Много от нас са били наранени от Църквата по една или друга причина. Понякога вината е била наша, понякога сме станали просто невинна жертва. Понякога с право се сърдим, понякога не. Вижте както казва известният богослов Хенри Нуен относно нашата простителност към Църквата:
„Когато сме наранени от Църквата, нашето изкушение е да я отхвърлим. Когато я отхвърлим, обаче, за нас става много трудно да поддържаме връзка със живият Христос. Когато кажем „ обичам Исус, но мразя Църквата” ние загубваме не само Църквата, но и Христос.
Предизвикателството към нас, е да простим на Църквата. Това е доста трудно, понеже тя почти никога не си иска прошка, поне не официално. Църквата, като често грешаща човешка организация, има нужда от нашата прошка, докато тя, в образа на живият Христос, продължава да ни прощава.
Много е важно да мислим за църквата не като нещо „ей там”, а като общество от страдащи и слаби хора, от които ние сме част, и с които заедно, намираме нашият Господ и Спасител.” Хенри Нуен
И така избрани от Бог за този нов живот в любов, облечете се от конфекцията, която Бог е избрал за вас: състрадание, милост, смирение, скромност, дисциплина. Бъдете уравновесени, задоволявайте се със това да сте на второ място, бъдете бързи да прощавате, когато ви обиждат. Прощавайте толкова бързо и пълноценно, както Господ ви е простил. Независимо, с какво друго ще се облечете – винаги се обличайте с любов. Това ви е основната, за всеки сезон дреха. (Колосяни 3:12-14 Msg) (Msg = The Message Bible, бел. на Лора Добрева)
(край на статията)
1. Какво точно е „църква“?
Хубаво е човек да знае чии думи чете. Най-забележителното в случая е, че някой важен човек от Евангелска баптистка църква Казанлък цитира католически проповедник. Хенри Ноуин е с католическо образование и цял живот е проповядвал основно идеите на католицизна и икуменизма (движението за обединение на всички религии). Разбирането на католиците за църквата е следното: институция от специално обучени и ръкоположени свещеници, които единствени могат да изпълняват „тайнства” като кръщение, сватба, причастие и др. За католика църквата е човешка организация, а не Тяло Христово; тя е царство, в което Папата е цар, а не Божието царство на земята. След реформацията това разбиране за църквата останало у протестантите, въпреки че те протестирали упорито и наричали папата „антихрист”. Така се родили малки антихристи и инквизитори като Жан Калвин и Бени Хин, а всяка местна църква си назначила папа-пастор. Организацията узурпирала функцията на Тялото на Христос, Невястата, обществото от братя и сестри и днес проповядва, че ако не участваш в нея, не си част от Тялото. С това желае да изплаши всеки, който иска да се отдели от нея, след като е видял греховете й.
Чували ли сте как говори невярна жена на съпруга си? Как го убеждава, че го обича, въпреки че има намерение да продължи да му изневерява? Никой няма да й повярва. Тя се оплита в лъжите си. Вижте сега как се изразява г-н Ноуин: „Църквата, като често грешаща човешка организация, има нужда от нашата прошка, докато тя, в образа на живият Христос, продължава да ни прощава.” И така, какво е църквата – „често грешаща човешка институция” или „образа на живия Христос”? Първо, Христос никога не е искал учениците му да организират институция. Самият той отказа да бъде институция, когато отказа да бъде цар на Израел. Второ, Христос никога не е наричал църквата си свой „образ”, а само своя булка, невяста. А ако г-н Ноуин има предвид, че когато съгрешим срещу църквата, Христос ни прощава, то разбиранията му са замъглени и помрачени, а думите му са празни, както са празни и мистериозни думите на всеки икуменист. Освен това той не знае какво се случва в отделните църковни организации в различните държави и градове, затова не може да е сигурен, че Христос или църковните водачи са простили на определен човек.
2. Как ни наранява Христос?
Помислете и върху това изречение: „Понякога вината [за това, че сме били наранени от Църквата] е била наша, понякога сме станали просто невинна жертва.” Излиза, че Църквата, т.е. Тялото Христово, което действа според решенията на главата Христос, може да има невинни жертви. Да не би да са станали жертва на приятелски огън? Що за самоубийствен организъм е това тяло? Може ли лявата ръка на един нормален човек да нарани дясната? Не, това може да се случи само в събранието на нечестивите.
Христос може да ни нарани само по един начин – като ни изобличи за грях, което в Деяния на апостолите беше наречено „ужилване”. За това Той няма нужда да се извинява. Дори след покаянието ни и присъединяването ни към Тялото, може да бъдем ужилени, като бъдем лишени от общуване с братята и сестрите по тяхно собствено желание, както е описано в 2 Солунци 3:14 („И ако някой не се покорява на нашето слово чрез това послание, забележете го, за да не се събирате с него, с цел да се засрами.”) и в 1 Коринтяни 5.
