Има хора с много имена.
Някои си измислят псевдоними, за да скрият самоличността си. Димитър Стоянов ни е известен като Елин Пелин, но според българската Уикипедия се е подписвал и като Чичо Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина, Бокич, Слова.
Други сменят артистичното си име за всеки нов проект. Така направи г-н Принс Роджърс Нелсън, който има няколко други псевдонима освен „Артистът, известен преди като Принс.“
Има и хора, които смятат, че името им не е подходящо за кариерата, която градят. През 80-те Йоаким Ларшон от шведската група Europe толкова държеше да го наричат Джоуи Темпест, че понякога отказваше да си каже истинското име на журналистите и усмивката му помръкваше.
Има и хора като Тимен Тимев, българския философ, психиатър и поет. Той е писал и под псевдонимите Йохан Ге Мол, Материус Розенкройцер и Анубис. Господин Тимев е повода да напиша това. При всички, които изброих досега, псевдонимите са признак на нестабилна личност и несигурност, които си личат и по начина им на живот. Но при Тимен Тимев тази психическа нестабилност (т.е. нестабилност на душата), тази шизофрения си проличава много по-бързо, понеже той говори за душевни и духовни неща. Той е практикувал като психиатър и е писал на религиозни теми. С негови думи:
„Аз винаги съм се стремял да бъда неизвестен и ето защо използвам псевдонимите. Човек, ако иска да прилича на Бог трябва да остане анонимен, трябва да бъдеш неизвестен - да нямаш малката човешка личност, за да може твоята личност да порасте до вселената. За да преминем от фалшивостта на името към автентичността на безименното минаваме през играта на псевдонимите. Това е една от причините да имам псевдоними.“ (из интервю за сайта vsekiden.com)
Както при всеки човешки проблем, коренът на неговия проблем е непознаването на Бога. Бог не е анонимен. Когато пророкът Мойсей попита Бога от чие име да пророкува, Бог отговори: „Този, който съм“, а думата, преведена така, е Яхве или Йехова. А след като Бог дойде в плът, в Исус от Назарет, апостол Павел написа: „Бог не е дал друго име, чрез което хората да могат да се спасят.“ (Деяния 4:12)
Стремежът на Тимев да бъде като Бога чрез анонимност е погрешен и по още една причина: сам Бог дава имена на хората. Той лично кръсти първия човек Адам („червен“ като пръстта, от която беше оформено тялото му). Бог даде имена на много от хората, чиито живот е описан в Стария Завет, а в по-нови времена чрез ангел-вестоносец заповяда за имената на Йоан Кръстител и Исус. Тимен Тимев не иска „малката човешка личност”, която Бог му е дал. Но Бог държи на цялостта, самостоятелността и свободата на човешката личност, затова във взаимоотношенията си с хората и в човешкото общество е заповядал да си служим с едно име за един човек. Исус отрича всякаква двусмисленост и несигурност в отношенията ни с думите: „Казвайте просто „да” или „не”. Всичко допълнително е от дявола.“ В редките случаи, когато смени нечие име заради промяна в жизнения път, Бог го сменя завинаги (както направи с Авраам).
Някой „религиозен философ“ като Тимев може да възрази, че самият Бог има много имена. Напълно съм съгласна, че Буда, Брахман, Аллах, Зевс, Веелзевул и всички други езически богове са идентични. Философията на всяка от религиите им в дълбочината си е една и съща – тази на змията от Едемската градина. Колкото до Бога на Израел, в когото аз вярвам, евреите наистина са го наричали с различни епитети. Той е Силния на Израел, Всевишния (т.е. по-високо от всички), Господар на небесните армии, Древния по дни, но никое от тези названия не противоречи на другите и не е характерно за различен негов образ или различен период от съществуването му. Той има един образ, видим за хората – Исус Христос, който дойде преди 2000 години в „плът, подобна на нашата греховна плът“ (Римляни 8:3). Характерът му, поведението му, желанията му, природата му никога не се променят. Освен това понятията „триединство“ и „троица“ на католическата и православната църква, както и протестантското „три личности в едно“ не се намират в Библията.
