Free Web Hosting

Ако разпространявате този материал, молим ви да го правите безплатно, без да го променяте и да посочите източника.
http://christian-books.hit.bg

 

„Най-висшата“ човешка наука не е ли в същност религия?

(Друг Христос...)


Науката като дейност, целяща да опознае света, който заобикаля човека, не противоречи на религията и в частност на християнската религия и на Бога – Творец, Създател на световете. Когато е богоугодна, тя е част от Християнската религия, от Божието, Христовото учение.

Римляни 1:19-20: "Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение.”

Когато не се прилага с друга цел, освен за да покаже света такъв, какъвто Той го е създал, може евентуално да допринесе полза в ежедневието на хората на тази земя, и задължително трябва и ще донесе най-голяма полза за спасението на душите им и за вечния им живот. Дори в Библията можем да намерим „доказателство“ (горепосочените стихове в Римляни) за това, че Бог иска да видим всичко, което е създал и да го проучим (научим - НАУКА), за да не закоравим умовете си, обръщайки Му гръб, а да засилим вярата си в Него и да спасим душите си. Всяко друго нещо, което претендира да е наука, всъщност е ДРУГА РЕЛИГИЯ (Библията има слова, които ни говорят за това: друг Бог, друг Христос, ереси, лъжеучения, дело на лъжеучители и т.н.).

Ако придобиваме знание за Божието творение, което ни заобикаля (дори и да сме слепи или глухи, няма как да не го забележим - толкова е „натрапчиво“ присъствието на творението във всяка минута от живота ни!) с друга цел – например, за да утвърдим бунта си срещу Бога, да възвеличим себе си и да се поклоним на Дявола, то това вече не е наука, а ДРУГА РЕЛИГИЯ. (Римляни 1:21-23: „...Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри, те глупееха, и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на ОБРАЗ на СМЪРТЕН ЧОВЕК, на ПТИЦИ, на ЧЕТВЕРОНОГИ и на ГАДИНИ.")

Науката е наука (знание) и е богоугодна до момента, в който все още отразява, описва и обобщава всичко, което заобикаля човека и по този начин изявява, „прави“ още „по-видимо“ всичко, което е невидимо у Бога - Неговата власт и величие (Римляни 1:20: "Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение"). Премине ли тази граница, започне ли първо да си създава теории, противоречащи на Бога и отричащи Го, а после да търси начини да ги „докаже“, се превръща в друга религия. Дори твърдението, че трябва да има теория, която да се прилага, в практиката е безумно! Така се изопачава смисълът на съществуването на наука изобщо; всичко се изкривява и започва създаването на „ТЕОРИИ“ (без никаква практическа основа), които нямат нищо общо с действителността и после се търси друга „действителност“, в която тези теории могат да се практикуват. Така възникват абсурдни науки като „Теоретична физика“* и „Физика на вярата“** (!?) редом с „Приложна физика“***. Това, което трябва да прави науката, е да изяснява и обобщава практиката и да я ИЗРАЗЯВА С ДУМИ, а не да „създава“ Теория, по-висша от практиката (тоест, от творението и Твореца му). Защото да изразиш с думи, с понятия нещо практически съществуващо няма нищо общо с това да създадеш ТЕОРИЯ, която е нещо повече от практиката и е „по-висша“.

В Библията има Думи на Бога, отправени към нас чрез Мойсей: „А Моисей рече Богу: Ето, когато отида при израилтяните и им река: Бог на бащите ви ме изпрати при вас, и те ми кажат: Как Му е името? що да им кажа? И Бог рече на Моисея: Аз съм Оня, Който съм. Рече още: Така ще кажеш на израилтяните, ОНЯ, КОЙТО СЪМ, ме изпрати при вас. При това, Бог рече още на Моисея: Така ще кажеш на израилтяните: Господ, Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов, ме изпрати при вас. Това е Името Ми до века, и това е Името Ми из род в род.“ (Изход 3:13-15).

В коя друга книга по-стара от 5000 години МАЛКАТА ТОЧКА (или каквото и да е друго „нещо“) с материя, при въртенето на която се е получил ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ (както твърдят някой „учени“) свидетелства за себе си: АЗ СЪМ КОЯТО СЪМ и докато се въртях с голяма скорост, извърших ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ при който се получиха вселени, слънца, планети, земята, пълна с живот – създадох растения, животни и хора?

