“И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки: Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов. Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки: "Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти?" Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син? И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси” Матей 22:41-46.
“Юдеите Му рекоха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт до века. Нима Ти си по-голям от баща ни Авраама, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш? Исус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог; и пак не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз го познавам и пазя словото Му. Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва. Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраам ли си видял? Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ПРЕДИ ДА СЕ Е РОДИЛ АВРААМ, АЗ СЪМ” Йоан 8:52-58.
“В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе светлина на човеците. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана. Яви се човек изпратен от Бога, на име Иоан. Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, за да повярват всички чрез него. Не беше той светлината, но дойде да свидетелствува за светлината. Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света. ТОЙ БЕ В СВЕТА; и СВЕТЪТ ЧРЕЗ НЕГО СТАНА; но светът Го не позна. У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха” Йоан 1:1-11.
Исус Христос е Божи Син и Човешки Син.
Човешкият Син умря и възкръсна, въпреки че след смъртта му Бог дори не разреши ТОЙ, тоест тялото, му да изтлее. И нямаше защо да изтлее, защото то беше абсолютно неопетнено – никога не беше осквернявано от грях, извършен от душата, която беше в него. Тази душа беше безгрешна, тя пребъдваше в Отца, тя беше „едно“ с Отец.
Но умря ли Бог, умря ли Божият Син – този, който беше и е „ЕДНО С ОТЦА“, който е „единороден“ с Отец, тоест от един и същи род, имащ едно и също естество с Него – ВЕЧЕН, НЕСЪТВОРЕН ДУХ“? НЕ! Този, който е едно с Отец, който сътвори света и всичко чрез Него стана, никога не е умирал.
„Всичко това чрез Него стана... Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света. Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна.“
Девицата Мария роди Човешкия Син, роди безгрешната плът, зачената в нея от Святия Дух и приготвена за Божието превъплъщение. Но тя няма как да е родила БОГА (да е и да бъде наричана Богородица), защото самата тя като потомка на предците си, на Адам, беше създадена от НЕГО (ИСУС ХРИСТОС), беше Негово творение, защото Той е „ЕДИНОРОДНИЯ ОТ ОТЦА“, „СЛОВОТО“: „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.“
Дори ако говорим абсолютно по човешки, подобно нещо не е възможно. Може ли дете да роди майка си и баща си? Още по-малко е възможно творение да роди твореца си! Особено ако този творец е Дух и то вечен, и никога не е сътворяван или „раждан“? Не случайно в Библията Бог и творенията Му са сравнени с грънчар и грънците му.
„Доме Израилев, не мога ли да направя с вас, Както тоя грънчар? казва Господ. Ето, както е глината в ръката на грънчаря, Така сте и вие, доме Израилев, в Моята ръка“ (Еремия 18:6).
„Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?“ (Римляни 9:20).
Юлия Борисова, октомври 2012 година.