито ще Му бъдат угодни жертвите им, Но ще им се считат като хляба що ядат ЖАЛЕЕЩИ, От който всички, които го ядат се ОСКВЕРНЯВАТ; Защото хлябът им ще бъде за тяхна прехрана, А НЯМА ДА ВЛЕЗЕ В ДОМА ГОСПОДЕН.
Левит 17:1-7
Господ говори още на Моисея, казвайки: Говори на Аарона и на синовете му и на всичките израилтяни, като им кажеш: Ето какво заповяда Господ, като рече: Всеки човек от Израилевия дом, който ЗАКОЛИ говедо, агне, или коза в стана, или който заколи ВЪН ОТ СТАНА, БЕЗ ДА ГО Е ПРИВЕЛ до входа на шатъра за срещане, за да го принесе Господу ПРЕД ГОСПОДНАТА СКИНИЯ, той ще се счете ВИНОВЕН ЗА КРЪВ; кръв е пролял; тоя човек ще се изтреби изсред людете си; с цел израилтяните да довеждат жертвите, които колят на полето и да ги принасят Господу до входа на шатъра за срещане, при свещеника, та да ги колят за ПРИМИРИТЕЛНИ ЖЕРТВИ Господу. И свещеникът да поръси с кръвта Господния олтар при входа на шатъра за срещане и да изгори тлъстината за благоухание Господу. Да не принасят вече жертвите си НА БЕСОВЕТЕ, след като те блудствуват; това да им бъде вечен закон във всичките им поколения.
Евреи 10:28,29
Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели; тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за ПРОСТО НЕЩО ПРОЛЯТАТА ПРИ ЗАВЕТА КРЪВ, с която е осветен, и е ОСКЪРБИЛ Духа на благодатта?
Евреи 6:4-8
Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, А СА ОТПАДНАЛИ, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, ДОКАТО РАЗПЪВАТ ВТОРИ ПЪТ В СЕБЕ СИ БОЖИЯ СИН И ГО ОПОЗОРЯВАТ. Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога; но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.
Ако забелязвате, първите два цитата са от Стария завет, а другите два – от Новия. Обаче означават едно и също: Които се върнат в Египет и ядат нечисти ястия в Асирия, отпадат „докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват“. Когато се върнеш в света – Египет и Асирия - (ЗАЩОТО ЗЕМЯТА, КОЯТО СЕ Е ПОИЛА ОТ ДЪЖДА, ЩО ПАДА ЧЕСТО НА НЕЯ И КОЯТО РАЖДА ТРЕВА ПОЛЕЗНА НА ТИЯ, ЗА КОИТО СЕ И ОБРАБОТВА, ПОЛУЧАВА БЛАГОВОЛЕНИЕ ОТ БОГА; НО АКО РАЖДА ТРЪНИ И РЕПЕИ, ОТХВЪРЛЯ СЕ; ТЯ СКОРО ЩЕ СЕ ПРОКЪЛНЕ И СЕТНИНАТА Й Е ДА СЕ ИЗГОРИ), за тебе жертвата на Исус се превръща в обикновено убийство, каквото е и жертването на животни извън стана, далече от входа на шатъра за срещане. Господ приема такива жертви като принесени на идоли, НА БЕСОВЕ (Левит 17:7). Разпъваш за втори път Исус в себе си, но Го опозоряваш и не можеш вече да бъдеш обновен и доведен до покаяние, защото ти просто Го убиваш; а простото убийство не е жертва пред Бога, която може да те спаси, а е поклонение пред бесове!
1 Коринтяни 11:26-30
Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тази] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато дойде Той. Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа. Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата; защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си. По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.
Езекиил 24:12-17
Уморил се е от трудовете си, но пак многото му ръжда не се очиства из него; ръждата му даже в огъня не се очиства. Понеже АЗ ТЕ ЧИСТЕХ, А ТИ НЕ СЕ ОЧИСТИ, затова, поради гнусния ти разврат няма вече да се очистиш от нечистотата си докато не уталожа върху тебе яростта Си. Аз, Господ, го изговорих; това ще се сбъдне и ще го извърша; няма да отстъпя, няма да пощадя и няма да се разкая; според постъпките ти и според делата ти ще те съдят, казва Господ Иеова. При това Господното слово дойде към мене и рече: Сине човешки, ето, Аз с един удар ще отнема от тебе желанието на очите ти; а ти да не жалееш или плачеш, нито да потекат сълзите ти. Въздишай, но не с глас, да не жалееш за мъртви; завий гъжвата на главата си, и обуй обущата на нозете си; да не покриеш устните си, НИТО ДА ЯДЕШ ХЛЯБА НА ЖАЛЕЕЩИ ЧОВЕЦИ.
1 Летописи 11:16-19
Когато Давид беше в канарата, а филистимският гарнизон бе в това време във Витлеем, Давид пожела и рече: "Кой би ми дал да пия вода от витлеемския кладенец, който е при портата?". Тези трима пробиха филистимския стан, наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, взеха и донесоха на Давида. Но Давид отказа да я пие, а я възля на Господа, като рече: "Да ми не даде моят Бог да сторя това! Да пия ли кръвта на тия мъже, които туриха живота си в опасност?" С опасност за живота си я донесоха, затова той отказа да я пие. Това сториха тия трима силни мъже.
Давид не сметна за просто нещо риска, който тримата мъже бяха поели заради него. Той знаеше, че човешкият живот може да се пожертва само на Бога. Отказа да се възползва от жертвата им, защото знаеше, че ако се възползва, щеше да обиди Бога, както Го обиждат тези, които пият кръвта на жертвите.
Дано не продължаваме всеки ден да убиваме Исус вътре в себе си, живеейки по плът, усъвършенствайки се в плътта, а да живеем по дух, като новородени от Духа, чрез посятото в нас семе: „Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш пребъдва в него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога" (1 Йоан 3:9). Нека продължим да разсъждаваме върху всички тези стихове и Бог да ни открива все повече от истината скрита в тях заради всички, които я търсят!
Йоан 6:53-56
Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие. Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.
Ние можем да се „храним“ с плътта на Исус и да „пием“ кръвта Му, тоест, да се храним с учението Му и да имаме Неговия живот и Дух в себе си. Но не можем да „изяждаме“, да унищожаваме живота, който ни дава, като се връщаме в света и разчитаме на Исус само в този живот (на този свят). Животът му трябва да се „излива“ в пръстта (в нас, защото сме направени от пръстта) и да го живеем – тук и сега, а също и във вечността. Ако не го „изливаме“ (живеем), ние всъщност го „изяждаме“ (убиваме, унищожаваме). Кръвта/Животът принадлежи единствено на Бог и само Той може да отнеме/унищожи вечния живот, който ни е дарил и да прати душата ни в ада!
Амин.
Януари, 2011 година
Юлия Борисова, Лора Добрева