Църквите днес трябва да се извиняват, че не вършат това: че не отделят никого от общение, че не изобличават никого. Разбира се, така е защото, от водачите до най-новия посетител, почти всички са потънали в едни и същи грехове. Как един пастор да те изобличи за желанието ти за развод, след като той самият е оставил жена си? Как един дякон да ти проповядва срещу сексуалния грях, след като той самият смята например, че мастурбацията не е грях, „изрично забранен от Библията“? Как да те изключат от общение заради прояви на алчност, след като в църквата се проповядва и приема „евангелието на просперитета”?
3. „Някой те е наранил.“
Хората, които са напуснали някоя църква, са свикнали да слушат констатации като
„Значи някой в църквата много те е наранил.”;
„Пасторът ли те обиди?”;
„В теб има много горчивина”.
Но след такова привидно състрадателно изказване, обикновено идва заплаха, че ако не ходиш в някоя църква, ще отпаднеш от Христос. Като тази от нашата статия:
„Когато сме наранени от Църквата, нашето изкушение е да я отхвърлим. Когато я отхвърлим, обаче, за нас става много трудно да поддържаме връзка със живият Христос. Когато кажем „обичам Исус, но мразя Църквата” ние загубваме не само Църквата, но и Христос.”
Написах, че напусналите църква са свикнали с такива изказвания, но не бях съвсем точна. Очаквам ги, но не мога да свикна с тях. Всяко следващо ме отвращава повече от предишното. Не знам какво да отвърна на хората - такава безпомощност изпитвам пред желанието им да останат глупави и да оглупяват още повече. Боли ме за тях, заради желанието им да манипулират и бързо да приключат разговора. Какво да направя? Да започна да обяснявам, че не съм наранена и изпълнена с горчивина? За да чуе човекът това, което се надява да чуе – оправдания, докато той самият ме гледа с отвращение и горчивина?
Мога да отговоря така: „нямаше да съм християнка ако се обиждах и имах гордост, и то „ранима“ гордост. Трябва да е кратко и точно формулирано, защото хората обикновено не очакват отговор и бързо бягат от заразата ми. Мога да го кажа и така: „Когато Исус умираше на кръста, той не каза „О, защо ме нараниха и изоставиха моите люде!”, а извика: „Боже, Боже, защо си ме оставил?”.
4. И така, защо никой не беше способен да нарани и обиди Исус? Как се чувства Бог, когато го хулим и съгрешаваме срещу него?
Както Исус не прие нищо лично, така и ние не бива да се засягаме лично. Той не беше наранен, защото смъртните, слаби човеци не могат с нищо да навредят на всемогъщия Бог. Когато отхвърляха него, хората отхвърляха Баща му. „Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците си, под крилете си, но не искахте!” (Лука 13) В Лука 19 Исус плаче за Ерусалим. Не за себе си, а за Ерусалим.
Ние като негови последователи няма да бъдем наранени и засегнати от нищо, защото когато някой вреди на нас, робите, той се гаври с Исус, Господаря ни. И понеже знаем какво се случва с тези, които се подиграват с Бога, ние скърбим за тях. Вижте какво казва помазаният Давид (т.е. човекът по Божието сърце), на Саул, царя на Израел, изгубил разсъдъка си (т.е. институцията, полудяла и преследваща):
„ГОСПОД нека отсъди между мен и теб и ГОСПОД нека ти отмъсти за мен; но моята ръка няма да бъде против теб! Както казва поговорката на древните: От беззаконните излиза беззаконие. Но моята ръка няма да бъде против теб. След кого е излязъл израилевият цар? Кого преследваш ти? Едно умряло куче, една бълха! Затова нека ГОСПОД бъде съдия и отсъди между мен и теб, и нека види и защити делото ми, и ме избави от ръката ти!“ (1 Царе 24:12-14).
Давид добре знае, че е умряло куче, дори бълха. Той е незначителен и мъртъв. Тогава нищо не може да го обиди. Не звучи просперитетно, но това е стандартът за Божиите слуги. Днешните проповедници и стълбовете на църквите им, т.е. най-близките им хора, не се чувстват като умрели кучета и бълхи, затова са способни да се обидят и в същото изкушават околните.
Наистина ли вярваме, че Исус може да бъде наранен и огорчен? Да. Чувала съм фразата „Ние с нашите грехове убихме Исус” в проповеди и песни. В историята е записано, че Исус беше убит от собствения си народ, който подбуди римската власт да го разпъне. Но най-важното е, че Бог „благоволи Той да бъде съкрушен, остави Го да страда” (Исая 53). Най-важното е, че Исус дава живота си, за да го получи отново. Никой не му го отнема, а той го дава по собствена воля. (Вж. Йоан 10:17,18) Исус беше наранен поради греховете ни, но не от нас, а от Баща си. Той доброволно се остави да бъде нараняван, за да се спасим и не ни се сърди! А ние, мъртвите кучета, бълхите, пожалени по милост, си разрешаваме лично да се обиждаме.
