"Дано бихте потърпели малко МОЕТО БЕЗУМИЕ; ДА! потърпете ме, защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с ЕДИН МЪЖ, да ви представя като чиста девица на ХРИСТОС. Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се РАЗВРАТИ УМЪТ ВИ и ОТПАДНЕ от ПРОСТОТАТА и чистотата, която дължите на Христа. Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите. Обаче мисля, че аз не съм в нищо по-долен от тия превъзходни апостоли!" (2 Коринтяни 11:1-5).
Ето как се изразяват някои съвременни „превъзходни“ апостоли, когато говорят за Бог, Исус Христос, християнското учение, Църквата и вярата.
„Представлява ли Църквата онтологична реалност? Катехизисите не предлагат нищо, за да разберем природата на Църквата. Онтологията на Църквата почти никак не е разкрита. Това е задача на бъдещето. Битието на Църквата все още не е било така изявено и актуализирано, че да се изгради нейна онтология. Пък и възможно ли е да се определи природата на Църквата? Отвън тя не може напълно да се види и разбере, не може да се определи рационално, да стане проницаема за понятията. Нужно е да се живее в Църквата. Тя е постижима единствено в опита. Тя не ни е дадена принудително, като външна реалност. И онова, което външно се долавя като Църква, не е тя със съкровената си природа. Църквата не е храм, построен от камък, не е духовенство, йерархия, не е общество от вярващи или енория, състояща се от хора, не е учреждение, регулирано от правови норми, макар всичко това да присъства в битието на Църквата. Тя няма външни признаци и граници, които биха изразили нейната вътрешна природа и биха я отличили от цялото останало битие. Църквата има и физическа, и психическа, и социална страна, но чрез тия страни на действителността не може да се определи нейната природа. Църквата не е видима вещ, тя не принадлежи към света на видимите неща, не е емпирична действителност в смисъла, в който са емпирична действителност камъните, растенията и животните. Църквата е невидима вещ, тя принадлежи към света на невидимите неща, въплътявани от вярата, тя е съкровена духовна реалност. Наистина Църквата съществува във всички като външна емпирична реалност, към нея определят свое отношение, с нея се борят като с реалност враговете й, които не вярват в Църквата.
Но те я признават съвсем в друг смисъл за реалност, отколкото ония, които вярват в Църквата и живеят в нея. Но отвън - принудително и чувствено - се виждат само камъни, само ритуал, само учреждение, само хора, носещи църковни чинове. Истинската, битийната реалност на Църквата е съкровена, мистично пребивава отвъд границите на външните църковни камъни, йерархии, обреди, събори и пр. Природата на Църквата е духовна. Църквата принадлежи на духовния свят, а не на природния. Но това не значи, разбира се, че тя не се въплътява, не става видима в природно-историческия свят, че си остава невидима, както желаят протестантите. Църквата се постига от мен в опита, а църковният опит започва, когато аз преодолея тесния, затворен мой душевен свят, когато вляза в единството на велик духовен свят, преодолея скъсването и разделението, победя времето и пространството. Духовният свят и духовният опит са свръхиндивидуални и свръхпсихични и потенциално църковни. Метафизически духовният живот е социален, а не индивидуалистичен. И Църквата има духовно-социална природа.“
http://mihailnovak.eu/nikolai-berdiaev/philosophy-free-spirit/144-chapter-x-church-and-the-world.html
Искам съвсем честно да си призная - не разбирам нищо от казаното до тук, нито защо е казано по този начин, а не чрез смислени и прости цитати от Библията! (Ако направя усилие, разбирам едно: авторът се опитва да обезличи Църквата, казвайки, че няма начин тя да се опише и разбере. Всъщност тя е ясно определена в Новия Завет като общество на вярващите в Христос. Тази статия е еретична, тъй като отрича Библията и отнема от устата на Божиите овце ясното Божие слово. (Езекиил 34:18) Обаче благодаря на Бога, че вдъхновените от Него хора, чиито книги са събрани в така наречените Стар и Нов завет, са толкова лесно разбираеми, когато ги сравнявам с подобни пасажи!!! Въпреки не толкова добрите преводи на Библията от еврейската и гръцка писменост и език на съвременни или остарели човешки езици (включително и на български), всичко е много по-ясно и просто изразено, отколкото в такива съвременни писания на съвременни писатели. Като се има предвид, че дори не посочвам за пример много словосъчетания като: „Бог е трансцендентен“ и т.н.!
Учението на истинския и единствен Бог, достъпно за нас чрез Писанията и Святия Божи Дух, отдавна вече не е представяно като Божие слово, Божие откровение, отправено към цялото грехопаднало човечество и предназначено да ужилва сърцата на всички грешници и да ги изпълва с вяра. То е превърнато от нас в едно от многото мистични философски учения и дори е поставяно в света по-често по-долу от останалите, най-малкото заради това, че е възникнало едва ли не най-късно в хода на човешката история. Учени с голяма гордост и почит говорят за „богове“, които са „съществували“ още не знам кой си век преди раждането на Христос. Това говори според тях за по-голямата им достоверност, за истинността, съществуването и силата им!
