Вдъхновено от проповедта на Артър Кац „И го разпънаха на кръста”
http://www.vbox7.com/play:bfc40004
http://penser.bible.over-blog.com/pages/_-3149741.html
Тази вечер бях на bibliata.tv и пуснах видео с проповед от една българска църква. Понеже проповедникът не казваше нищо съществено, се загледах в кръста на стената зад него. Двете кафяви греди бяха украсени с цветя и тънки воали. Невероятна гледка, която доказва, че протестантските църкви са просто реформирани католически църкви. Защо това средство за екзекуция беше украсено? Може ли въобще друг предмет на този свят да изглежда толкова нелепо с украса?
Не може. Хората, които слагат цветенца по кръста, са хора неспособни на съчувствие към страдащия и хора, които не осъзнават какво се е случило на Голгота. Затова и толкова много ходещи на църква българи можаха да изгледат „Страстите Христови”, даже внушавайки си, че емоциите, които изпитват и сълзите, които проливат, са духовни. Ако ти пуснат запис от мъчителната насилствена смърт на твой близък, колко ще изгледаш? Секунди? Час и половина? Ако заснемат как брат ти, баща ти, приятелят ти биват бити, съблечени и приковани към дървото под музиката на подигравки и дъжд от плюнка, ще кажеш ли: „Много добър филм”? Не. Защо тогава мазохистично се наслади на агонията на Господ Исус? Защото не ти е близък. Не ти е Брат. Не ти е Баща. Не ти е Приятел. Защото не го познаваш. „Страстите Христови” беше изпитание от Бога за това дали някой го познава и обича. И много малко от нас го издържаха.
На кръста Христос понесе гнева на Баща си за всички грехове на всички хора, живели някога на земята. Не можем да си представим страданието на достойния, праведен, непорочен Син, не просто отделен от Бащата, но и наказан като грешник, „направен да бъде грях”. И Синът няма нужда от нашето състрадание. Ние имаме нужда да разберем, приемем и вземем страданието му. Кога за последен път твоят пастор ти каза тази проста истина? Кога за последен път чу Благата вест? Как се отнасяш ти към кръста? Кръстът, който носиш, приятно ли мирише? Твоят кръст има ли ярки цветове и красиви воали?
Въпреки, че Исус няма нужда от нашето състрадание, липсата на разбиране за кръста ни доведе до пълна липса на съчувствие към бедните, болните, самотните, сирачетата, изгубените. А те са в Божието сърце. Болните в църквите третираме като хора, които нямат достатъчно вяра, за да грабнат „абсолютното божествено съвършено чудно пълно обещано гарантирано принадлежащо ни” изцеление. Политиката ни относно сираците е „Това е дълг на държавата”. Бедните получават ЗАЕМ само ако са си давали десятъка редовно. На изгубените грешници предлагаме абсурдния си украсен кръст, който не им предоставя спасение от плътта. Скрили сме гвоздеите, които я приковават и убиват и, поради липса на нещо важно за казване, „евангелизираме” с прожекции на филми. Ами законът? Грехът? Безкрайният Божи гняв, надвиснал над главите на нашите зрители? Това не са теми за евангелизация.
Само гледайте и слушайте проповедниците на позитивната изповед когато някой им се възпротиви. Държанието им никак не е позитивно. Кръстът, чрез който аз се разпънах за света и светът за мен, е религия, напълно противоположна на тяхната. Техният кръст не боли. Използват го като магическа пръчка, за да сплашат дявола и да изгонят болестите и бедността. А слугите на дявола ги съпровождат и даже гледат през очите им. Когато се обяви „изцелителна служба”, същите тези слуги хвърлят хората на земята и ги карат да се гърчат, а тълпата пее непрестанно „Аз няма да умра, но ще живея”, за да се зомбира още повече.
Кино, „изцеления”, проповеди, телевизионни предавания, конференции, „пророчески” бюлетини, уеб сайтове, библейски курсове – използват се всички възможни средства, за да бъде отвлечено вниманието ни от словото за кръста на Христос и от кръста, който трябва да носим.
Да украсиш кръста е да се примириш с греха, като откажеш да го приковеш. Да украсиш кръста е да скриеш страшната, кървава Блага вест на Божията любов под воали и букети. Да кажеш на черното „бяло”. Горко ти (т.е. Бог произнася проклятие върху теб), ако не се покаеш за тези дела!
Исая 5:18-25:
Горко на ония, които теглят беззаконието с въжета от лъжи и греха като с ремъци от товарна кола, които казват: „Нека бърза, нека ускори делото Си, за да го видим; и нека приближи и дойде Възнамеряването от Светия Израилев, за да го разберем! Горко на ония, които наричат злото добро, а доброто зло; които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина; които турят горчиво за сладко, а сладко за горчиво! Горко на ония, които са мъдри в своите очи и които са разумни пред себе си! Горко на ония, които са юнаци да пият вино и силни да подправят спиртно питие, които за дарове оправдават беззаконника и отнемат от праведника правото му! Затова, както огнен пламък пояжда плявата и както сламата се губи в пламъка, така и техният корен ще стане като гнилота и цветът им ще възлезе като прах. Защото отхвърлиха поуката на Господа на Силите, И презряха думата на Светия Израилев. За туй, гневът на Господа пламна против людете Му и Той простря ръката Си против тях та ги порази; та потреперяха хълмовете и техните трупове станаха като смет всред улиците. При все това, гневът Му не се отвърна и ръката Му е още простряна.
Лора Добрева, 20 февруари 2010