5. „Не извинявай – исках”
Когато бях малка, едно момче от класа ме удари с топка по главата, дойде, взе си топката и каза: „Не извинявай – исках.”
Хенри Ноуин и авторът на статията молят за извинение от името на Изкусителя. Да те изкуши да съгрешиш – не е ли това целта на човек, който застава срещу теб и, без да те познава, но познавайки мерзостта на съвременните църкви, твърди, че си обиден и огорчен? Излязъл си от „църквата” преди тя да те изтормози, както Далила изтормози Самсон; преди да те манипулира и преди да те огорчи. Излязъл си, за да не те тормози, манипулира и огорчава и, най-вече – за да не участваш в греховете й. И понеже те е изпуснал, Изкусителят те намира навън и ти казва, че си огорчен. А след това ти се извинява, че уж те е огорчил. Типично за него, нали?
6. Наказанието „приятелски огън“
1 Царе 15:23 „непокорството е като греха на окултизма и упорството - като безбожие и идолопоклонство”. Така мисли Бог за тези, които се подиграват с него. И как ги наказва? С приятелски огън. Точно това, което описва Хенри Ноуин в тази статия. Когато Бог иска да накаже едно общество, той обръща хората в него един срещу друг. Тъжна е съдбата на „Църквата”, както я вижда Ноуин…
Гедеон и ротата му стояха пред армията на Мадиам и видяха: „ГОСПОД обърна меча на всеки човек против другаря му в целия стан; и войската избяга до Ветасета към Церерат, до границата на Авел-Меола, при Тават.” (Съдии 7)
Саул в битка с филистимците: „И Саул и целият народ, който беше с него, се събраха и влязоха в боя; и ето, мечът на всеки беше срещу ближния му, и имаше много голямо объркване.” (1 Царе 14:20)
Йосафат срещу Амон и Моав: „И когато започнаха да пеят и да славят, ГОСПОД постави засади срещу синовете на Амон и Моав, и онези от планината Сиир, които бяха дошли против Юда. И те бяха разбити. И синовете на Амон и Моав станаха срещу жителите на планината Сиир, за да изпълнят над тях проклятието и да ги изтребят. А когато довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха да се погубят взаимно. (2 Летописи 20:22,23)
Бог срещу грешниците: „и излезе друг кон, червен; и на яздещия на него се даде да вдигне мира от земята, тъй щото човеците да се избият един друг; и даде му се голяма сабя.” (Откровение 6:4)
----------------------------------------------------------
Накрая, още нещо тревожно. Авторът на статията на сайта на баптистката църква явно е широко скроен човек. Вижте какъв превод на Библията е предпочел – The Message Bible. The Message (“Посланието”) е тълкувателен превод, който често си позволява богохулство. Използват го лъжеучители (Рик Уорън, Джоуъл Остийн, Джойс Мейър) и петдесятни/харизматични проповедници (Бени Хин, Джак Хейфърд, Кенет Коупланд) Ето няколко примера:
Йоан 10:30 „Аз и Отец сме едно”
The Message: “Аз и Отец сме с едно сърце и един ум”
Йоан 14:28 „Отец е по-голям от Мен”
The Message: „Отец е целта на Моя живот”
Колосяни 2:10 „и вие също имате пълнота в Него, който е глава на всяко началство и власт.”
The Message: “Не ви е нужен телескоп, микроскоп, нито хороскоп, за да разберете пълнотата на Христос и празнотата на вселената без Него.”
(Което, както отбелязва един американски сайт, твърде много напомня на стиховете на „Awaiting you all”, една от кришнарските песни на Джордж Харисън. Тук ставаме много, ама много широко скроени и прегръщаме Бийтълс, които едно време искаха да станат по-известни от нашия Господ. Това е някакъв нов преводачески подход, при който съвсем ясни фрази се превеждат със стиховете от песните, които преводачът слуша.)
1 Коринтяни 6:9-11 Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Не се лъжете. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито хомосексуалистите, нито малакийците, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят Божието царство. И някои от вас бяха такива, но вие бяхте измити, бяхте осветени, бяхте оправдани в Името на Господ Иисус Христос и в Духа на нашия Бог.
The Message: “Неправедните хора, които не се интересуват от Бога, няма да се присъединят към царството му. Тези, които се използват един друг и злоупотребяват един с друг; тези, които използват и злоупотребяват със секса; използват и злоупотребяват със земята и всичко на нея, не стават за живели на Божието царство. Мнозина от вас знаят от опит за какво говоря, защото доскоро вие бяхте сред тези хора. Оттогава обаче бяхте изчистени и ви беше дадено ново начало.”
Виждате една от най-важните промени тук. Икуменизмът никога няма да посмее да каже на хомосексуалистите, че са в грях. Първо, защото хиляди католически свещеници са хомосексуални педофили. Второ, защото е по-лесно да отвориш вратите за вече сформирано движение, отколкото да се мъчиш да отцепиш отделни хора от него.
Лора Добрева, април 2011