Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Кой кого притежава: ние Божия Дух или Божият Дух нас?


Тази сутрин чух в предаването „Малки истории“ по БНТ една жена да казва: „Аз съм от петдесятната църква и не изповядвам Святия Дух, а Го ПРИТЕЖАВАМ.“ ОПАСНО ИЗКАЗВАНЕ!!! Ако разбираме и казваме това в буквален смисъл, ние сме в голяма опасност да изопачим в ерес истинското учение за Святия Дух или вече сме го изопачили. Ние не притежаваме нито Отец, нито Исус Христос, нито Святия Дух (които са Едно)! Бог е Този, Който ПРИТЕЖАВА. Творението не притежава ТВОРЕЦА. ТВОРЕЦЪТ притежава творението си!!! Не ние сме създали Бог по наш образ и подобие, а Той нас. Независимо че в Библията се казва, че „имаме“ Духа, трябва да внимаваме как РАЗБИРАМЕ тези думи. А това личи най-добре както по начина, по който говорим за това, така и по начина, по който живеем. Исус Каза: „ И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.“ (Матей 6:31-33). И още: „Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление" (1 Коринтяни 15:19).

Освен това, какво имаме ние, което да не ни е дадено? „Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?“ (1 Коринтяни 4:7). Как в такъв случай можем да се „хвалим“, че „притежаваме“ Святия Дух? Библията казва, че и децата са дар от Бога, но това не означава, че те са наша собственост, наше притежание. Макар и рядко, но дори и в този живот се случва някой да ни е подарил нещо и след това да си го поиска обратно. Иначе, обикновено сме свикнали да смятаме подаръците, които ни подаряват на тази земя като наше притежание, по-сигурно дори и от тези, които сами сме си „подарили“ (тоест, сами сме си купили).

Нима в Библията не е казано достатъчно ясно, че ние сме Божие притежание, а не обратното?


1 Коринтяни 3:16:
Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?

Ефесяни 2:22:
в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище

Йоан 14:23:
Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.

Дори когато говорим за земните неща, казваме ли например, че апартаментът, който обитаваме, който са ни подарили или сами сме си купили, НИ ПРИТЕЖАВА? Или казваме, че ние притежаваме жилището си? Тогава как се осмеляваме да говорим, че притежаваме Святия Дух, а не обратното – че сме Негово притежание, понеже Той живее в нас? Ние ли сме откупили Исус като наша жертва, или Той ни е откупил от сатана, смъртта и ада (тоест от греха)? Ние, които трябва да сме Божи храм ли притежаваме Бога, или Бог (чрез Духа Си) притежава нас, собствения Си храм?

И още: Как е възможно, когато вече дори самите себе си не притежаваме, да „притежаваме“ Божия Дух? „Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие НЕ СТЕ СВОИ СИ, защото сте били с цена КУПЕНИ; затова прославяте Бога с телата си, [и с душите си, които са Божии].“ (1 Коринтяни 6:19,20). Храмът ли притежава Бога или Бог притежава храма си? Ние ли РАЗПРЕДЕЛЯМЕ Духа както си искаме? „Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух; на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух; на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици. А всичко това се върши от един и същи ДУХ, КОЙТО РАЗДЕЛЯ НА ВСЕКИ по особено, КАКТО МУ Е УГОДНО.“ (1 Коринтяни 12:8-11).

Трябва много да внимаваме, когато казваме „Исус е мой“. Защото всъщност ние сме Негови! Между изказванията „Исус е моя глава, мой Господар, на Когото се подчинявам“ и „Исус е мой (и ми се подчинява!)“ има голяма разлика. Ние започваме да твърдим, че Исус е наш и изпълнява всичко, което искаме от Него. Дори понякога не отправяме смирени молитви към Него, а Му заповядваме, изискваме да изпълни всяко наше желание!!! И изобщо не се интересуваме дали желанията ни са по Неговата воля. Защото смятаме, че Той е наш и ни дължи всичко.

Това ли искаме от Святия Дух, Когото казваме, че притежаваме, за да изпълнява всяко наше желание? Мисля, че съобщението, което следва не се нуждае от друг коментар, освен вече написаното по-горе:

"Център за несемейни християни (ЦНХ) организира своята поредната среща. Тя ще се проведе от 25.06 до 2.07 в Китен, хотел ... на 30 метра от автогарата и 100 метра от плажа).
Цената за 7 дена (нощувки) е:
нощувка - 63 лв (9 лв/ден)
пълен пансион (нощувка, закуска, обяд, вечеря) - 133 лв (19 лв/ден)
С оглед покриване на разходи по организирането на срещата се събира такса 10 лв.
Добре дошли са всички, без разлика в пол, етнос, деноминация (вкл.разведени !!!???(препинателните знаци са от мене, Юлия Борисова), вдовци, вдовици), на възраст над 18 години.