И то става „нормално“, щом е прието, че Христос е роден на определена дата, в определена година и е само човек, а не и (и то преди всичко) Бог. Ето как, когато не осъзнаваме, че Христос е Бог и съществува вечно, далеч преди да бъдат създадени от Него и чрез Него земята и всяка твар на нея, ние превръщаме учението Му и Него самия просто в една теория, фантазия, философия на болния си греховен ум. И по подразбиране, тази теория и фантазия е мистична, пълна с тайни и тайнства, сложност и недостъпност.
Може ли да бъде тайна в истинския смисъл на думата, нещо, което Бог обявява още от първите страници на Писанията? Каин и Авел принасят жертви, без Бог да им е заповядал, без да им е дал закона. Техните жертви са следствие от това, което им е било известно за Бога, за тях самите като грешници и за бъдещото изкупление чрез Исус Христос; и то все още е стояло „написано“ в сърцата им. Затова те дори все още са „виждали“ Бога, разговаряли са с Него.
Бог сключва завет с Авраам, обяснявайки му същността на този завет (за ПОТОМЪКА и всички народи, които ще бъдат благословени в това потомство/ПОТОМЪК). По същия начин сключва завет и с Исаак, и с Яков, и с целия народ на Израил.
Бог определи множество Свои пророци и им заповяда да разнасят „тайната“ за спасението. Словото казва, че още Мойсей е пророкувал за Месията. Бог даде и пътеводните знаци - пророчества, закони, ритуали, които прокарваха пътя на Божия по плът народ към „тайната, скрита в Исус“ („... за да се утешат сърцата им, та, свързани заедно в любов за всяко обогатяване със съвършено проумяване, да познаят тайната Божия, сиреч, ХРИСТОС. Колосяни 2:2; „Сега се радвам в страданията си за вас, като от моя страна допълням недостатъка на скърбите на Христа в моето тяло заради Неговото тяло, което е църквата; на която аз станах служител, по Божия наредба, която ми бе възложена заради вас, да проповядвам НАПЪЛНО словото на Бога, сиреч, тайната, която е била скрита за векове и поколения, а сега се откри на неговите Светии; на която Божията воля беше да яви, какво е между езичниците богатството на славата на тая тайна, сиреч, Христос между вас, надеждата на славата.“ Колосяни 1:24-27; „А на Този, Който може да ви утвърди според моето благовестие и проповедта за Исуса Христа, според откриването на тайната, която е била замълчана от вечни времена, а сега се е явила, и чрез пророческите писания по заповедта на вечния Бог е станала позната на всичките народи за тяхно покоряване на вярата.“ Римляни 16:25,26).
1 Петър 1: 8-12:
"Когото любите без да сте Го видели, в Когото вярвате, без сега
да го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост, като
получавате следствието на вярата си, спасението на
душите си. За това спасение ПРЕТЪРСВАХА и
изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която бе
назначена за вас; като ИЗДИРВАХА, кое или
какво време посочваше Христовият Дух, който беше в тях, когато
предизвестяваше Христовите страдания, и след тях славите. И откри им
се, че не за себе си, а за вас, служеха те в това, което сега ви се
извести чрез ония, които ви проповядваха благовестието чрез
Светия Дух изпратен от небесата, в което и самите ангели желаят да
надникнат."
Какво всъщност означава „издирваха“ (претърсваха)? Нима пророците се бунтуваха срещу Божията воля, разрешавайки си сами да издирват неща, които Бог искаше наистина да останат скрити и никой никога да не разбере? На своя глава ли те предприемаха това „издирване“ или в пълно подчинение на Бога? Този въпрос съдържа и необходимия отговор.
Може ли да бъде тайна нещо, което Исус заповядва на Учениците Си преди да се възнесе на небето при Отца и преди да бъде прославен с предишната слава, която е имал? Нещо, за което Павел казва: „...длъжност ми се налага“? Тоест, горко ми, ако не благовествам жертвената смърт на Христос, спасението, донесено на света чрез нея, покаянието, заради което Йоан кръщаваше във вода и което идваше от осъзнаването, че всички хора са грешници и имат нужда от Спасителя/Изцелителя Исус Христос? Може ли то да бъде тайна, пазена от Бога, щом ни е заповядано, щом сме длъжни да го обявяваме и не само да го обявяваме, но и „да правим ученици“ - да го разясняваме, да обучаваме дълго време (защото ученичеството не е миг или ден; то е продължителен процес на добиване на знания, на разбирането и осмислянето им, така че знанието да не е просто назубрено и да си остава някакъв вид „тайна“ за учещите се).