Ето как ни става съвсем ясно, че във вселената има само два източника на религия: 1.Бог – Творец, вечен и несътворен и 2.Сатана, който всъщност е Негово творение (и то творение-бунтовник срещу Създателя си). Можем да разберем и кой е истинския източник, на истинската религия – Бог-Отец - Вечният Дух, който е едно цяло и една същност със Святия си Дух и със своя Син Исус Христос. Защо Той е истинския Бог? Защото създава една единствена религия, като ОБЕДИНЯВА хората под собственото си владичество, спасявайки душите им и осигурявайки им вечен живот при себе си, а Сатана създава много религии, властвайки над хората като ги РАЗДЕЛЯ и ги води към ада и вечната смърт и така ги отделя от живота с Бога, който е предназначен за тях. Разнообразието на религии може ли да бъде дело на истински Бог? Със сигурност не. Тогава най-логичният извод е, че това разнообразие не е от истинския Бог, който е казал: Исус му казва: "АЗ СЪМ ПЪТЯ, ИСТИНАТА И ЖИВОТА; никой не дохожда при Отца, ОСВЕН ЧРЕЗ МЕНЕ" (Йоан 14:6). Няма други религии, които да водят при Бога!!! Другото е лъжа, измислена от бащата на Лъжата, който от самото начало беше човекоубиец! „Бог е ЕДИН, но има много пътища (разбирай РЕЛИГИИ), които водят към Него.“ Това заключение ви е познато нали? В него единствената истина е: “Бог е ЕДИН.“ Останалото е лъжа, уловка, лъже-учение, имащо за цел да убие човека и унищожи душата му!

Защо пиша всичко това ли? За да можем добре да се вгледаме в себе си, да РАЗПОЗНАВАМЕ СЕБЕ СИ, когато изповядваме, че сме „някакъв вид“ християни (в повечето случаи деноминационен) - тоест, вярваме в истината за Христос и сме спасени. „... НО, АКО РАЗПОЗНАВАХМЕ СЕБЕ СИ, не щяхме да бъдем съдени. А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света” (1 Коринтяни 11:31,32).

Как можем да разберем дали сме Христови и наистина ли Му се доверяваме? Като приложим единствения правилен начин за изучаване на Божието слово и Божията същност: да признаем, че това, което виждаме в „огледалото“, оглеждайки се в него, са най-големите грешници на света; да се покаем, да спрем да търсим желаното от плътта и да вършим дела, съответстващи на покаянието. Което на практика означава да бъдем деца по ум, които ще търсят в Библията ученията и практическите напътствия на Бога, за да живеят праведно; а не както правят „учените“, сами нарекли себе си „атеисти“ докато създават своята „светска“, „нерелигиозна“ наука - да слугуваме все още на греха и ученията на дявола и да намираме в Библията „потвърждения“ на тези учения. Това ще бъде само за наша погибел, защото Библията обяснява чрез Божия Дух духовни неща на духовни човеци. „...не с думи научени от човешка мъдрост, но с думи научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци“ (1 Коринтяни 2:13). Искате примери за такива лъже-учения на плътската същност на грешника, за които намираме „доказателства" в Божието слово? Ето: калвинизъм (учение за предопределението), доктрината за просперитета (харизматици и петдесятни), деветоединния бог (Бени Хин), имърджънт църквите (Брайън Макларън) и др.

Нека да не забравяме, че „...както тогава роденият по плът гонеше родения по Дух, така е и сега” (Галатяни 4:29) и да внимаваме. Дали не сме само на думи новородени християни? Не сме ли останали всъщност същите грешници като преди, но насилващи се да се „усъвършенстват в плътта“ - тоест напълно недоверяващи се на Христос?

“Толкоз ли сте несмислени, че, като почнахте в Духа, сега се усъвършенствувате в плът?” (Галатяни 3:3).


Февруари 2012, Юлия Борисова


*теоретична физика: Тя използва и обобщава експерименталните данни, прави логичен анализ, открива закономерностите и създава правилна представа и разбиране на физическите явления, като се стреми да ПРЕДСКАЖЕ нови явления или развитието на старите. Не се развива на базата на опита и експеримента, но в същото време се съобразява и отчита резултатите от научни експерименти и наблюдения. В редки случаи теоретичната физика изучава и ползва математически модели, които не са непременно свързани с природни явления. В основата на теоретичната физика е математическата физика. Тя възниква преди повече от 2000 години, но придобива ново значение със създаването на квантовата механика и теорията на относителността.


**физика на вярата: занимава се с парапсихологичните и паранормалните явления. Изучава взаимовръзката на науката с религията, които е необходимо да се слеят в единно развиващо се знание. Отчита най-новите изключителни постижения на теоретичната и на практическата физика: откриването на петото фундаментално взаимодействие – информационното, физическия вакуум и торсионните полета. Изучава Финия Свят, да обясни природата на Съзнанието, Мисловната дейност, Душата Абсолюта.


*** приложна физика: занимава се с изследвания, предназначени за определена технологична или практическа употреба. Основава се на откритията, направени при фундаменталните научни изследвания и се фокусира върху решаването на проблеми, стоящи пред технолозите. Целта е конкретното прилагане на научните резултати в практически устройства и системи.

(определения, съставени с помощта на статии в енциклопедии)