Темите, които ще бъда разглеждани, са във връзка с подготовка за брак и предбрачни взаимоотношения. Гост-говорителите и програмата ще бъде изненада. Истинската цел на събитието е да се запознаем, да общуваме и да изкараме приятно време заедно край морския бряг.

Бог да ви благослови!

Молим ви, помогнете ни, като разпратите това съобщение на вашите познати из България по скайп, мейл, фейсбук и т.н., за да научат повече хора и повече да се съберат на тази морска среща, което е добре за всички.

Също, може да оставите съобщение на таблото във вашата църква и да помолите да обявят от амвона, ако вашите църковни водачи са съгласни. Мнозина от тях вероятно вече познават ..... било лично, или са чували за тях, и знаят, че те имат дългогодишна практика в това служение и са се посветили да служат на тялото Христово по този начин."

Бог да ни е на помощ, когато „евангелизираме“! Дано да не се изкушаваме от друго „благовестие“, а да съобщаваме само и единствено Благата вест за спасение, която наистина е от Бога! Освен всичко друго обаче трябва правилно да я разбираме и да живеем правилно според нея. Защото 99 процента от благовестието се показва (проповядва) от начина ни на живот и делата ни – тоест, от новата ни същност!!! А БЛАГАТА ВЕСТ Е (и е записана от Йоан така, както е излязла от устата на Исус Христос): „ИСУС В ОТГОВОР МУ КАЗА: Ти си Израилев учител, и не знаеш ли това? Истина, истина ти казвам, това, което знаем, говорим и свидетелствуваме е за това, което сме видели, но не приемате свидетелството ни. Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните? И никой не е възлязъл на небето, освен Тоя, Който е слязъл от небето, сиреч, Човешкият Син, Който е на небето. И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него [да не погине, но] да има вечен живот. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот: Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него не е осъден; КОЙТО НЕ ВЯРВА Е ВЕЧЕ ОСЪДЕН, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син. И ето що е ОСЪЖДЕНИЕТО: СВЕТЛИНАТА (забележка: тоест Исус) дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази СВЕТЛИНАТА, и не отива към СВЕТЛИНАТА, да не би да се открият делата му; но който постъпва според истината отива към СВЕТЛИНАТА, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога ... Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него“ (Йоан 3:10-21, 36). Ако правилно разбираме, живеем и проповядваме тези думи, няма да се случи това, което е описано в следващите стихове: „Недейте се нарича нито наставници, защото Един е вашият Наставник, Христос. А по-големият между вас, нека ви бъде служител. Но който възвишава себе си ще се смири; и който смири себе си ще се възвиси. Но горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред човеците, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат. [Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото изпояждате домовете на вдовиците, даже, когато за показ правите дълги молитви; затова ще приемете по-голямо осъждане]. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! Защото море и суша обикаляте за да направите един прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас.“ (Матей 23:10-15).

Нека наистина да бъдем Божие притежание още сега, още преди да бъдем изкупени!

Тит 2:14:
който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти за Себе Си люде за Свое притежание, ревностни за добри дела.

Ефесяни 1:3-5; 13,14:
Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места; като ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов; като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля ... в Когото и вие, като чухте словото на истината, сиреч благовестието на нашето спасение, в Когото като и повярвахте, бяхте ЗАПЕЧАТАНИ С ОБЕЩАНИЯ СВЯТИ ДУХ, който е залог на нашето наследство, догде бъде ИЗКУПЕНО ПРИТЕЖАНИЕТО на Бога, да бъдете за похвала на Неговата слава.

Нека когато Бог ни дава манна от небето (ИСУС) ние да не искаме вместо нея месо и пъдпъдъци (материални неща за земния ни живот)! Защото заради лакомията си обезателно ще получим МЪРШАВОСТ на душите си! „Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна; И Той им даде това, което искаха; прати, обаче, мършавост на душите им.“ (Псалм 106:14,15; виж и Псалм 78:27-32 и Числа11:18-20; 33,34).



Юлия Борисова, май 2011


Free Web Hosting