Каква ирония „на съдбата“, биха казали някои. Християнската религия наистина се превръща през вековете в „ОПИУМ за народите“ (както казваха комунистите, а и не само те!), каквито са всички останали религии и богове! („Жената бе облечена в багреница и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с мърсотии и с нечистотии от нейното блудствуване. И на челото й имаше написано това име: Тайна; великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята. ... с която блудствуваха земните царе, и земните жители се ОПИХА от виното на нейното блудствуване." Откровение 17:4,5,2).
Благодарение на „религиозната“ човешка, земна, бесовска мъдрост на мнозина, наричащи се ученици и последователи на Христос, мъдрост, която претендира, че е слизаща от небето Божия мъдрост, християнството се приравнява с всички други религии, измислени от хора. А Христос се превръща в бог като всички останали божества на народите. Дори става нещо по-лошо – в продължение на хилядолетия мнозина са отричали не само че Той е Бог, а дори че изобщо някога е съществувал човек с това име!!! Даже съществуването на тракийски, гръцки, римски и други богове не е било подлагано толкова сериозно под съмнение!
Как и кога християнството се превръща в „опиум“, в недостъпна тайна, в съвкупност от неразбираеми „тайнства“, които „обикновените миряни“ дори не трябва да се опитват да разберат? Християнството се превръща в опиум, когато разпространението на Благата вест попада и остава в ръцете на лъжеучителите, които вече не излизат от Църквата (Тялото Христово) както преди, а я окупират и са мнозинство („...Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее"; Матей 24:12).
Да не говорим, че както личи по думите и живота на „посветените“ в тази тайна „свещеници“ (всъщност „лъжесвещеници), тя си остава такава и за самите тях. Просто е достатъчно да се молим от време на време на Бога за здраве и дълъг живот на тази земя (а по-често да се молим на умрели „светци“ и на Божията майка), да палим свещи на определени „святи“ места, да целуваме „святите“ икони и „осветените“ кръстове, да вървим след протестантски „лидери“, без да търсим сами Бога и т.н.
Всичко това отваря пътя за претендиращите за „истински последователи“ на Христос, за „истински“ Негови „войнства“ като: тамплиери, розенкройцери, рицари на малтийския орден, йезуити и други. Те не само не разясняват своите „истини“, а дори ги крият старателно. Не приемат всички, които искат, а определени „избрани“; имат йерархия, на различните „стъпала“ на която има различни тайни, недостъпни за другите нива или общества и „ордени“. Претендират обаче, че всички са християни. Християни, които имат тайни едни от други???!!! Колко ли Библии или „Нови завети“ би трябвало в такъв случай да съществуват?! Колко Исус Христосовци?! НЕЗНАЙНО КОЛКО!
"Дано бихте потърпели малко моето безумие; да! потърпете ме,защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с ЕДИН МЪЖ, да ви представя като чиста девица на ХРИСТОС. Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се РАЗВРАТИ УМЪТ ВИ и ОТПАДНЕ от ПРОСТОТАТА и чистотата, която дължите на Христос. Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите. Обаче мисля, че аз не съм в нищо по-долен от тия превъзходни апостоли!" (2 Коринтяни 11:1-5).
Нима Бог иска да скрие от нас това, че трябва да се новородим от горе? „Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой отгоре, не може да види Божието царство. Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? ... Никодим в отговор Му рече: Как може да бъде това? Исус в отговор му каза: Ти си Израилев учител, и не знаеш ли това?“ (Йоан 3:3,4,9,10). Нима Бог не иска да знаем, че трябва да се покаем от целия си начин на живот като грешници и да живеем както Исус (сам Бог) е живял в човешка плът? Иска ли да пази в тайна какви трябва да са нашите взаимоотношения с Него или как трябва да живеем на земята в брака докато смъртта ни раздели? „Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже. Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея ...Тая тайна е голяма; но аз говоря това за Христа и за църквата; Но и вие, всеки до един, да люби своята жена, както себе си; а жената да се бои от мъжа си.“ (Ефесяни 5:24,25,32,33). Тогава за какви тайни и тайнства става въпрос? Може би иска да скрие от нас, че във вода се кръщава този, който се е отрекъл от себе си и се е покаял, а не този, който не разбира защо се напръсква или потапя във вода от поповете? „Йоан дойде, който кръщаваше в пустинята, и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване греховете. И излизаше при него цялата Юдейска страна и всичките ерусалимяни, и кръщаваха се от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си.“ (Марк 1:4,5). За какво кръщаваше Йоан в река Йордан? И кого кръщаваше? „Невинни“ по свето рождение бебета или осъзнаващи греховността на целия човешки род съзнателни хора, каещи се от сърце за своята „праведност“, която е мръсна дрипа в Божиите очи? „Защото всички станахме като човек нечист, И всичката ни правда е като омърсена дреха; Ние всички вехнем като лист, И нашите беззакония ни завличат както вятъра.“ (Исая 64:6).
Човеци, нека да спрем да богохулстваме!!! Нека показваме ИСТИНАТА от Бога и Истинския Исус Христос.
Юлия Борисова, юни 2011