Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

Как Рик Джойнър ще ти помогне да отхвърлиш думите на апостол Павел (а с тях – самото Божие слово)


Писмата, писани от апостол Павел до църквите, са пътеводител за християнския живот. Тези писма, заедно с книгата на Лука „Деяния на апостолите”, показват пълното и окончателно обръщане на Павел от греха към Бога, любовта му към Исус, дълбокото му разбиране за Стария завет. Посланието му до Римляните вече 2000 години храни жадните за смисъл и прошка души с истинската блага вест и на него се крепи християнското разбиране за жертвата на Исус и спасението на повярвалите в него. Павел е любящ баща на всеки днешен Тимотей. Павел говори и писа вдъхновен от Божия Дух според обещанието на Исус: „Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега. А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща. (Йоан 16:12-13) Апостолите Йоан, Петър, Яков и Юда проповядваха и писаха от същия Дух, но влиянието им изглежда по-малко, защото обемът на книгите им в Библията е по-малък. Тогава, според вас, чии писания ще нападне дяволът, за да разклати вярата на мнозинството?

Павловите.

Ето няколко откъса от безсрамното нападение на Рик Джойнър срещу откровенията на Павел, публикувано в книгата му „Последната битка”. Моите коментари са в тъмен шрифт, а цитатите от книгата – в нормален.

 

„…погледът ми попадна върху човек, за когото знаех, че беше апостол Павел. … "Толкова много съм очаквал тази среща", казах аз, … "Сигурно знаеш колко много твоите послания са водили църквата и те вероятно извършват повече, отколкото всички останали от нас взети заедно. Ти все още си една от най-големите светлини на земята".

 "Благодаря ти ", каза той благо. (Едва ли Павел ще благодари, когато някой го нарича „светлина”. „Човек, който ласкае ближния си, простира мрежа пред стъпките му.” – Притчи 29:5) "Но ти не разбираш с какво нетърпение ние пък сме очаквали да се срещнем с теб. Ти си войник в последната битка; всички ние очакваме срещата си с вас. Ние видяхме тези дни смътно, чрез нашето ограничено пророческо видение, но ти си бил избран да живееш в тях. Ти си войник, подготвящ се за последната битка. Вие сте тези, които всички ние очакваме" (И това не би казал – не би ласкал никого по такъв начин).

„И когато се свършат хилядата години, сатана ще бъде пуснат от тъмницата си и ще излезе да мами народите в четирите краища на земята, Гог и Магог, да ги събере за войната (чието число е като морския пясък). И те се разпростряха по цялата широчина на земята и обиколиха стана на светиите и обичния град; но огън падна от [Бога из] небето, та ги изпояде. И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, гдето са и звярът и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове.” (Откровение 20:7-10)

Това е последната битка. Освен ако, заради „ограниченото си откровение”, апостол Йоан не е видял баш последната битка… Не виждам тук участието на Рик Джойнър, нито на светиите. Последната битка никога няма да се състои, защото дяволът и събраните от него хора няма да имат шанса да направят друго, освен да наобиколят светиите, преди Бог да ги победи с огън от небето. Тогава Джойнър и неговата „Йоилова армия” ще са на страната на Сатана и ще изгорят.

Вижте повече за Йоиловата армия тук:

http://vbox7.com/play:b14fac07

http://vbox7.com/play:b3d18197

 

 … "Едва ли бих могъл да изразя признателността която чувстваме към теб и към всички, които с живота и посланията си спомогнаха ние да поемем по верния път. … докато съм тук, нека да те попитам: Какво би казал на моето поколение, което да ни помогне в тази битка?".

 "…Бих искал да разберете моите писания по-добре, като знаете, че аз изпаднах от това, за което бях призован", заяви Павел гледайки ме решително в очите.

"Но ти си тук на един от най-великите престоли! …”, възразих аз.

 "Чрез Божията благодат можах да завърша пътя си, но аз не ходих във всичко, за което бях призован. Не осъществих най-великите цели, за които бях призован. Всеки един се провали.

Защото аз вече ставам възлияние (принос, жертва) и времето на заминаването ми наближи. Аз се борих в добрата борба, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък за мен се пази венецът на правдата, с който Господ, праведният Съдия, ще ме възнагради в онзи Ден; и не само мен, но и всички, които са възлюбили Неговото явяване (2 Тимотей 4:6-8)

„А Господ му рече [на Анания от Дамаск]: Иди, защото той [Павел] ми е съд избран да разгласява Моето име пред народите и царе и пред израилтяните; защото Аз ще му покажа колко много той трябва да пострада за името Ми.” (Деяния 9:15,16)

…но няма да изпълни най-великите цели, за които съм го призовал… трябваше да допълни Исус.

 

Знам, някои мислят, че е богохулство да бъда смятан като за нещо по-малко от най-великия пример за християнско служение, но аз бях честен, когато писах в края на живота си, че съм най-големият от грешниците. Аз не казах, че съм бил най-големият от грешниците, но че съм най-големият от грешниците в онзи момент. Беше ми дадено да разбера толкова много, а аз ходих в толкова малко от това".

„… дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но се трудих повече от всички тях - не аз, обаче, а Божията благодат, която беше с мене.” (1 Коринтяни 15:10)

 

"Аз … съм загрижен за това, че много от вас използват моите писания погрешно. Те са истината на Святия Дух и са част от Писанието. Господ ми даде да поставя големи камъни в сградата на Неговата вечна църква, но те не са камъни от основата.

„Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея. Но всеки нека внимава как гради на нея. Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос.” (1 Коринтяни 3:10,11)

 

Камъните от основата бяха поставени единствено от Исус. Моят живот и служение не са пример за това, което сте призовани да бъдете. Единствено Исус е този пример. Ако това, което аз съм писал се използва като основа, тя няма да може да издържи тежестта на онова, което трябва да се построи върху нея. …Твоята цел не трябва да бъде да си като мен, но да бъдеш като Господа.

„…бъдете подражатели на мене”. (1 Коринтяни 4:16)

„Бъдете подражатели на мене, както съм и аз на Христос.” (1 Коринтяни 11:1)

„Братя, бъдете всички подражатели на мене”  (Филипяни 3:17)

„И вие станахте подражатели на нас и на Господа, като, сред много скърби, приехте словото с радост, която е от Светия Дух”  (1 Солунци 1:6)

 

"Аз съм твой брат. Обичам те, както и всеки един тук. Но ти трябва да разбереш. Нашият път е вече завършен. Ние не можем нито да добавим, нито да отнемем от това, което сме посадили на земята, но ти можеш. Не ние сме твоята надежда. Сега ти си нашата надежда. Дори в този разговор аз мога само да потвърдя това, което вече съм написал, но ти имаш още много неща да напишеш.

Напомня на едно от най-страшните проклятия, изричани някога от Йехова:

„Да не притурите нещо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемате от тях, за да пазите заповедите на Господа вашия Бог, които ви заповядвам.” (Второзаконие 4:2)

„Аз свидетелствам на всекиго, който слуша думите на пророчеството в тая книга: ако някой притури на тях, Бог ще притури върху него язвите, написани в тая книга” (Откровение 22:18)

 

… Моето поколение беше използвано да постави основата и да започне да гради върху нея и ние винаги ще бъдем почитани за това. Но всеки етаж, построен върху основата, трябва да се издига по-високо. Ние няма да бъдем зданието което трябва да бъдем, ако вие не се издигнете по-високо".

И пастор Джойнър се издигна по-високо от Павел и апостолите, по-високо от Августин и Тертулиан, по-високо от Йоан Златоуст, по-високо от Вавилонската кула може би… личи си по плодовете на живота му. Ръкоположи Тод Бентли и го подкрепяше, докато Тод пълнеше хората с духове, като ги риташе в корема и им избиваше зъбите. Скоро след това Тод се пропи, разведе се и бързо си намери нова жена. Тогава пастор Джойнър го „възстанови” в служение. Когато двамата докладваха за процеса на „възстановяване”, внимателно избягваха думата „грях” като описание на проблема на Тод. Замениха я с „прегаряне и преумора”. Това са новите ефемизми за „ерес” и „съпружеска изневяра”.

Пастор Джойнър е по-високо от Павел и апостолите. Личи си по поведението на хората в църквата му: http://vbox7.com/play:2e60c5e0

 

Докато обмислях това, той ме гледаше внимателно. Тогава продължи: "Има още две неща които ние постигнахме в нашето време, но бяха изгубени много бързо от църквата и все още не са възстановени. Ти трябва да ги възстановиш." "Кои са те?", запитах аз, чувствайки, че това, което щеше да каже, нямаше да бъде просто допълнение към вече казаното.

"Ти трябва да възстановиш служението и посланието," подчерта той.

Какво става в този момент в умовете на тези, които вярват на Джойнър? Един потиснат и нещастен „Павел” слиза от блестящия си трон, за да говори с Джойнър (макар да не е ясно как и откога живите могат да говорят с мъртвите). Този фалшив Павел няма нищо общо с изпълнения с радост, любов и надежда Павел, написал писмата от Новия завет. Но ходещите на църква и без това не могат да разпознаят човека, който седи срещу тях, ка моли да сравнят авторите на две изказвания. Павел отпада като авторитет и остават единствено с Рик, който току-що е поел факела на служението и посланието. Сбъдват се думите: „…ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти и, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните (митовете).” (2 Тимотей 4:3,4) И нищо чудно, че сред деноминационните християни, които четат Джойнър, мнозина обичат и митовете и басните, т.е. разказите за свръхестествени същевства и за паралелни светове – „Пътешественикът” на Бъниан, книгите на Клайв С. Луис, Джон Р. Толкиън, Джоан Роулинг, Роджър Зелазни, Тери Пратчет. Погледнете в библиотеките им.

„Небето над пленниците беше потъмняло от лешояди, които носеха името Депресия. Когато кацаха на рамото на някои от пленниците, те повръщаха върху него. Повърнатото се казваше Осъждение. Всеки пленник, който биваше залян с него, ставаше и продължаваше по-бодро, но после грохваше по-слаб от всякога.” (Рик Джойнър, „Последната битка”)

 

Лора Добрева, юни 2011