Всички ереси се свеждат до едно-единствено нещо - проповядване на "друг Исус". Едните го проповядват направо - харизматици, петдесятни, други - прикрито - калвинисти, съботяни. Тертулиан цитира една "светска" мъдрост: отровата (за да не бъде усетена и разпозната) се слага в изискано питие. Разбира се, когато сме сигурни, че човекът вече е толкова глупав и заблуден, ние му подаваме направо чаша с отрова! Това е единствената разлика между "различните" ереси! Нека си дадем сметка, че всъщност няма различни ереси. Дори Павел казва, обобщавайки всички лъжеучения, проповядвани от всякакви лъжеучители: "Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос." (1 Коринтяни 3:11); затова Божието слово не ни говори за много и различни духове, противопоставящи се на Исус, а само за един - този на антихрист, живеещ в много лъжепророци и лъжеучители, в продължение на повече от 2 хилядолетия (дори и преди това, защото сатана е основен носител на този дух). Затова Божието словото говори за един Антихрист в края на времената преди да се върне Христос и Божият съд да се стовари с пълна сила и за последен път върху цялото човечество, земя и вселена!
"Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва от небето друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет" (Галатяни 1:8).
Затова има ЕДНО истинско и ЕДНО лъжливо учение. Различността и разнообразието на лъжливите учения не идва от различната им същност (а тя е "друг Исус"), а от човешките измислици, с които проформа сме "облекли" лъжата, за да може да се заблудят повече хора - едни веднага, други - по-късно, трети - още по-късно... Всичко според степента на първоначалното ни знание, което се основава или на скалата Исус, или на деноминационни, човешки учения, които винаги се отклоняват все по-далеч от скалата.
Ако човек е градил върху Исус (и то по-продължително време), наистина ще му трябва изискано питие с отрова - тоест, някой да "сипва" по-дълго време отровата капка по капка в основата, която е положил, за да я подкопае и срине, и той да се откаже от нея. Ако обаче по начало е градил върху грешна (деноминационна основа, въведена с името на Исус от хора не живеещи в Духа), то може да му се поднесе направо чаша с отрова.
"Пиша ви не защото не знаете истината, но защото я знаете и разбирате, че никаква лъжа не е от истината." ( Йоан 2:21).
Нека да дам някои примери. Едни деноминационни "водачи" изобличават други - например южни баптисти срещу петдесятни и харизматици. Първите проповядват срещу "евангелието на просперитета". Чудесно! Това е друг Исус!!!
Първите обаче открито казват, че освен Христови са и Калвинови - тоест, веднъж спасени, завинаги спасени. Какво означава това? Означава, че ако наистина повярваш в това, малко по малко ще спреш не само да се освещаваш по свое желание и от любов към Бога, а и изцяло ще се откажеш от освещението като от необходимост в живота си. Обаче Бог казва: "Бъдете святи, защото аз съм свят." Такива хора си казват:" Ето, аз съм новороден, предузнат и избран от Бога. Нищо не може да ме върне назад и да умра отново духовно, отпадайки от Царството. Живея в грях вече десетилетия (Пайпър), но се разкайвам постоянно - значи Бог ще ме вземе при себе си и ще гледам лицето му през вечността". И как ще стане това, без да сме се разпънали с Христос, съгрешавайки често, а не само епизодично, за да се покаем и Бог да ни прости заради Христовата праведност? Нима не чуваме Йоан? "Дечица мои това пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исус Христос праведния... и светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва до века... Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца". (1 Йоан 2:1,15,17); "Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш пребъдва в него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога." (1 Йоан 3:9).
А нима сме забравили това?
"Заръчвам ти пред Бога и пред Христа Исуса, Който ще съди живите и мъртвите, и пред вид на явлението Му и царуването му: проповядвай словото, настоявай на време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай, с голямо търпение и непрестанно поучаване. Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти, и, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните. Но ти бъди разбран във всичко, понеси страдание, извърши делото на благовестител, изпълнявай службата си. Защото аз вече ставам принос, и времето на отиването ми настава. Аз се подвизах в доброто войнствуване, попрището свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление." (2 Тимотей 4:1-8).
Нима Павел казва: Веднъж спасен, завинаги спасен? Или: Често съгрешавах, но Бог ще ме приеме. Не. Той казва: „Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти, и, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните.“ Ако не устояваме, а ходим по страстите си, един ден ще се отвърнем от здравото учение и дори започнали в духа, ще поискаме да се „усъвършенстваме“ в плът. В нашия случай обаче дори не става въпрос за еврейското усъвършенстване в плът (т.е със собствени сили, без да обичаме истински нашия Господ), което се основава върху спазването на Закона от Бога, който все пак е духовен закон. Става въпрос за неща от света – здраве, християнски бизнес, материално богатство, най-добрата заплата, най-добрата работа, защото сме Божи деца, многократни женитби и разводи и какво ли още не! Ето как от ерес като: „Бог е три личности в една личност (???)“ се стига до твърдението: „Бог е деветоединен (???) - Бог Отец има собствена душа и собствено духовно тяло, Исус Христос има собствен дух, тяло и душа, различни от тези на Святия Дух и Отец; Святият Дух има тяло и душа , различни от тези на Отец и Христос“ (виж Бени Хин).
Така стоят нещата и с калвинисти, и с харизматици, и с всички други, претендиращи за здраво учение, а проповядващи друг Исус. Една и съща ерес, веднъж поднесена направо като отрова, друг път – като отрова, разтворена в изисканото питие – Исус Христос, Пътя, Истината и Живота.
Юлия Борисова, Лора Добрева, февруари 2011