Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Чувам глас, но не разбирам какво говори


Преди няколко дена бяхме при нашите познати от дома за стари хора „Гергана.“ Докато се опитвахме да разговаряме (къде неуспешно, къде по-успешно) с тези вече остарели Божии деца на възрастта на нашите баби и майки, една от жените ни каза: „Какво нещо: чувам глас, а не разбирам какво говори!“

Разбира се, това беше казано по повод на естествена телесна слабост, идваща с напредващата възраст – отслабващия слух (а понякога тази слабост се проявява и като пълна загуба на слух при старите хора).

Сетих се отново за тези думи на възрастната жена докато тази сутрин разсъждавах върху казаното от Исус: „А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички? Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ; и да възлюбиш Господа твоя Бог от цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила". А ето втората [подобна на нея] заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма. И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него; и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви. Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: НЕ СИ ДАЛЕЧ ОТ БОЖИЕТО ЦАРСТВО. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.“ (Марк 12:28-34) и казаното от Павел: „ На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, станах като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон. На тия, които нямат закон, станах като че нямам закон, (при все че НЕ СЪМ БЕЗ ЗАКОН СПРЯМО ХРИСТОС), за да придобия тия, които нямат закон.“ (1 Коринтяни 9:20,21); "Не мога да се хваля, когато проповядвам Благата вест. Това всъщност е мое задължение,ПРИНУДЕН съм да го правя, защото е мой ДЪЛГ. Горко ми, ако не обявявам (разнасям) Благата вест. Ако сам си бях ИЗБРАЛ това дело, бих имал право на заплата, но тъй като ми е ЗАПОВЯДАНО, аз просто изпълнявам наложеното ми ЗАДЪЛЖЕНИЕ.“ (1 Коринтяни 9:16,17).

Преди около 4 години, разговаряйки с мене за това, което правя в ежедневието си, за да изпълнявам Божията воля, един мъж (съботянин) ми каза: „О, ти дори разрешаваш на Бога да те използва!“ Тъй като той се водеше като „учител“ в църквата си, аз само му казах: „Нима ти не Му разрешаваш?“ Ако този мъж беше живял по времето на Павел, беше видял делата му, беше прочел или чул от устата му, цитираните по-горе изявления (от 1 Коринтяни, глава 9) и при среща с него му зададеше същия въпрос, какво ли би му отговорил Павел? Нима всички не трябва да бъдем безполезни слуги? „Също така и вие, когато извършите все що ви е ЗАПОВЯДАНО, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.“ (Лука 17:10).

Даваме ли си сметка колко от „последователите“ на Исус докато Го „следват“, Го чуват да говори, но в действителност не разбират какво говори? Голяма част от тях дори са твърдо убедени, че разбират същността на това, което Господ говори, защото знаят наизуст почти всичките Му думи! За потвърждение на собственото си свидетелство дори цитират стиховете: „ Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си...Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.“ (Яков 1:22,25). Тази тяхна „твърда убеденост“, че след като знаят наизуст много стихове, значи ги и разбират, не може да бъде разбита дори от Божието изобличение! Защото тя всъщност не е никаква убеденост, а истинско закоравяване в плътта, получено не следствие на четенето, разбирането и познаването на Бога, дадено от Святия Дух, а е последица от действията и проповедите на лъжепастири и наемници: „...А овцете Ми пасат УТЪПКАНОТО от вашите нозе, и пият вода, РАЗМЪТЕНА с вашите нозе. ...Малко ли ви е дето пасете доброто пасбище, та тъпчете с нозете си останалата част от пасбището си? и дето пиете бистра вода, та мътите с нозете си останалата?“ (Езекиил 34:19,18). Това означава, че Писанията са „доброто пасбище“ и „бистрата вода“, а когато същите тези Писания са стъпкани и размътени (изопачени и извратени), ние „пасем“ лъжеучения и щом не ги „изплюваме“ заради истинската храна, отхвърляме истината и се покланяме на идоли.

Знам добре, че на нас, наричащите себе си: вярващи, отделени от света, ученици, последователи на Христос, ни е най-приятно и лесно да казваме, че сме освободени от закона (кой закон?), че живеем по благодат и вече не сме под никакъв закон. Обаче така ли е наистина? Защо тогава Павел казва, че в Христос той е под закон? Защо казва, че щом изпълняваш заповедта да обичаш брат си като себе си, всъщност изпълняваш целия закон? „ Дано се отсечеха ония, които ви разколебават. Защото вие, братя, на свободата бяхте призовани; само не употребявайте свободата си като повод за угаждане на плътта, но с любов служете си един на друг. Защото целият закон се изпълнява в една дума, сиреч в тая "Да обичаш ближния си както себе си". Но ако се хапете и се ядете един друг, пазете се да не би един друг да се изтребите.“ (Галатяни 5:12-15). И защо това е заповед, задължение, а не алтернатива на нещо, възможност за избор? Защо Исус казва, че приятели са Му тези, които изпълняват заповедите Му? „ Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам“ (Йоан 15:14).

Нима заповедта по своята същност не е закон?


Юлия Борисова, юни 2011 година.