И така, Бог не е анонимен, създадените от него хора също не са анонимни, нито имат право на повече от едно име. А може ли човек да излезе от границите на личността си и да бъде друга личност, дори за малко? Дали може, освен това, да излезе от границите на тялото си да се всели в друг? Може ли душите на няколко човека или на всички хора да се съберат в едно, размивайки се, променяйки природата и същността си, вплитайки се в едно цяло, както проповядват Ню Ейдж гурутата и йогите?
Не може. Но не заради модерната наука, която отрича всичко духовно и признава само живота до смъртта. Не можем да излизаме от тялото си, да се сливаме с други и да променяме същността си чрез някаква духовна еволюция, защото сме човеци, създадени от Бога. Всички ни очаква живот в това тяло, смърт, след това възкресение, съд и вечен живот с Бога или в ада, далеч от него. Нека тези, които са чели Библията както дяволът чете Евангелието, да се опитат да оспорят това с текстове от нея.
Днес на хората влияят всякакви древни учения, както и смеси от древни учения под нови имена. Когато човек опита някои от тези езически практики, той попада под влиянието на дявола и подчинените му демони. А те лъжат. Лъжат относно Бога, относно вселената, относно хората и относно собствената личност на жертвата си. Така човекът се обърква и не знае кой е, кой иска да бъде и защо е тук. Демоните объркват живота му, потискат личността му, използват го за да разпространяват лъжливите си учения, лишават го от човешкото му поведение. А колко демона могат да се възползват от една „малка човешка личност? Евангелията ни дават много неприятен отговор.
„27 Като излезе [Исус] на сушата, Го посрещна човек, който имаше бесове. Той от дълго време не беше обличал дрехи. Не живееше в къща, а на гробищата. 28 Като видя Исус, падна пред Него и извика: „Защо ми пречиш, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, недей ме мъчи.” 29 Защото Исус вече беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Този дух много пъти бе го прихващал; връзваха човека с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките и бесът го караше да бяга в пустошта. 30 Исус го попита: „Как ти е името?” А той каза: „Легион”; защото много бесове бяха влезли в него. 31 И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната. 32 А там имаше голямо стадо свине, което пасеше по хълма; и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. Той им позволи. 33 Като излязоха бесовете от човека и влязоха в свинете, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави. 34 А свинарите, като видяха станалото, побегнаха и известиха за това в града и в селата. 35 Като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и се изплашиха. 36 Тези, които бяха видели това, им разказаха как излекувал бесния.” (Лука 8)
Лудостта на егоцентричния и лудостта на този, който иска да се изгуби, за се изпари, е една и съща. Проблемът им е един и същ: не познават Бога, имат само себе си, опитват се да разчитат на себе си, но не знаят кои са. Рони Джеймс Дио, който е виждал „извънземни“ и е викал зли духове в ритуал (значи не е чужд на темата ни), написа този текст за Блек Сабат. Песента се казва „Аз.“
Аз съм гняв
под напрежение.
Изгубен в клетки, затворник,
първия, който избяга.
Аз съм зъл.
Аз съм легион.
Силата на множеството – лъжа!
Един стига.
Аз, аз, аз!
Всичко, което виждам, е за мен.
Аз съм гигант,
аз съм чудовище.
Чупя прозорци в къщи,
сгради от стъкло.
.....
Аз, аз, аз!
На ръба на острието,
но ножът не може да посече героя.
Аз съм девица.
Аз съм курва.
Не давам нищо, аз взимам.
Аз правя война.
Ще ти разбия лицето, но с усмивка.
Всички заедно, вие никога няма да бъдете по-силни от мен.
Има ли грях, който да е пропуснал да спомене? Съмнявате ли се, че в този текст говори едно зло същество? И какво казва то за себе си? Колебае се, лъже и бързо си признава: аз съм легион. Няма време всеки от демоните да си каже името и то да бъде наречено „псевдоним“. Това обаче е само текст на песен, нали? Нищо повече. Не означава нищо. (От което един текстописец би се обидил.) Грозната истина за шизофренията може да се каже в песен. Завоалираната лъжа излиза от устите на хора като Тимен Тимев, които проповядват, че е нормално и божествено да си шизофреник.
Лора Добрева, ноември 2012